Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09 22:22 - Края на Антична Македония след битката при Пидна 168 г. пр. Хр.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 3052 Коментари: 11 Гласове:
35

Последна промяна: 03.09 22:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                        Македония е има на антично царство, възникнало около 640 г. пр. Хр. и просъществувало до 148 г. пр. Хр. Битката, за която става дума е при Пидна. Състояла се е на 22 юни 168 г. пр. Хр. Тя е между силите на Македония и Римската империя. Под името"Македония" държа да отбележа, че става дума за древна държава, възникнала на територията на Южна Тракия, намираща се в сегашна Гърция и малко в Турция. Турската част се нарича още Одринска Тракия, по името на основния град Одрин. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.  За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова при царуването на Филип II Македонски и в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока. До преди Филип Македонски държавата е една от многото малки държави на Балканския полуостров. За битката при Пидна историците със сигурност са чували и знаят много. Държавата престава да съществува през 148 г. пр. Хр.с римското завоевание на Балканите. Сегашната държава Македония сереща съпротива относно името си, основно от страна на своята съседка Гърция. Може би всички знаят, но ще отбележа, че Гърция няма териториални претенции към Македония, а претендира за името, че трябва да е различно от името на област от тяхната античност. Ако някой трябва да има претенции спрямо територията на днешна Македония, това сме ние българите. Името на Македония беше разгледано в скорошна тема. Ще дам линк за желаещите да си опреснят информацията:
  
Блогът на barin :: Проблеми относно името на Македония
                     
                    Антична Македония има за столица град Пела. По времето на Филип Македонски(359-336 г. пр. Хр.) тя се разпростира на по-голямата част от Балканския полуостров. Завладява много крепости, но има и такива, които се опъват и успяват да съхранят своята независимост. Синът му Александър Македонски( Велики) за кратко време завладява огромна територия. Той завладява целия Балкански полуостров и тръгва на легендарния източен поход към Персийската империя. Александър Велики(336-323 г. пр. Хр.) е талантлив пълководец, обаятелен и даван за пример за подражание. Той за тринадесет години завладява цяла Персия и стига до Индия, като побеждава първите държави. За него предлагам да си припомните моята тема:
Блогът на barin :: Завоеванията на Александър Велики

                   Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен Филип III Аридей – полубрат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също е обявен за цар, но реалната власт е в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава Антипатър.
               Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – диадохите, а след това между техните наследници – епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердика се опитва да се противопостави на диадохите. Египетският сатрапПтолемей I Сотер задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 г. пр. Хр. Пердика е убит от подчинените си. Гай Юлий Цезар като стоял пред паметника на Алексадър Македонски си казвал: Аз съм на 40 г. и нямам нищо, а Александър Велики на 33 е владял света.
      
image
                         
                         Вижда се от картите колко голяма става македонската държава при Александър Велики. Неговата личност е обаятелна, написани са няколко биографични книги. Аз съм чел две. Географската област на Македония съществува от древността, но хората, които я обитават, са пристигнали в нея по различно време. Гърците и албанците са живеели в областта толкова дълго време там - точно от времето на първите исторически сведения за тази област.  По този начин, много хора претендират за древна Македония и същите твърдят че, тя е само тяхната собственост. Поради тази причина направих тази карта по-надолу, която ни показва царството на Древна Македония. То е насложено върху съвременните граници на настоящите държави, като е представена в два периода: по време на класическата епоха на Гърция (450 г. пр.Хр, розово), и по времето на смъртта на Александър (323 преди н.е., зелено). В последният случай, е показана само част от царството, което е разширено далеч на изток до съвременната западна Индия.
image
    
                         Често се случва след силен владетел да няма кой да продължи делото му и държавите да се смаляват, дори и да изчезват. Примери в историята много: Индия- между Чандрагупта( 340-298 г. пр. Хр. и Ашока(273-232 г. пр. Хр.) има западане и загуба на територии. При Тимур( Тамерлан) след смъртта му държавата му се разпада. При Атила след смъртта му много народи още на следващата година отхвърлят зависимостта си. Има и такива, като Монголската, Римската, Франкската империи, които запазват и овладяварт нови територии след силните си владетели. 
                      Македонската държава по същество загубва значениерто си след битката при Пидна 168 г. пр. Хр.  Войната е породена от опитите на македонския цар Персей да се освободи от политическите и военните ограничения, наложени на страната му след поражението в предишната война с римляните (197 г. пр. Хр.), и да възстанови господството на Македония над Гърция. През 179 г. пр. Хр. цар Филип V умира и неговият амбициозен син Персей се качва на трона. Той се жени за Лаодика, дъщеря на Селевк IV Филопатор ]и увеличава размера на армията си. Също така сключва съюз с Епир и няколко племена от Илирия и Тракия. Има и тракийски племена, които са в съюз с Рим, като цар Аброполис владетел на сапеите. Персей възобновява връзките с някои от Гръцките полиси. Царя обявява, че ще проведе реформи в Гърция и ще върне старата слава и просперитет. Владетеля на Пергамон Евмен II, който мрази Македония, обвинява Персей в опит за нарушаване на условията при които е сключен мир с римляните. Битката при Пидна е  част от Третата война между Римската им перия и Македония. Тревогата от съотношението на силите в Гърция и страхът, че македонския цар ще унищожи римският политически контрол над гръцките полиси и ще се опита да върне македонската власт, принуждава римляните да обявяват война на Македония. По това време Македония е по-добре в материалните условия за една война, но Персей вместо да действа, приема защитна стратегия в очакване на атака на противника си. Той печели първата битка при Калиник срещу римската армия водена от Публий Лициний Крас. Вместо да се възползва от факта, че римската армия никога не е била толкова объркана, деморализирана и недисциплинирана и да нанасе решителен удар, Персей се връща към защитната си тактика и предлага сключване на мир с римляните, но те отказват. Заради проблемите с дисциплината и некадърността си, римските командири не могат да намерят начин за успешно нахлуване в Македония. 
                  При битката при Пидна римската войска се води от познато име- Луций Емилий Павел. Той е син на Луций Емилий Павел, кото губи битката при Кана 216 г. пр. Хр. За да ги различават историците му прибавят Македоник. Македонската войска се предвожда от Персей. Пълководеца носи името на древния герой, който убива според легендата Горгона-Медуза. 
                    Победата на римляните е решителна и пълна. С това се слага край на войната и Македония почти изгубва независимостта си и се превръща в римска провинция. Фактически изцяло Македония губи независимостта си през 148 г. пр. Хр. 
                       Подробности и описание на битката при Пидна 168 г. пр. Хр. Македония обаче разполагала със значителна военна сила. Армията й наброявала 43 хиляди човека /включително 21 хиляди фалангити и 4 000 македонски и тракийски конници, а останалите войски били съставени в по-голямата си част от наемници/. Римската армия в Гърция била 30-40 000 човека плюс около 10 000 спомагателни войски , съставена от наемници. Флотата била командвана от Гай Лукреций, а сухопътната армия - от консула Публий Лициний Крас. Македония изобщо не разполагала с флота, тъй като договора от 197 г. пр. Хр. след предната война й забранявал да държи бойни кораби. Мястото на сражението представлявала равнина, удобна за построяването на македонската фаланга. Когато римляните пристигнали на 21 юни, отпочиналите македонците очаквали подредени, докато уморените римляните направо от походен марш започнали маневри за построение в характерните три линии - хастати, принципи, триарии. Въпреки това, виждайки умората на войниците си. Павел решил да не атакува, а да изчака, докато бъде направен лагер. След като обоза бил разтоварен триариите започнали да издигат лагера, после се включили принципите и най-накрая към тях се присъединила и линията на хастатите. 
               Персей, наследил през 179 г. пр.Хр. трона на Македонското царство от баща си Филип V, желае да възстанови господството на Македония над Гърция. Втората война е загубена от македонците от Филип V.  Персей обаче не се възползвал от това, че противникът строял лагер под носа му и очевидно бил по-изморен от войниците му. През нощта на 21 юни станало лунно затъмнение, но според Ливий трибунът Гай Сулпиций Гул, който имал познания по астрономия, предупредил и обяснил на войниците този феномен, за да не бъде изтълкуван той от тях като неблагоприятно предзнаменование. Съмнително е, че и двамата военачалника планирали да проведат битката точно в този ден. Битката обаче започнала случайно - помощните войски от двете страни се сбили при един поток.  Първо към биещите се присъединили войските от близките отряди, а после започнали да се включват все повече части. Нито една армия не се построила в добре организиран боен ред. Всяко подразделение, излизайки от лагера, се построявало самостоятелно и се придвижвало напред. Павел, осъзнал неизбежността на битката обикалял с непокрита глава редиците и ободрявал войниците. В близък бой фалангитът с дългата си сариса, малкия си щит и ленения доспех нямал никакви шансове срещу защитеният от голям скутум и плетена ризница легионер, снабден при това с чудесно оръжие за нанасяне на пробождащи удари - gladius hispaniensis. Освен това манипуларното построение на легиона и командването на отделните подразделения в него позволявали на легионерите много по-бързо и гъвкаво да реагират на променящите се условия на бой, отколкото тромавата фаланга, чиято непристъпност зависела от запазването на ненарушен строй. 
               Плутарх, съпобщава, че от македонска страна в битката първо се включили македонските наемници и пелтастите, после към тях се присъединили най-елитната част на войската - царската охрана или агема (agema). Към нея се включила и останалата част на фалангата - отляво били "бронзовите щитове" (Chalcaspides), а отдясно - "Белите щитове" (Leucaspldes). 
                    
image
                          В битката при Пидна проличава пълководческите умения на римския Луций Емилий Павел син. Той повел войската си в познатия боен ред.
                          image
             
                            Луций Емилий Павел се слави като превъзходен пълководец от старата школа. Строг както към подчинените си, така и към собствените си действия. Смятан е за един от най-неподкупните и уравновесени римски политици. Въпреки че по това време вече е 60-годишен, той е в цветущо здраве и с много хладен ум. Луций Емилий Павел Македоник затяга дисциплината във войската. Въвежда нови сигнализации за управление на войските в походен и боен строй, подменя ненадеждните центуриони и военни трибуни. Когато е завършил с подготовката на легионите, Павел предприема настъпление и изтласква македонците към град Пидна. Там се дава решителното сражение в края на Третата война между Рим и Македония. Римската империя след Ханибал до Атила няма реално силен противник. Справяла се е по различни начини и е прилагала принципа"Разделяй и владей", станал известен като римски принцип, успешно прилаган по-късно от Великобритания при управлението на Британската колониална система.  Утрото преди битката обаче е посветено на пренасянето на жертвени животни – 12 бика и 12 крави, с които Луций Емилий се опитва да измоли закрилата на боговете. Вероятно двете лоши поличби, които авгурите разчитат в двете жервтоприношения карат пълководеца да изчаква с началото на сражението. Битката започва едва в късния следобед. Съществува и по-логично обяснение за късното начало на боя - Луций Емилий Павел просто изчаква Слънцето да не заслепява войските му. Атаката на македонската фаланга е водена от 3-хилядна елитна гвардейска част, заела центъра на формацията.

                   
image
 
                     Победоносното завръщане на Луций Емилий Павел Македониц в Рим.
                     Третата Македонска война и съдбата на Македония и Гърция.
image
Мястото на сражението представлявала равнина, удобна за построяването на македонската фаланга. Когато римляните пристигнали на 21 юни, отпочиналите македонците очаквали подредени, докато уморените римляните направо от походен марш започнали маневри за построение в характерните три линии - хастати, принципи, триарии. Въпреки това, виждайки умората на войниците си. Павел решил да не атакува, а да изчака, докато бъде направен лагер. След като обоза бил разтоварен триариите започнали да издигат лагера, после се включили принципите и най-накрая към тях се присъединила и линията на хастатите. Персей обаче не се възползвал от това, че противникът строял лагер под носа му и очевидно бил по-изморен от войниците му. През нощта на 21 юни станало лунно затъмнение, но според Ливий трибунът Гай Сулпиций Гул, който имал познания по астрономия, предупредил и обяснил на войниците този феномен, за да не бъде изтълкуван той от тях като неблагоприятно предзнаменование. 
image
    
                         Близък бой на фалангата
                  В близък бой фалангитът с дългата си сариса, малкия си щит и ленения доспех нямал никакви шансове срещу защитеният от голям скутум и плетена ризница легионер, снабден при това с чудесно оръжие за нанасяне на пробождащи удари - gladius hispaniensis. Освен това манипуларното построение на легиона и командването на отделните подразделения в него позволявали на легионерите много по-бързо и гъвкаво да реагират на променящите се условия на бой, отколкото тромавата фаланга, чиято непристъпност зависела от запазването на ненарушен строй.Персей избягал с по-голямата част от хазната си на о-в Самотраки, но по-късно се предал на римляните и бил доведен на Триумфа на Павел.
image
                   Постепенно неголями групи легионери се пробили през фронта на фалангата и я нападнали в тил. Македонската конница още можела да спаси положението, но бягството на царя послужило като сигнал и за нейното отстъпление, а битката се превърнала в истинска касапница. Някои фалангити захвърлили копията си и извадили мечовете си, но те били посредствени фехтовчици, за разлика от римляните. Така всично било решено за около час.
В битката загинали около 20 000 македонски фалангити, а 6 000 били взети в плен. Агемата от 3 000 човека била напълно унищожена. Римляните загубили около 100 човека - основно пелигни.
                  Този триумф надминал по пищност всички предхождащи го. Церемонията продължавала три дена. През първия ден били носени около 250 статуи, картини и други произведения на изкуството. На втория ден на римляните било показано и плененото оръжие, доспехи и пр. След тях носели и съдове със сребърни монети и скъпоценности, които били 250 на брой, всеки носен от по четирима човека. Най-накрая на третия ден главната процесия започнала от тръбачи и музиканти, следвали ги 120 жервтени бикове, после били носени 77 съда, пълни със златни монети, както и златните съдове на царя. Следвала колесницата на царя с доспехите и царската му диадема. Зад тях водели и децата му. Следвал ги Персей със слугите и велможите си. Най-накрая на богато украсена колесница шествал и самият победоносен пълководец, облечен в пурпурна и бродирана със злато тога, държейки в дясната си ръка лаврово клонче. Зад него вървяла и войската, също окичена с лаврови клонки и пееща химни и пародийни стихове за победителя.
Царството на Персей било разделено на четири полуавтономни области: Амфиполийска /източна/, Тесалоникска /с Халкидическия полуостров/, Пелайска /в тесалия/ и Пелагонийска /във вътрешността на страната/, които трябвало да плащат на Рим по 100 таланта годишно. Страната била напълно разоръжена, оставени били само гарнизони по северната граница, за да я пазят от нашествията на варварите. По подобен начин римляните постъпили и с Илирия. Гентий бил пленен, а държавата му - разделена на три.
                 Победата на римляните при Пидна се дължи предимно на гъвкавата им тактическа система. Битката започнала случайно и затова нито един от военачалниците нямал време да приложи някаква по-специфична тактика. В ситуациите, в които се нарушавал бойният ред и възниквала суматоха, легионите бързо се окопитвали и решавали проблема, докато тромавата фаланга не могла да реагира на променената ситуация. Битката при Пидна само ускорява естествения ход на историята- Римската империя подчинява още една силна до преди години държава. Малко след нея Македония престава да съществува. 



Гласувай:
35
0



1. rosiela - Къде намраш
03.09 22:45
тези интересни материали? Поздрави и поздравления.
цитирай
2. barin - Добро утро, Роси. Тези стари битки ...
04.09 08:56
Добро утро, Роси. Тези стари битки съм ги учил два пъти- във Военноморското училище и във Военната академия. Често пиша за неща, за които има малко информация в блога.
Поздрави!
цитирай
3. kvg55 - barin,
04.09 10:57
Античка Македония е приключила своето съществуване, но корените и са живи в "потомците" на античките македонци.
цитирай
4. barin - Здравей, kvg55. Потомците на ан...
04.09 11:11
Здравей, kvg55. Потомците на античните македонци постепенно са се претопили. Така става, когато дълги години няма държава. Примера с Израел е друго. Иначе на местното население им е втълпено в главата, че са потомци на античните македонци.
Поздрави!
цитирай
5. germantiger - ...
04.09 12:44
Поздрави за постинга въпреки дребните повторения

Постарал си се, има премного инфо и няма както се казва "залитания"

Последното изображение което си ползвал е да го кажа - половината - в дясно не се виждат фалангистите, знам цялата картина, а про по тя е и абревиатура на книгата за войните 3 000 гпрне до 500 гне на колектив от Енглим, Джъстис, Райс, Ръш и Серрати
цитирай
6. germantiger - +
04.09 12:50
Павел разполага с 2 легиона, нумидийски и италиански съюзници кавалерия общо 37 000 души и 34 бойни слона

Фалангата на Персей била 21 000 войници, 17 000 друга пехота и 4 000 в кавалерия

Римляните имат проблем само в центъра, където се срещат с ХАЛКАСПИДИТЕ т.нар. Бронзови щитове на фалангата

Емилий Павел виждайки отстъплението в центъра разкъсал дрехите си в пристъп на отчаяние или опит да мотивира войските си

ПЛУТАРХ "КОМИЧНО ОПРЕДЕЛЯ" македонските загуби на ок. 25 000, а римските само на 80-100 човека, няма грешка в числата на абсурдния на пръв поглед извор.
цитирай
7. barin - Здравей, Тигре. И ти си добре дошъл ...
04.09 14:11
Здравей, Тигре. И ти си добре дошъл да коментираш при мен. Темата малко набързо я написах, но изглежда е станала добра. За цифрите съм срещал различни интерпретации и посочих тези, които ми се сториха реалистични. Картините и снимките този път излязоха, защото понякога ги няма.
Поздрави!
цитирай
8. zaw12929 - Поздравление за автора за интер...
06.09 12:52
Поздравление за автора за интересно поднесения материал
Честит празник!
цитирай
9. barin - Благодаря, Зав. Честит празник и на ...
06.09 12:59
Благодаря, Зав. Честит празник и на теб. Според мен той спокойно може да замени националния празник, ти си чел темата ми с обясненията и доводите ми.
Поздрави!
цитирай
10. shtaparov - За мен краят на антична Македония е в ...
09.09 03:31
За мен краят на антична Македония е в 148-147 г. пр. Хр. след въстанието на Филип VI Андриск,който опитал да възстанови монархията в създадените от Рим 4 зависими македонски републики и това станало причина Македония да бъде превърната в римска провинция. В периода между Персей и Филип VI тя не била унищожена като държава,а била разделена на четири части и вековната й монархическа институция- отнета.
цитирай
11. barin - Добро утро, Щапаров. Действително ...
09.09 09:03
Добро утро, Щапаров. Действително Антична Македония съществува още две десетилетия след битката при Пидна. Фактически битката при Пидна от 168 г. пр. Хр. предопределя съдбата ѝ. Може би още след Втората Македонска война(200-297 г. пр. Хр.) е ясно положението, следват ограничения. Има и Четвърта Македонска война, която окончателно ликвидира Антична Македония. Положението прилича малко на Пуническите войни, където постепенно Римската империя взема връх.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 851747
Постинги: 258
Коментари: 2428
Гласове: 21215
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930