Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2017 23:00 - Положителното и отрицателното при управлението на Иван Александър(1331-1371 г.)
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 15107 Коментари: 16 Гласове:
39

Последна промяна: 10.12.2017 08:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                    Иван Александър е цар от края на Второто Българско царство. Управлявал е държавата ни цели 40 години- от 1331 до 1371 г. За Средновековието в Югоизточна Европа си е цяла вечност. Със своите 40 години управляние той не е най-дълго управлявалия владете. През Първото Българско царства цар Петър I (927-969 г.) е най-дълго управлявалия цар- 42 години. Може да се направи леко сравнение между управлението на двамата монарси. Общото е  дългия период на управление, задържали са се на власт четири десетилетия. Другото, което прави впечатление е, че управляват към края на царството. И в двата случая малко след смъртта им България е завладяна и губи независимостта си. За да се задържи цар Иван Александър толкова дълго на власт означава, че не е слаб владетел. Като всеки човек той си има положителни качества и недостатъци. При управляващите по-ценно е добрите качества да превъзхождат в пъти лошите. Една малка грешка може на толкова високо равнище да се окаже съдбоносна. В новото време цар Фердинанд е работил за България, направил е столицата да изглежда по европейски, уредил е инфраструктурата, икономиката, но през последните няколко години е заличил всичко положително, свършено за около три десетилетия. Затова е останал в паметта на народа с двете национални катастрофи. През последните години терминът "национална катастрофа се видоизмени и се споменава по-меко, като"неуспешни военни кампании" или "загубени войни", но това не смекчава мнението на хората.
                 Цар Иван Александър идва на власт след временно отслабеане на България след загубената битка при Велбъжд от сърбите.  
Блогът на barin :: Войните между България и Сърбия
                  Битката при Велбъжд е една от многото войни, водени между България и Сърбия. Сърбите натрапват про-сръбски ориентирания цар Иван Стефан, роден българин с майка сръбкиня. След около година цар Иван Александър( 1331-1371 г.) го изгонва и заастава начело на Второто Българско царство. За него справка: 
                     " Цар Иван Александър (1331-1371) е роден в началото на ХІV век  и се смята за потомък на Асеневци и на Тертеровци. С военна сила, умела дипломация и династични бракове той издига българската средновековна държава като културен и духовен център, но преживява и нейното разпокъсване.

През първите години на своето управление царят постига военни победи срещу Византия. В битката при Русокастро (18.07.1332) Иван Александър разбива Андроник ІІІ и сключва мир, според който присъединява черноморските градове Месемврия и Анхиало към България. Договорът е скрепен с женитбата на престолонаследника Михаил Асен за дъщерята на василевса.

Уреждат се и отношенията със Сърбия. Иван Александър жени своята сестра Елена за младия сръбски крал Стефан Душан. След това Елена играе важна роля в сръбската политика.

От 1341 до 1347 г. във Византия пламва нова гражданска война между Йоан Кантакузин и Ана Савойска, майка и регентка на малолетния император Йоан V Палеолог. Кантакузин вика за съюзници турците и изпраща Умур бей към българските владения в Добруджа. Това предизвиква българската подкрепа на Ана Савойска, която отстъпва на Иван Александър Пловдив, Станимака и Кричим. Кантакузин повиква нови турски отряди срещу българите. На 07 юли 1345 г. в сражение срещу ромеи и турци загива родопският воевода Момчил – главния защитник на българите. Така с подкрепата на Йоан Кантакузин османските набези продължават.

Ударите на турците засягат пряко и Византия, въпреки че Йоан Кантакузин ги привлича на Балканите. През 1351 г. Йоан Кантакузин (1347-1354) предлага на България и Сърбия съюз и създаване на общ флот срещу турските нашествия, но недоверието между балканските владетели осуетява този съюз. През 1352 г. османците превземат Цимпе, а през 1354 г. крепостта Галиполи, в резултат на което Йоан Кантакузин абдикира и на престола се качва Йоан V Палеолог (1354-1376).

През периода 1349-1355 г. османските набези стигат чак до Средец (София), където в битките загиват синовете на Иван Александър – Михаил Асен ІV и Иван Асен ІV. През 1355 г. България и Византия сключват нов съюз, но и той се оказва неуспешен. Иван Александър се развежда с влахинята Теодора І и се оженва са еврейката Теодора ІІ, като обявява за престолонаследник сина си от втория брак Иван Шишман.  През 1356 г. Иван Срацимир се обявява за самостоятелен владетел на Видинското царство. В Добруджа управлява самостоятелно деспот Добротица, когото самият цар Иван Александър дарява през 1369 г. с деспотска корона и крепостите  Варна, Емона, Козяк и Дръстър, заради помощта за прогонване на маджарите от Видин.

През 1364 г. Йоан V Палеолог отново превзема Месемврия и Анхиало, Иван Александър търси турска помощ, но се намесва граф Амедей VІ Савойски и отнема черноморските български градове в полза на Византия.

Поради феодалната разпокъсаност и борбите за надмощие отношенията между балканските държави стават все по-разединени. През 1369 г. Мурад І завладява Одрин, а през 1370 г. Пловдив и Боруй (Стара Загора) и става непосредствена заплаха за Търновското царство.

Цар Иван Александър умира на 17.02.1371 г. Управлението му е съпроводено от религиозното движение на исихазма и нови гонения срещу богомилите. В Търново се провеждат църковни събори срещу еретиците. Иван Александър се проявява като изключителен меценат и дарител. Забележителни паметници на културата са Лондонското (Иван-Александрово) четвероевангелие, българският превод на Манасиевата хроника и други книги с художествени миниатюри. В България процъфтява богата средновековна култура и се създава Търновската живописна и книжовна школа". 
image
               цар Иван Александър( 1331-1371 г.)
                   @Иван Александър е начело на България от 1331 до 1371 г. С тези 40 години той е вторият най-дълго управлявал владетел след цар Петър, бил на престола от 927 до 969 г. Това е много за Средновековието и невероятно много за ХІV век, когато целият Балкански полуостров преживява огромни сътресения. България е заплашвана от своите съседи, от някои западноевропейски завоеватели, както и от един нов противник – османските турци. Управлението на Иван Александър изобилства с военни конфликти. Но въпреки всичко, той запазва България като първостепенна сила в региона, а българската култура преживява нов период на подем.

Владетелят е племенник на цар Михаил Шишман и родственик на династията Асеневци. Започва кариерата си като деспот, управител на град Ловеч и неговата област. След преврата срещу цар Иван Стефан, Александър постепенно се налага в столицата Търново и е избран за нов цар. Тези събития разкриват неговите дипломатически умения. Хронистите свидетелстват също, че Иван Александър бил образован човек, владеел отлично гръцки.

Всички тези качества му помагат през първите 15 години от управлението, когато той воюва с Византия за редица земи в Южна България. Той се вплита в династичните борби на самата Византия, умее да печели време чрез преговори, а когато е необходимо, атакува решително. През 1332 печели важна битка при Русокастро, с която връща на България днешните земи по Южното Черноморие. По-късно връща Пловдив и редица крепости в Родопите. С тези победи той допринася да се утвърди българският характер на тези области, за които има спорове с Византия.

Историци от ХІХ-ХХ век упрекват Иван Александър, че през 1351 се е отказал от коалиция с византийския император Йоан Кантакузин срещу османците. Това обстоятелство е смятано за определящо в развитието на нашата история. Но картината на ХІV век не е толкова еднопланова. Тогава опасността от османците била подценявана в цяла Европа, а и самите византийци често използвали техни наемни отряди както в династичните си войни, така и срещу българите. Фактически османците превзели един регион, неспасяемо раздиран от феодални борби – вътрешни и външни. Самият Иван Александър водел борба с отцепници, но накрая сам допринесъл за феодалното раздробяване на България.

В областта на културата епохата на Иван Александър често е наричана Втори Златен век /първият е при управлението на Симеон Велики – 893-927 г./. През този нов Златен век са изградени множество богато украсени църкви и манастири. Оцелелите от османското нашествие, като например скалната църква „Св .Богородица” с великолепни стенописи при село Иваново, Русенско, днес са паметници на културата. Сред книгите от тази епоха се откроява Лондонското Четвероевангелие /съхранявано днес в Британската библиотека/. То е украсено с 366 великолепни цветни миниатюри, като една от тях изобразява царя и неговото семейство.

От брака си с Теодора, дъщеря на влашки войвода, царят имал трима сина. След дълги колебания той провъзгласил за престолонаследник втория от тях – Иван Срацимир. През 1349 Иван Александър се жени за младата еврейка Сара, която приема християнството под името Теодора Втора. Тя наистина била ревностна християнка и насърчавала царя в борбата му с ересите. В крайна сметка Иван Шишман – първият син от втория царски брак – бил обявен за наследник на престола. Иван Срацимир получил Северозападна България, която се обособила във Видинско царство. С това не се изчерпва феодалното раздробяване. Нова държава – деспотството на болярина Добротица – се обособява в североизточния край на страната. Но Иван Александър е бил стабилизиращ фактор и докато той е бил жив, всички тези земи в пределите на днешна България си оставали български.

Иван Александър е не само последният ни голям владетел. Той показва качествата си в особено трудно време: безкрайни външни конфликти, тенденции към феодално раздробяване, социални проблеми, които стимулират ересите. Ако цар Петър през Х век управлявал над 40 години една стабилна България, то Иван Александър почти толкова време поддържал относителна стабилност, нерядко на ръба. Но личностите често са безсилни пред мощното разместване на геополитическите пластове. След епохата на Петър България пада под властта на Византия, а малко след времето на Иван Александър идва много по-дългото, петвековно османско владичество. През което българите, вече с изграден народностен дух, език и култура, ще съумеят да се запазят като нация".
image
Изображение на цар Иван Александър и неговото семейство от Лондонското Четвероевангелие
                    Изводите за управлението на цар Иван Александър са: 
     - укрепва и стабилизира България веднага, след като идва на власт. За това способства победната битка при Русокастро( 18 юли 1332 г.), година, след като е поел управлението. 
    - преди това е бил владетел( воевода) на Ловешката крепост и има опит в управлението на по-ниско ниво.
    - основното положително, което се случва при неговото управление е, че строи много църкви и манастири(
Блогът на barin :: манастирите в България).
    - смятат го за най-образован владетел след цар Симеон Велики( 893-927 г.)
    - времето му се смята за "Втори златен век" на България. Всички знаят, кога е първия. Поне така е написано в История на България и в учебниците на учениците. 
 Блогът на barin :: златния век на България
              За да бъде определен период за "Златен век" се гледа как живее населението, авторитета и престижа на държавата, културата, строителството и успешните войни, след които обикновено се придобиват нови територии. Поне аз така разбирам нещата.
   - положително при неговото управление е, че България се увеличава за последен път в териториално отношение, преди да настъпят Османските турци.
   -   при избухването на поредната гражданска война във Византия, Иван Александър взема страната на Алексий Апокавк, обръщайки гръб на Йоан Кантакузин и османските му съюзници. През 1341 г. напада Византия, а войската му станува по поречието на река Марица. Войниците му се впускат в плячкосване, но тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от търновските войници са разбити и пленени от хората на Кантакузин, а други от турските отряди на Умур бег. Иван Александър се оттегля в Търново и с посредничество през 1342 г. сключва договор с Кантакузин. Това събитие е първото, което хвърля негативи към личността на царя.
    - през 1353 г. се отказва от коалиция с Йоан Кантакузин срещу турците. През средата на XIV в. Османските турци не са ги възприемали насериозно в Европа. 
              Преди години много народи са идвали от Азия към Европа: хуни, алани, кумани, хазари, авари, печенеги, татари, които са били далеч по-силни и страшни от турците, но Европейските народи са намирали начин да се справят с тях. България може да се гордее, че има значителен принос в това да отблъскват и да се справят с азиатските нашественици. В Югоизточна Европа сме си давали сметка, че след като се сбием ще намалее силата на османските завоеватели, но се каза, че сме сгрешили в преценката. Част от грешките, но не основните са на цар Иван Александър. 
                 Като казвам Югоизточна Европа имам предвид България, Византийската империя и Сърбия. Отчитам, че Сърбия никога не е имала първостепенна роля в този регион. Единствено при Стефан Милутин, Неманя и Стефан Душан се е доближила до тази роля, но съвсем за кратко. През средата на XIV в. Източната Римска империя( наричана Византия) се раздира от граждански войни и неразбираателство със съседните народи от всички посоки. България за последен път се обединява, преди да се отделят Дброджанското деспотство и Родопската област на Момчил. Сърбия също не е единна, а останалите държави са слаби и малки. 

                карта на България при управлението на цар Иван Александър
                Не се правят опити за сближаване не само от страна на Иван Александър, но и от страна на другите самостоятелни владетели. Османските турци настъпват във всички посоки с цел разширяване на територията си. Те са нова държава, възникнала през 1299 г. След половин век стъпват на Балканския полуостров- на проток Дарданелите. Едва цял век по-късно( 1453 г.) е завладян Константинопол и е унищожена завинаги Византия. 
                  След като Иван Александър се развежда с първата си съпруга Теодора( от Влашки произход) се жени повторно за еврейката Сара. От първата съпруга остава Иван Срацимир, а от втората- Иван Шишман. Именно двамата са последните царе, управлявали вече разделена България на Видинско и Търновско царство. Видин също може да го поставим по този начин към българските столици. 
              В духовно отношение по времена управлението на Иван Александър се развива и процъфтява исихазма. Представители са Теодосий Търновски и Ромил Видински- двама отшелници.
                С терчение на времето ореолът на царя се увеличава, титлите, които си прибавя също,  но постепенно силата му отслабва. 
               Слабост в политиката му е неориентирането и непостоянството. Не се съюзява никога със сърбите, а при втората война, която води срещу Византийската империя на страната на българите се бият турците. Те са извикани от него като съюзници. 
               Ненужна се оказва тази последна война между България и Византия. Още по-излишна се иказва една от последните войни на Втората Българска държава- между Търновското царство и Влахия през 1392 г. срещу Дан I.
             Още изводи:            
       - войните между балканските държави водят до отслабване и разпокъсване. Сами се унищожават балканските държави и затова се казва, че "сами сме довели турците". Ако е имало силен владетел на наши престол или поне на една от държавите турците е можело да не припарят в Европа през Балканския полуостров, както се е случило с Арабския халифат, а да търсят други пътища. 
      - някъде казват, че Михаил III Шишман( 1223-1230 г.) е последния ни силен владетел, а на други места, че е Иван Алаксандър.
       - ако се направи съвсем кратък обзор на четиринадесети век се изяснява картинката: цар Теодор Светослав е силен владетел, който изгонва татарите, побеждава византийците при р. Скифида и установява границата на оптималното разширение, достижимо като цел за нас по това време.
        - цар Георги Тертер II навсякъде, дори и византийските хронисти го споменават като способен военачалник, присъединил Пловдивската област към територията на България, но починал рано след около година и няколко месеца управление, млад. Византийците мълчат за смъртта му, значи не са намесени. В противен случай дори и при малки съмнение щяха да споменат, че са помиогнали да се отърве България от способен кадърен цар. Михаил III Шишман е имал прекрасна възможност да влезе в Консантинопол по време на войната между Андроник II и Андроник III.  Тай може би правилно е решил да помогне на дядото,  да се отърве от внука и да седна на престола, но победил внука. Дали е преценил правилно? От позицията на хора от XXI в. е лесно да се каже. По негово време не е имало толкова подробна информация за събитията по света, която бързо да пристига и затова не може да се упреква този цар. Злощастната загубена битка при Велбъжд 1330 г. слага край на надеждите ни да завладеем Константинопол по нетрадиционен начин. 
      - цар Иван Александър според много източници и анализи излиза, че нехаел за съдбата на Българското царство след неговата смърт. Той обрича България на отслабване и я разделя, като обявява двамата си синове за царе. Иван Шишман получава повече, макар ида е по-малък, защото е багрянороден( роден след като царя е встъпил на престола). Освен това майка му е царица, а на Иван Срацимир не е в България по това време.
    - грижите за културата, религията, духовността и образованието е голям плюс при анализиране на управлението на цар Иван Александър.
          
Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османско-турска власт. Царуването му може да се раздели на два периода: до 1364 г. и след 1364 г.
Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби (1341-1347), за да получи  Пловдив и 8 крепости в Родопите.
                
Българските опити за разширение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На 7 юли 1345 г. при крепостта Буруград (Перитор) турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство. Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина Белаур, отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизмът на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство към средата на 14 век под властта на Добротица, вероятен потомък на Тертер. Войводата на Влашко също демонстрира повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява като напълно независим владетел на север от Дунава, въпреки, че повечето от стратегическите митнически пунктове остават под властта на Търново.
                В последния период (1365-1371 г.) от управлението на Иван Александър България търпи поражения, когато се бори против унгарското нахлуване във Видинското царство (1365-1369 г.) и срещу граф Амадей VI Савойски при похода му към Българското черноморие (1366-1367 г.). Отношенията с византийския император продължават да са враждебни. В края на царуването на Иван Александър османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора. Накрая той фактически разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните български владетели.
                Според мен при правене на преценка на действията и цялостното управление на цар Иван Александър( 1331-1371 г.) може да се каже, че надделява позитивното, отколкото негативното. Не е добре, че силният период е в началото на неговото управление, а слабият- в края, дори и да е по-малък след 1364 г. Точно в края на неговото управление, последната година 1371 е съдбовната за Балканския полуостров битка при Черномен, където обединените сили на Вълкашинн и Углеша са разбити и пътят на турците към България и северозападно разположените държави е отворен. Цар Иван Александър не е бил достатъчно наблюдателен за обстановката в Азия и Югоизточна Европа, за да прецени колко голяма е заплахата този път. Пти Османската империя настъплението е било по друго, в сравнение с предишните държави от Азия. Как отговаря Европа на нахлуващите турци? Твърде късно- едва при Виена се обединяват европейските сили. Същото се случва по-рано и при други нахлувани от Азия, а станите от Югоизточна Европа до Унгария поемат първия и най-тежък удар. Струва ми се, че Оманската империя не е толкова силна по време на нападенията над Австрия и обсадата на Виена.
                Българите трябва да причислим Иван Александър към умерено сполучливите царе и да търсим позитивното при неговото управление. Грешките не трябва да се прощават, просто да се прави реална правилна преценка на действията. 
              Миналата година ходих наРусокастро и видях паметната плоча с надписа на мястото, където се е състояла най-успешната битка на цар Иван Александър- през 1332 г. срещу Андроник III Палеолог.



Гласувай:
39



1. kvg55 - barin,
09.12.2017 23:15
При царуването на Иван Александър май не са се случили много важни събития, защото въпреки дългото си царуване, не е много популярен, не повече от Лондонското четвероевангелие. Било е време на застой.
цитирай
2. barin - Здравей, kvg55. Събитията, които ...
09.12.2017 23:24
Здравей, kvg55. Събитията, които са се случили по време на царуването на Иван Александър не са сред най-значимите и затова управлението у изглежда вяло. Обстановката на Балканите е динамична и царя мисля, че не е бил прозорлив, като Тервел, за да прецени колко голяма е надвисналата от изток опасност.
Поздрави1
цитирай
3. donchevav - Харесаха ми и идеята за съпостав...
10.12.2017 08:32
Харесаха ми и идеята за съпоставителен план, и балансът, който си намерил. Прочетох с интерес! Благодаря, Иване!
цитирай
4. barin - Здравей, Вени. Изглежда добре съм ...
10.12.2017 11:36
Здравей, Вени. Изглежда добре съм го написал, но днес видях, че на 1 декември е имало в предаването"Час по България" темата е била за цар Иван Александър. Ако го бях гледал по-рано можеше да включа в моята тема нещо от казаното от Пламен Павлов и Николай Овчаров.
Поздрави!
цитирай
5. germantiger - ...
10.12.2017 15:15
И аз благодаря!

Ето това е пример за сериозен исторически постинг с много труд и много конкретика. Поне аз масата инфо не го знаех.

Постинг, който заслужава да е на първа страница!
цитирай
6. rosiela - Поздравления!
10.12.2017 15:31
Чудесен постинг!
цитирай
7. barin - Здравей, Тигре. Този път, както в ...
10.12.2017 21:15
Здравей, Тигре. Този път, както в повечето случаи съм доволен от темата. Изясних повечето въпроси за управлението на цар Иван Александър така, че да не остане съмнение.
Поздрави!
цитирай
8. barin - Благодаря, Роси.
10.12.2017 21:15
Благодаря, Роси.
цитирай
9. batogo - !!!:))) Благодаря ти, Иване, за обективния поглед върху историческите събития!
12.12.2017 09:27
От теб научавам много полезни неща, от които могат да се извлекат полезни исторически изводи за развитието на държавата и манталитета ни през вековете.
Чест и почитания!
цитирай
10. barin - Здравей, Оги. На всичко трябва да се ...
12.12.2017 13:30
Здравей, Оги. На всичко трябва да се гледа реалистично, както се опитвам да правя. Не спестявам нито доброто, нито лошото. Мисля, че представата за цар Иван Александър и оценката за неговото управление трябва да бъде такова, каквото съм показал.
Поздрави!
цитирай
11. list - Почитания!
13.12.2017 01:53
"Българите трябва да причислим Иван Александър към умерено сполучливите царе и да търсим позитивното при неговото управление. Грешките не трябва да се прощават, просто да се прави реална правилна преценка на действията. "

Стойностен постинг – с реален поглед към историческото ни минало!
И нека се чете!
цитирай
12. barin - Здравей, list. Благодаря за хуб...
13.12.2017 05:41
Здравей, list. Благодаря за хубавия коментар. Трябва да се гледа позитивно и да се преценяват реално нещата. При нас е така- гордеем се с миналото, а от настоящето са малко положителните неща и личности.
Поздрави!
цитирай
13. vaquero - barin,
14.12.2017 22:54
В препрочитането на историята винаги може да се открие нещо ново.
цитирай
14. barin - Затова често чета, vaquero. Има ...
15.12.2017 06:10
Затова често чета, vaquero. Има нови и неизяснени факти.
Поздрави!
цитирай
15. zaw12929 - Интересно поставена тема. Позд...
19.02.2019 08:03
Интересно поставена тема. Поздрави!
цитирай
16. barin - Благодаря, Зав. Обокновено търся ...
19.02.2019 09:04
Благодаря, Зав. Обокновено търся нещо нетрадиционно, за което няма много писано.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3626723
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031