Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07 21:57 - Българският двойнорефлексен лък
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 5020 Коментари: 2 Гласове:
39


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                Лъкът е бил основно оръжие в древността. Дори съвременните историци го наричат" Картечницата на античния свят". С лък са воювали много народи из различни краища на света. Като се има предвид, че в държавите не е била развита инфраструктурата и комуникациите не са били на сегашно ниво се забелязва, че лък са използвали почти всички по-развити цивилизации. В това число с основание поставям и българите.  
            .Аз ще споделя моето виждане за двойнорефлексния лък, който още се нарича "Хунски лък". Тук трябва да поясня, че народност "хуни" няма. Под наименованието "хуни" се расзбира събирателно название на различни народи, между които са и бългфарите оногундути, кутригури, утигури и други по-малки клонове на нашия етнос. В хунския съюз българите са играели водеща роля.
Хуните въвеждат лъкът с дълги накладки около 2-ри век. пр. ХР.. и след великото преселение на народите ( http://barin.blog.bg/history/2015/09/18/velikoto-preselenie-na-narodite.1392736) този лък става най разпространеният в степите на Евразия. Лъкът е дълъг около 160 см и е по-далекобоен от скитският, стрелите са с около два- три пъти по тежки остриета, самите костени пластини които се откриват често са с неравна дължина и се предполага че лъкът е асиметричен, долният край е бил по къс от горният за да е удобен за стрелба от кон въпреки дължината си.
         Откриват се основно такива костени пластини, в погребенията от северночерноморският район има много такива пластини но идентифицирането на погребенията там не е много сигурно.
Мяркал съм мнения на руски археолози че пластините с по плитко врязване на жлеба за тетива били български а тези с по дълбоко били хазарски. По това руските археолози са различавали българските от хазарските лъкове. В дунавска България такива пластини са много рядка находка, но и малкото открити са от хунски тип лък, за това и се предполага че прабългарите са били с такива лъкове. Не е ясно обаче, как са закрепяли това костно продължение към съставното рамо. Сухожилията са били говежди. Двойнорефлексен лък са ползвали и други народи, но българите са първите. За прототип на българския лък някои вземат скитския, но не съм сигурен, че скитския е преди българския.

       На снимката: двойн орефлексен лък, типичен за древните българи
Конецът който омотава рамото, служи да държи стегнати слепените части и предпазва от зацепване дървената част на рамото. Освен това държи сухожилията плътно притегнати към рамото. За изпъване на тетивата на двойнорефлексния лък се иска по-голяма сила, но както знаем българсските войни са я притежавали. Те са били отлични стрелци и са можели по0 време на езда да стрелят много добре. За постигането на точност и ефективност при стрелба е имало много тренировки.
               През последните години се правят над двадесет и пет исторически възстановки из цяла България. По време на представленията се използва двойнорефлексен лък. Аз съм имал досега възможност всяка година да посещавам по четири-пет възстановки от различни периоди на историята. Моят син е стрелял с олекотен вариант на двойнорефлексен лък.
                 Двойнорефлексният лък е бил направен с две огъвания по специална технология. По далекобойност е надвишавал другите познати видове лъкове. За точността на лъка може да се съди от обективен и субективен фактор. И двата са имали значение и българите в древни времена са обръщали особено вниманире на тях. Той е еин от символите на България(       http://barin.blog.bg/history/2015/09/08/simvolite-na-bylgariia.1390176) .

             Основната ударна сила на древните българи били конните стрелци, а тяхното най-страшно оръжие - сложносъставните лъкове, които по бойни качества (пробивност и далекобойност) нямали равни на себе си. От нaмерените археологически находки и изображения става ясно, че българският сложносъставен (рефлективен) лък е от над 40 отделни части. Изработката му е била изключително сложна и от това може да се съди, че майсторите на направянето на лъкове са били особено ценени. Рамената на двойнорефлексния лък са били от еластично дърво (бреза, тис, леска, ясен), подлепени с говежди сухожилия и подсилени с рогови накладки; дръжката от твърдо дърво; стръките (накрайниците) от рога на елен или дива коза, тетивата се изплитала от коприна, женска коса, конски косъм или коноп, които се натривали с восък. Отгоре рамената омотавали с препаски от изсушени черва на елен и обвивали с пергамент или брезова кора. Частите залепвали със специален български туткал (рибно лепило), който получавали по специална рецепта и се стягал с години.

Съставни части на лъка

- Кибит или тяло - работната част на лъка, служеща за съхраняване и отдаване на енергията, необходима за изстрелване на стрелата. Частта на лъка, обърната към стрелеца, обикновено се нарича корем, а частта, обърната към целта - гръб.
- Тетива - носещата част на лъка, придаваща ускорение на стрелата.
- Ръкохватка - частта на кибита, която стрелецът държи. Ръкохватката може да е в средата на кибита или да е разположена асиметрично.
- Рамо (или рог) - гъвкавата част на кибита, играеща ролята на пружина при опъване на тетивата.
- Край - служещата за прикрепване на тетивата част от кибита.
- Ухо - изрязаната част на края, служеща за закачване на тетивата.
             

              Специалистите определят изработката на един такъв лък като произведение на изкуството, който не отстъпва на изработката на цигулка "Страдивариус" сабя "дамаскиня" или "Самурайски меч". Българските лъкове имали огромна пробивна сила. С тях можело да се стреля до 400 метра. На 250 крачки специалните бронебойни стрели с триъгълно сечение можели да пробиват ромейска ризница, а на по-близко разстояние не били проблем тежките монголски или рицарски доспехи. Лъковете ни имали и още едно преимущество - с тях се стреляло много по-леко и бързо, отколкото с простосъставния, известен във Византия и Рим. Нашият бил по-къс и удобен за стрелба от коня, освен това с него за една минута можели да се изстрелят 10-12 стрели, докато византийските спешени стрелци давали едва до 5-7.                
            Технологията за изработване на българските лъкове се пазела в тайна, както и съставът на свързващите смоли и лепила, които придавали специфичните качества на оръжието. Мнозина съседни на българите народи - китайци, монголци, тюрки и славяни се опитвали да копират този тип, но българските образци си оставали ненадминати.
Българите има с какво да се похвалим- даали сме на света най-добрите лъкове.В момента има интерес у младите към стрелбата с лък- в много школи се тренира стрелба с лък, а в конните бази- стрелба по време на езда.   

              Двойнорефлексният лък е  бил известен на древните българи още пр. Хр., когато те воювали със съседите си- китайците. Арбалетът се явява като усъвършенстване на изработката на лък и е от същият тип оръжие. Той обаче не е удобен за стрелба от коня и е с понижена скорострелност. Използвали го главно при обсада, отбрана на крепости и за лов. Българските арбалети не се отличавали съществено от тези в Западна Европа и били два вида: композитен (сложносъставен) и със стоманен лък. Сложносъставният наподобявал рефлективния лък, но много по-мощен и обикновено се зареждал със специален механизъм. Никаква броня не можела да издържи на удара от стрелите му, Ако е имало единица "Коефициент на полезно действие по времето на тсрелбите със сложносъставния лък, то за българите би бил с около 20% по-висок от останалите народи. 
                Описание на двойнорефлексния лък:

              Ръкохватката е много дълга, между 26 и над 30 см. Това е много по дълга от обичайната , за сравнение хазарските които са с Vобразна снадка са по 12-16 см. От дългата ръкохватка произлиза изразеният М профил- силно огънати рамене, вижда се от срезът на трапецовидните костени пластини покриващи ръкохватката. Следващото от това е изразената асиметрия- явно лъкът се е получавал прекалено дълъг и неудобен и това е налагало да се скъси долното рамо и сия, намерените костени пластини са на чифтове като едните са около 30 см а долният чифт е около 20 см. В изследването си Круглов дава различни размери от конкретни погребения , но размерът е горе долу в тази граница. За най емблематичен се смята лъкът от Матюхин Бугор, Круглов дава размерите му в изследването си което пуснах по горе на стр. 82. Страничните костени пластини на ръкохватката са 34.5 х3 см, тилната пластинка на ръкохватката е 21.3 х1.1 см, сиите са съответно 24.5 х1.1-2.3 см и 29.9х 1.1-2.4 см. Дължината му по тетивата е 132 см. Вижда се ясно че е асиметричен и че дръжката е необикновенно дълга, поради изразеният трапецовиден срез в края на костената пластина на дръжката съдим че рамото тръгва под по голям ъгъл и от това идва М профила. Има общо 9 костени пластини- три на дръжката и два чифта на сиите +тилни пластинки. Срезът за тетивата е разположен към краят на сията за разлика от хазарските модели при които е по надолу.
                         Българският лък е сложносъставен и се състои от много части. При изработката му са се използвали различни материали, специално рибно лепило и смоли. Това е давало не само гъвкавост на рамената на лъка, но и защита срещу влагата. Унгарците, които често ги отчитаме като сродни с българите, което отчасти само е вярно са запазили традициите да правят лъкове. ( http://barin.blog.bg/history/2017/03/19/syzdavane-na-ungarskata-dyrjava.1516452).
                  Освен лъка българите са дали на света, по-точно чрез китайците още оръжия, описани в книгата на Дориан Александров"Бойни изкуства и военно дело на древните българи".

image Стрелец с двойнорефлексен лък
                     Използването на съставният лък е донесло много славни победи на българите над различни противници. С откриването на барута от китайците и изработването на огнестрелното оръжие ролята на лъка и арбалета намалява мигновено. След XVII в. войните се водят предимно с огнестрелно оръжие. ( http://barin.blog.bg/history/2015/07/23/velikite-bitki-na-bylgarite.1378425).  Емблематичният български съставен лък може да се види в много исторически музеи. Смята се, че най-стария намерен лък е от района на североизточен Иран и се датира от към VII в. пр. Хр. През това време териториите на Персия са населявани от българи- Балх, Кимерийци, Балхара. По-късно около средата на VI в. пр. Хр. цар Кир(559-530 г. пр. Хр.) завладява ртези територии и създава обширната и молгъща Персийска империя.
               Лъкът заедно с арбалета и прашката спадат към категорията метателни оръжия. Първите оръжия са метателните и те се разпространяват бързо. За дълъг период от развитието на човечеството метателните оръжия са били основно средство за водене на война. С модернизацията вече никой не води война с лъкове,  стрели и томаховки. Постоянно се усъвършенстват различните оръжия и способи за воюване.
                   Двойкнорефлексният съставен лък е един от българските символи и към него трябва да се отнасяме сериозно. Донесал ни е много бойни успехи и слава.  Стрелите за лъка са били различни, в зависимост от начина на воюване от войската, качествата на войниците, терена.  От лъка и арбалета не може да се каже кое е за предпочитане.
Просто двете оръжия са имали различно предназначение и си заемат почетното място в историята на оръжията. Сега и двете са чисто и просто спорт или хоби, използват се и за филми.

 

 

 

 




Гласувай:
43
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didanov - здравей барин поздрави за интересната тема
03.07 12:57
аз имам няколко уточняващи въпроса - кое е българският принос в "Картечницата на античния свят" - рефлексната форма, удължените накладки или специалната обработка на дървото? Има ли конкретни исторически източници които посочват българите като собственици на такива лъкове?
За кои българи става въпрос - Кубратови,Куберови, Котраги, Аспарухови, от Балхара или други по-ранни дошли от Азия? Интересно какво става по бойните полета на ПБЦ с такова страшно оръжие би трябвало да сме непобедими. Поздрави
цитирай
2. barin - Здравей, didanov. Приятно ми е да ...
04.07 11:25
Здравей, didanov. Приятно ми е да отговоря на зададените въпроси, стига да мога. За двойнорефлексния лък основно ползвах информацията, която ми казаха от групите за исторически възстановки "Чигот" и" Авитохол", когато ми обясняваха за лъка. Освен цитираната книга на д-р Дориан Александров имам една стара илюстрована книга за оръжията, която е от една поредица с други книги, например за монетите, чудесата по света, крепостите. Мисля, че пишеше, че за първи път се появява към VIII- VII в. пр. Хр. у българите. Излиза, че по логичен път е Балхара, защото тя е основана по това време. Има го и в книга за Александрия на Окс, но не съм сигурен дали това е точното име, защото мина много време, откакто я четох. Формата на лъка е характерна, а характеристиките и бойните умения дават предимството на българската войска над противниците. По-често се бием срещу числено превъзхождащ се противник. Първото Българско царство е почти непобедимо с използване на "картечницата на античния свят". Първата по-сериозна загуба е едва при управлението на Телец през 763 г. в битката при Анхиало, където отдавам загубата на човешки грешки и прибързаност при младия владетел( около 33 г.). По-нататък до Борис I нямаме сериозна загуба, която да се е отразила зле на България. Навлизането на византийското влияние се отразява и на начина на водене на войни. По бойните полета Византия обикновено печели, като си е осигурила или е договорила нападение в гръб за България.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 511629
Постинги: 209
Коментари: 1284
Гласове: 10852
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930