Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09 22:55 - Родът Богориди
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 768 Коментари: 6 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
                    Богориди е стар български род от град Котел. За негов родоначалник се смята Софроний Врачански(1739-1813 г.). Светското му име е Стойко Владиславов. Той е роден в Котел, но е останал известен като Врачански, защото е бил дълги години епископ във Враца. Той е пръв продъжител на делото на Паисий Хилендарски(  Блогът на barin :: Царете от "История славянобългарска"). Софроний Врачански първи е преписал История Славянобългарска". и е способствал за разпространението ѝ. Град Котел е дал на България много борци за свобода и възрожденци. Сред тях може да се открои Георги Раковски, но и останалите са оставили следа в историята ниБлогът на barin :: Раковски като историк.).   

image                   Софроний Врачански:         роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская". На два пъти посещава Света гора. След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний. Занимава се освен с духовни дела и с обществена дейност. Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското освестяване. Умира в Букурещ през 1813 г. След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806). Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Софроний Врачански прави два преписа на “История славянобългарска” и сякаш за да почувства силата на авторовото вдъхновение, на два пъти посещава Света гора, където я създава Паисий. Завистта на местните първенци в родния му град обаче го прогонва и той отива да служи в друга епархия. През 1794 година, под името Софроний, е ръкоположен за епископ на Враца, където развива широка обществена дейност. Размириците в страната го карат да замине за Букурещ. Там продължава да служи като висше духовно лице. В Букурещ активно се включва в дейността за освобождение на България. В хода на Руско-турската война от 1806-1812 той съдейства за формирането на Българска земска войска от българи доброволци, сражаващи се на страната на Русия. Софроний Врачански изготвя и т.нар. “Молба” от 15 точки до главнокомандващия руската армия. В нея разкрива необходимостта от изработване на програма за решаване на Българския национален въпрос. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише по време на престоя си в Букурещ. Сред тях е сборникът “Кириакодромион, сиреч Неделник”, който съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Вдъхновен от църковнославянски и гръцки източници, той е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Именно той поставя началото на новобългарската печатна книга. “Сборникът е толкова силен и актуален за времето си, че просветените българи започнали да го именуват “Софроние”. Пише и много други неща, но това си остава неговият капитален труд. Личността на Софроний Врачански е изразител на тогавашното българско самосъзнание и родова принадлежност. Живял е при неимоверно тежки условия. Той наистина е страдалец, затова и озаглавява своята автобиография “Житие и страдание грешнаго Софрония”. Тя е важен исторически документ, който рисува живо положението в България в края на XVIII - и век като една изповед на поробения българин. Обявен е за светец(Блогът на barin :: Българските светии).  Св. Софроний владее перфектно гръцки език и превежда много свещени книги. Наред с това той е и много добър рисувач, украсява художествено всички книги, които е написал. Рисува природата, както и автопортрет, портрети на някои от нашите възрожденци. След Руско-турската война от 1806-12 г. Софроний остава до края на живота си в Букурещ. Една година преди да си отиде от този свят, му е направен маслен портрет, направен една година преди смъртта му. Неслучайно той е един от основните ни народни будители(  Блогът на barin :: народните будители). 
                    Негови наследници; 
Стефан, Атанас, Александър( Алеко), Емануил и Никола
                  
Стефан Богориди(1777-1859 г.) е роден в Котел. Учи в гръцкия колеж  ‘Свети Сава’ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във фанариотско семейство в истанбул,  Стефан Богориди постъпва като преводач в османската флота и през 1799 година  участва в експедиционния корпус на Мустафа паша, бъдещия султан Мустафа IV,  срещу дебаркиралия през 1798 година  в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарат.  В сражението срещу французите при Абу Кир  османските сили претърпяват поражение и Стефан Богориди успява да се спаси като по чудо. През 1812 година  Богориди  е назначен за  губернатор на Фалац, а през 1821 година той  е номинален Каймакам на Влашко. На следващата година  Богориди става каймакам на Молдова, а след това  - драгоман в османската флота.

                  В периода 1825-28 година той е изпратен на заточение в Измит, Мала Азия. 
След Руско-турската война от 1828-29 година и  и последвалия я Одрински мирен договор,  Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург , която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Той  се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II,  който го назначава за свой съветник. 
                  В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта -  за признаване независимостта на Гърция,  при подготовката на Ункярискелесийския договор , при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград ,Канинг, по-късно лорд Стратфорд , разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получила своята независимост.
               През 1830 г. няколко видни букурещки българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа. Проектът е представен пред Дивана на Влашко. С него е запознат и княз Стефан Богориди, който прави опит да представи идеята пред турските власти, но без успех.
                 За заслугите на Богориди, Махмуд II  му дава титлата княз  и през 1834 година го  назначава за управител на остров Самос.  Богориди, който прекръщава главния град на острова на свое име - Стефануполис, посещава Самос само веднъж през 1839 година и управлява острова от Цариград.  Богориди е мразен от местното гръцко население заради диктаторските си методи на управление. 
               През 1850 година,  след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско,  през месеците май и юни, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта, под влиянието на княз Стефан Богориди, извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.
               През август 1849 година  Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер.. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 година, който е посветен на Свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по късно е издигната известната Желязна църква. Стефан Богориди поддържа и елино-българско училище  в родния си град Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.
                 Никола Богориди( 1820-1963 г.) 
Никола Богориди е роден в Яш в семейството на Стефан Богориди. Учи в Измит, където баща му е заточен, а по-късно във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски. В 1834 година заедно с брат си Александър придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга ѝ Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 - 1839 година Никола е драгоман в османското посолство в Париж. В 1838 година се среща в Париж с Гаврил Кръстевич. След връщането си в Молдова Никола се жени в 1846 година за Екатерина Конаки, дъщеря на молдовския болярин Константин Конаки и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Баща е на Емануил Богориди. През 1857-1858 г. е княз на Молдова. През 1858г. издава грамота, с която се учредява гимназията “Св.св. Кирил и Методий” в Болград, която ще изиграе огромна роля в българското възраждане. В 1959г. полага основите на църквата в бащиния си двор в Истамбул. Дава 5000 лири на Г.Раковски за Първата българска легия. Умира в Букурещ през 1863 г.
                    
Александър Стефанов Богориди1822-1910 г.), известен и като Алеко паша, по официални данни е роден в Цариград през 1822 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя – княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди, правнук на Софроний Врачански.  Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и по-късно във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя – член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 – 1877).

           След Руско-турската война (1877–1878) и последвалия я Берлински договор с протекцията на руския император Александър II и със съгласието на Великите сили, Александър Богориди е назначен от султана за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Областта. Алеко Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия, която има прозападна ориентация. Той е свързан с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол, но не е избран за княз на България. 
                   Емануил Богориди( 1847-1935 г.) Получава образованието си в Париж, жени се за французойка, живее във Виена. Познава добре Европа и европейските ценности. Поддържа връзка с много българи и участва в политическия живот. Племенник на Александър Богориди, един от кандидатите за княз на България след освобождението, но не е избран. Трудно може да предположим как би се развила България, ако я управляваше рода Богориди. 
                   Атанас Богориди( 1788-1826 г.)- брат на Стефан Богориди и внук на Софроний Врачански. 
Епископ Софроний оставя неизличими спомени в своите внуци, особено когато отива при тях в Букурещ. За влиянието му върху Стефан и Атанас говори и Гавраил Кръстевеч. “Тия момоци на 20-22 години следовали да се учат в реченото висше училище с голямо усърдие”. Несъмнено Софроний оказва и морално влияние на своите внуци. Още повече, че е признат за български представител пред външния свят. След букурещкия период Ат. Богориди заминава за Виена да учи медицина. През 1816 г. защитава докторат във Вюрцбург на тема “Наблюдения върху смилането в човешкия организъм”. Това е първият българин с академична подготовка защитил докторат. Работи като лекар във Виена и Париж.
             Гръцката среда, в която попада определя съпричастността и борческата му дейност в гръцкото освободително движение срещу чуждото господство. Съпроводителното писмо към апела на гърците отправен към Америка за помощ е подписано от четирима, между които е и Ат. Богориди. Той се чувства и остава българин. За това свидетелсва написаното от Мосхопулос: ”Атанас Богориди е един от най-големите български книжовници и родолюбци от началото на ХІХ в., който е сътрудничел на гръцкото списание “Логиос Хермес” издавано във Виена”. В Париж отпечатва педагогически трудове в сп. “Мелиса”. Раковски е горд от постиженията на котленеца и в писмо до Гранитски пише:”А каква чест имаше от между тогавашните учени в Париж и какво високо основателно учение имаше, всеки любознателен българин може да се извести от едно гръцко периодическо списание, което тогава най-учените гърци списуваха и издаваха в Париж”.
                 Фамилията Богориди заслужава достойно място сред българите – будители. Заслужават да бъдат считани за заслужили българи, допринесли за просперитета на родината. Те са сред водещите държавници на България в първите трудни години след освобождението от Османска власт. Богориди са сред Строителите на съвременна България и е писаноза тях в книгата"Строители на съвременна България" от Стефан Цанев. 




Гласувай:
29
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - При теб, Барин,
29.09 23:17
историята оживява!
цитирай
2. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
30.09 07:18
Отново много полезно четиво! Само с една малка грешка накрая. Книгата "строители на съвременна България" е на Симеон Радев. Може да има такава и на Стефан Цанев, но аз не знам за такава.
цитирай
3. barin - Здравей, Роси. Целите са постиг...
30.09 08:02
Здравей, Роси. Целите са постигнати и продължавам в блога да пиша. Следващата тема ще бъде за водопадите- продължение.
Поздрави!
цитирай
4. barin - Здравей, Оги. Забележката е уме...
30.09 08:03
Здравей, Оги. Забележката е уместна. Накрая съм сгрешил. Книгата "Строители на съвременна България" е от Симеон Радев- две части.
Поздрави!
цитирай
5. kvg55 - Покрай "грижата" за ...
01.10 11:55
Покрай "грижата" за българския народ не са забравили и собственото си благоутробие.
цитирай
6. barin - Здравей, kvg55. На българите е п...
01.10 13:03
Здравей, kvg55. На българите е присъща тази черти.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 476272
Постинги: 205
Коментари: 1212
Гласове: 9795
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031