Прочетен: 10674 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2017 23:02
снимка 1- Архимед
Негова е и прочутата фраза „Дайте ми опорна точка и аз ще обърна Земята.“, както и на легендарната фраза: „Еврика!“ В превод тази фраза се превежда като „открих“. Първата я зная по следния вариант: "Дайте ми голям лост и опиорна точка и ще повдигна Земята". Той прави това откритие, когато се опитва да разбере дали в златната корона на Херон няма примеси на сребро и се чудел как да измери обема й. Великото си откритие той прави в банята, когато установява, че от нея се изплисква толкова вода, колкото е обемът на тялото потопено в него. Архимед е автор на прецизната наука за цифрите и ги преброява до 10 на шестдесет и четвърта степен.
Негово е и изобретението Лапата на Архимед, създадена по време на обсадата на Сиракуза от римляните. Невижданата до тогава подемна машина е праобраз на крана, който познаваме днес. Ако вражески, в случая римски кораб се опитвал да акостира, то машината го хващала и го обръщала и така всички се давели. Сред откритията му е числото p (представлява отношението между дължината на окръжността и нейния диаметър), което Архимед определя като 3,1428 вместо 3,1415. Според Цицерон, за най-голямо свое постижение Архимед считал откритието си, че сферата има 2/3 от обема и повърхността на описания около нея цилиндър. Ученият с основание може да бъде определен и като велик инженер от времето на Античността. Едно от най-големите му инженерни открития е архимедовият винт, широко разпространен и до днес – от месомелачката и сокоизтисквачката в дома на всеки от нас, до шнекпресите и шнековете за транспорт на насипни материали в индустрията.
А основното положение на Архимед е следното: Повърхността на всяка неподвижна течност има формата на сфера, центърът на която съвпада с центъра на Земята. Така Архимед смята, че земята има кръгла форма. Излишно е да припомням закона: Всяко тяло, потопено във вода… Така Архимед полага основите и на хидростатиката, развити по-късно от Галилей, Паскал, Торичели и други учени. Благодарение на Архимед математиците и механиците на 20-ти век стигат до понятията „плоскост на плаването“, „повърхност на сечението“, „метацентър“ и др.
Освен с математика и механика, Архимед се занимавал и с оптика и астрономия. Съществува легенда, че воювайки с римската флота, Архимед е използвал вдлъбнати огледала и чрез фокусираните слънчеви лъчи, подпалвал корабите. Той написал съчинението „Катоптрика“, но то не е достигнало до нас.
Катапултите изобретени от него обстрелвали с камъни римските кораби и ги потапяли. След това римската флота акостира близо до града, а Архимед създава огромно огледало, върху което концентрирал слънчевата светлина, което подпалва флотата и тя изгаря корабите.
През 212 пр. Хр. корабите под командването на амбициозния римски консул Марк Клавдий Марцел обсадили пристанището на Сиракуза. Римляните имали сведения за неголямата численост на защитниците на красивия сицилиански град. Затова и очаквали лесна и бърза победа. За тяхно нещастие, обаче, Сиракуза разполагала с гениалния ум на един от най-големите инженери на Античността - Архимед! Във времето преди завоевателските амбиции на Рим да се насочат към Сиракуза, Архимед бил доказан и уважаван учен, за откритията на който говорели далеч извън пределите на родния му град. Сред римската войска имало специален отряд, на който му е поставена задача да залови жив и предаде на военачаника Архимед. Римляните са искали да изучат и да се възползват за в бъдеще от изобретението му. Нарича се"лъч на смъртта". През Античността морските съдове се строяли от дърво, което било измазвано с катран отвън. Катранът, от една страна, подобрявал водонепроницаемостта, а от друга запазвал дървения материал от вредното въздействие на морската вода. Но катранът е горим материал – свойство, вероятно използвано от Архимед. На базата на оскъдните сведения достигнали до нас, векове след събитията в Сиракуза, може да се направи изводът, че гениалният математик е използвал слънчевата енергия за дистанционно опожаряване на вражеските кораби. Това е станало чрез устройство наричано „Архимедов топлинен лъч”. То можело да фокусира слънчевата светлина върху приближаващите кораби, на сравнително далечно разстояние. Можем само да предполагаме как точно е изпълнено едно такова устройство. Най-вероятно то се е състояло от голям брой медни или бронзови бойни щитове, които са били полирани, за да могат да отразяват добре слънчевата светлина. Освен това, тези щитове би следвало да са подредени по специален начин, така че да се формира оптична повърхност с фокус на разстояние примерно 100 – 120 метра.
снимка 2- "Жестоки оръжия от древния свят"- Мегавселена
Описано по този начин, устройството на Архимед не е сложно и е реалиризуемо с технологиите, които са съществували в онази епоха. Съществуват и средновековни гравюри, пресъздаващи действието му.
За истината в легендите
През Ренесанса, обаче, въпросното оръжие се превръща в предмет на спорове между учените. Например, един от непризнаващите съществуването му е френският математик Рене Декарт, който го отхвърля категорично.
Споровете продължават и в наши дни, като дори са проведени и множество експерименти с материали и технически средства, с които се е разполагало по времето на Архимед. През 1973 г. гръцкият учен Сакас прави опити с огледала с медно покритие. Използвани били 70 броя огледала, всяко с размери 1,5 на 1 метър. Те били насочени към шперплатов макет на римски кораб, намазан с катран и намиращ се на разстояние около 50 метра. При точно фокусиране на огледалата, Сакас осъществява възпламеняване след няколко секунди.
Съвсем друг резултат дава експериментът, проведен от ентусиасти през 2005 г. Тогава група студенти от Масачузетския Технологичен Институт използва 127 огледала с размери 0,3 на 0,3 метра, които фокусират върху макет на кораб на разстояние 30 метра. Те успяват да предизвикат възпламеняване едва след около 10 минути, и то при напълно неподвижна цел.
Проведени са опити и от телевизионни предавания, като в последния от тях през 2010 г. се включва дори и американският президент Барак Обама. При него е експериментирано възпламеняване чрез насочване на огледала върху корабен макет на разстояние от 120 метра. Опитът претърпява неуспех, тъй като максималните измерени температури са под 210 градуса по Целзий, а необходимата температура за самовъзпламеняване на дървото е 300 градуса по Целзий.
снимка 3-Схема на лъча на смъртта на Архимед
Немалко изследователи са скептично настроени към достоверността на светлинното оръжие на Архимед. От една страна, отсъстват категорични исторически факти за съществуването му, от друга страна има чисто обективни трудности при реализацията му. Сред тях е условието, че целта трябва да е неподвижна и да се намира на неголяма дистанция, както и времето да е ясно и слънчево. Също така използването на „оръжието” може да е само преди обед, тъй като заливът в Сиракуза е отворен на Изток. Освен това, защо е било необходимо светлинното оръжие на защитниците, след като те са имали чудесни катапулти, конструирани също от Архимед. Именно той ги модифицира така, че да имат регулируем обсег на обстрел. Така с градушка от запалени стрели защитниците на Сиракуза също могли да опожаряват римските кораби.
Негови инженерни разработки са и изследванията на лостовите механизми, както и дефинирането на „Закон на Архимед” в хидростатиката.
При лъча н асмъртта са използвани седемдесет огледала, разположени по подходящ начин спрямо атакуващите противникови кораби. При прецизно изпълнение слънчевата светлина пада под определен ъгъл и под същият се отразява като концентриран сноп лъчи с голяма температура. В сила е един от основните закони на физиката: ъгълът на падане е равен на ъгълът на отразявяане. Правилото се използвая прим игра на билярд и снукър.
снимка 4- схема на лъча на смъртта
На схемата се вижда нагледно как действа лъчът на смъртта. Огледалата трябва да са разположени по точно определен начин спрямо целта и като се вземе предвид разстоянието са действали ефективно. Оптималното разстояние, на което се постига максимална ефективност е 80-305 м. Архимед е живял преди повече от 22 века и според тогавашното ниво на развитие на технологиите и наауките е трудно да си представим как е постигнал всичко. От съвременна гледна точка също има съмнения дали лъчът на смъртта е истински или легенда. Първият, който изследва лъчът на смъртта е направил това след 350 г., т.е. няма очевидци, които да дадат реални сведения и показания как се е случило всичко. В историята по-голяма тежест се дава на информацията от източници, живяли по време на събитието, за което става дума. След като такъв учен математик, като Рене Дакарт го е отхвърлил може да съдим какво е било за времето. За Рене Дакарт всички висшисти, които са изучавали математика си спомнят много негови неща.
Това освен възхищението ни към Архимед ни дава и надеждата, че някой ден ще бъде разбулена и загадката на неговото светлинно оръжие.
В отбранителните планове на Сиракуза военната техника заемала важно място, а инженерният гений на Архимед изиграл огромна роля. Под негово ръководство жителите на Сиракуза построили множество машини с различно предназначение. Когато Клавдий разположил сухопътните си войски в Сицилия, а под стените на Сиракуза се появил римският флот, дошъл редът на Архимед. Сухопътната армия била поразена от неговите метателни снаряди и камъни, които летели с огромна скорост. А плавателните съдове потъвали под ударите на спусканите отвисоко греди или пък, захващани от железни нокти и човки, се вдигали във въздуха, завъртали се и забивали носове във водата. Зрелището било страшно.
снимка 5- скултура на Архимед, когато извиква Еврика( на гръцки" открих го").
Лъчът на смъртта е бил страшно оръжие, непознато за хората и нагледен пример как може да се постигне победа с хитрост и изобретателност. Векове по-късно сътрудници на Масачузетския технологичен университет в Сан Франциско се опитали да повторят легендарните действия на древногръцкия математик. На края на залива били разположени бронзов и стъклен отражател с обща площ 300 кв. м, а на разстояние 45 м от тях сложили стара рибарска лодка, която обаче упорито не желаела да се запалва. Колегите на масачузетските професори от Аризонския университет се опитали да използват друга конструкция от огледала: учените ги подредили в дъга, образувайки гигантски отражател с параболична форма, а в центъра поставили огледало с х-образна форма. Слънчевото зайче в него станало мишената, в която се прицелвали останалите огледала. На лодката, която се намирала на 23 м от отразяващите повърхности, избухнал пламък – „лъчите на смъртта” на Архимед действително съществували!…Сега почти всички са си играли със силно умален вариант на лъча на смъртта, като са правили слънчеви зайчета и за подпалвали пръчка в огледало или лупа.
Архимед е един от великите учени в древността. Той също като Айнщайн и Тесла е скрил някои от изобретенията си. За времето си е бил напреднал много и можр да се учудваме на неговите идеи и разработки в много области. По всяко време е имало бележити личности, които са идвали, за да повдигнат нивото на масата. Получава се така, че повечето нови изобретения са използвани първо за военни цели. На бележитите личности и техните постижения дължим напредъка на цивилизацията.
Тагове:
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави и довиждане!
Ще прочета и други твои статии тук.
Благодаря!
Поздрави!
Поздрави!
26.10.2017 15:01
Плутарх и Ветрувий са ни оставили в разказите си, че ... ? - "eUreka" или "eVreka" ... e викал Архимед – докато е тичал гол по улицата?
И, какво е искал да каже чрез това „еУрека” или „еВрИка” … „(ще) Му река” или „Открих” … официалната версия за значението на думата казват е „открих” - Но?
Втори-?:
Коя е думата в българският език – която кореспондира с понятието от граматиката „А-Орист”? Какво означава то – защото?
Доколкото съм запознат с граматиката: Аористът (на гръцки: аористос, ОЗНАЧАВА: Без Границ(а/и) – тоест, Не-Определен) и е глаголен вид или глаголно време, типично за някои индоевропейски езици, включително й българския.
Пример за АОРИСТ при българският глагол е Минало свършено вр.: Четох, Мислех …
Трети-?:
Имаме ли БЛИЗКО-ЗВУЧАЩ аналог в БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, на гръцката дума "ori`(s/z)ein”_ ЗА КОЯТО? - в «Англо-старо гръцките речници» ни обясняват, че е ОЗНАЧАВАЛА: to define-определен, boundary-(о)граничен, limit-лимитиран/ограничен?
- С уважение и ... любопитство :)))?
1. Отначало се е пишели u, което по-късно преминава във v, както в надписите по монетите и надгробните плочи в Римската империя и Елада. От друга страна имаме b да преминава във "в", като Бизантион става Византион. Така, че може да е билоEurika, а да е преведено Evrika. В случая има промяна на значението.
2. Аорист според тълковния речник означава Минало свършено време. В преносен смисъл не ми се вижда да може да се използва. За друго значение не се сещам.
3. Тук нямам идея как мога да отговоря правилно и ми се струва, че ако напиша нещо може да е грешно. Но все пак-"ORI"- ако означава определена граница, ограничена изглежда да е нещо, като краен предел, допустима възможност.
Интересно ми беше да се напрегна да опитам да отговоря, но дали всичко е приемливо не съм сигурен.
Поздрави!
1.
Думата аорист е дву-съставна, състои се от (префикса) за отрицание "А"(със значение: не) + "орист"(значение: определям).
2.
За "орист", казват че идвала от древно гръцката дума: "ori`(s/z)ein”_ ... спелувам го и на български, думата звучи "ори(с/з)еин" ... със значения: определя(м), (от)меря?
3.
В новогръцки имаме едни митологично-приказни фигури, наричани "мойри" - отговарящи на нашите "орисници" - А, какво е орисница ... ?
4.
... ни се казва в Тълковния речник на съвременния български език?
Значение на думата орисница:
Митическо същество, което може да пред"ОПРЕДЕЛЯ(пред"РИЧА) съдбата(сбъдва) на хората.
Сума - заключение?
Какво го е занимавало Архимед, преди да започне да хукне гол по улицата с викове - Еу-Рика? ... била му е поставена задачата, да измери съдържанието на златото в изготвената корона - Нали?
С други думи Архимед Е ОПРЕДЕЛИЛ - колко е съдържанието на златото в короната ... а не както ни се обяснява многоучено ... че викал ... Защото бил ОТКРИЛ закона от хидродинамиката?
п.п.
Между впрочем - от едно семантично гнездо тоест ПРОТОКОРЕНОВА, произлиза не само думата ни за "орисници" ... а от него са и:
"реч", "река", "оратя", "орис", "рок" ... от последното идват производните: оброк-обещание/обрека/обет, уроки-омагьосвам, урочище-оброчище, пророк-прорича(щ), ... ет цетера, ет цетера ... като мога да ви изведа поне още двадесет ... кореспондиращи дори и с латинското "оратор"?
Но отново се ВРЪЩАМ КЪМ ТОВА КОЕТО МЕ ИНТРИГУВА ... Казват думата "орис"(срещана и като лично име) "Орест"(предполагам ЗНАЕТЕ мита за Електра и ОРЕСТ или Орис ?) - били гръцки ... но в гръцкият нямат толкова производни форми ... а в новогръцки, дори не се и използват ... ОСТАНАЛИ СА В БЪЛГАРСКИ - дори и съвременен ... пак ПОДЧЕРТАВАМ в невъобразимо множество!
- Питам се ... ?
Тогава ТЕЗИ ДУМИ, СА ЗАЕМКИ в български език от ГРЪЦКИ - или ОБРАТНО?
- С уважение ... и въпроса ми остава открит, за още дискусии и мнения!
"The word is constructed from the anc. Greek: ORISMOS(definition-определ(ям/ен) and logos ( reasoning-разсъждавам, study-учение). Като частицата след "ОРИС", тоест "МОС" отговаря на окончание идващо да покаже трето лице ед. ч. за думата.
- Не съм ли убедителен в ... обосновките си ЗА БЛИЗОСТ между оРЕКА и оРИСА, ако е "да" отговора ви - чакам възражения ?
Остава, да си отговорим - Как се превежда на български ... представката "ЕУ" в "ЕУрека"!
П.П.
- А относно "огледалата" или "Лъч на смъртта" - има една книга от Ал. Толстой, казва си "Хиперболоида на инженер Гарин" - но там, по-скоро става дума за "лазер"-но оръжие, при което имаме ... тънък, добре насочен, КОХЕРЕНТЕН сноп с постоянна дължина на вълната (еднакъв цвят), постоянна фаза и голяма яркост, за разлика от некохерентните източници като електрическите лампи, които излъчват вълни в почти целия електромагнитен спектър и във всички посоки ... или такава, като при СЛЪНЦЕТО.
- С уважение и чакам, коментари!
Поздрави!
които трябва да се припомнят, че те трасират пътя на знанието и ума.
Паметта за минали прозрения са основа за бъдещи открития.
Благодаря ти за полезния постинг!
Сърдечен поздрав!
Поздрави!
01.11.2017 14:28
Поздрави!
ОРИС: - съдба, ОБРЕЧЕНОСТ, участ, жребий, - И НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО(?): Пред^Определение !
- Пример, илюстриращ значението на "орисия" от литературно произведение:
„Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
Плюл съм в тази орисия!
….
С трънак и плевел се бори,
весден ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
….
До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
….
..................
Така си мреш,
така сме ний,
така - поглеж!
Дий...
Дий, краста, дий!”
- Привет ... и дано не съм досадил с настойчивостта си!
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря, barin, за припомнянето на светли образи! За гениите!
Поздрави!