Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 21:39 - Разпространение и сортове рози
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2734 Коментари: 12 Гласове:
40

Последна промяна: 04.07 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                Розите са едни от най-предпочитаните цветя. Особено се харесват от младите момичета. Рядко се среща човек, който да не харесва рози. Неслучайно розата е наричана"Кралицата на цветята". Има най-различни сортове рози, разпространени из целия свят. Произходът на розите, подобно на лалетата(  http://barin.blog.bg/tq-i-toi/2015/05/18/laletata.1362523) е от Персия.

             Различни рози има в розариума в Екопарк"Ботаническа градина", Варна и в двореца на рум,ънската кралица в Балчик. Основната информация за мен за розите черпя от персонала на двете места, както и от расзсадниците, където съм се интересувал. Розите, които се срещат в Екопарка са пет основни вида: Флорибунда, чайно-хибридна, английска, катереща се и полиантова. Ароматът на Rosa Wichurаiana покрила арката се усеща още от входа на Розариума. Атрактивни са сортовете на Rosа Floribunda „New Imagine”, „Fellowship”, както и щамбовите рози. Колоритът от багри е уникален, преминава от бяло до наситено кадифе. Ароматът се променя от лек и ефирен до наситен парфюм. В съчетание с прохладен морски бриз и уникална природа Розариумът е неустоим за посетителите на Екопарк Варна, особено към началото на юни. Няколко години вече ходя по това време в розариума и усещам приятния аромат на розите. Има и други сортове рози, но те не са толкова разпространени в България.
               
Някой указания относно произхода на розата както във времево така и в географско положение, са дадени от нейното име. В латинският то без съмнение идва от гръцкото "родон", дума която всъщност в по-широк смисъл не е гръцка а ориенталска(източна). Все още не е ясно обаче от която от двете големи езикови семейства принадлежи думата. Хейн е на становище че тя е иранска, и принадлежи към Арийското(индо-иранското) езиково семеиство - по конкретно към по-старите езици на Персия и Бактрия. Мощта на Персия и способността и да налага редица иновации над съседите си, само говорят в подкрепа към твърденията че именно Иранското плато е родина на розата. Ако е вярно излиза, че розата се е разпространила отначало по местата, населявани преди много години с българи и друъуги сродни на нас племена. От друга страна професор Скийт, който има по-голяма обществена подкрепа, твърди че думата е семитка от арабското "уард" - дума означаваща " цветен храст" но не указващ със сигурност за какво цвете става въпрос. Важно е да се отбележи че и персийската дума "гул" също има първо значение "ароматно растение". Днес се използва турската дума"гюл", което означава роза, а и розов за цвят.  "Ut rosa flos florum sic est domus ista domorum", е подчертаният начин в който като надпис върху една от църквите в Йорк, се твърди че розата е цветето на архитектурата. В книгата си "Бай Ганьо" Алиеко Константинов пише, че главният герой тръгва из Европа да продава розово масло" гюл". Край с. Кичево има чешма"Гюлбунар", което в превод означава "кладенец на розите" ( http://barin.blog.bg/turizam/2017/02/11/cheshmite-okolo-varna-chast-vtora.1509175). Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през 9-ти век то е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през 16 век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от 17 век – около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на 19 век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Павел баня, Казанлък, Карлово и Стрелча.

Интересен цвят рози от рода"чайно-хибридна"
           Средният добив от декар розов масив обикновено е 250-350 кг. По-лекият розов цвят се отразява на крайното количество суровина, нужна за производството на 1 кг розово масло. Стандарът при добра реколта досега е бил 3 тона розов цвят за производството на 1 кг розово масло. България е известна с производството и износа на розово масло. Розата е един от символите на България( http://barin.blog.bg/history/2015/09/08/simvolite-na-bylgariia.1390176).

             Малко история за производството на розово масло:  За начална година, през която започва дестилацията в България, немската изследователка Габриеле Тергит посочва 1680 г., когато турчин пренася в българските земи гюлапския казан. Това твърдение бихме приели за правдиво, ако се отнасяше до въвеждането на двойната дестилация. Защото известно е, че розовата вода през 1650 г. е важен търговски артикул на Одринския пазар, но се произвежда във вътрешните европейски провинции - край Казанлък, Стара Загора и Карлово .В своята няколко вековна практика българският розопроизводител, използвайки опита си от производството на ракията, изобретява и въвежда редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. По този начин увеличава количеството на получения продукт, запазвайки финия му аромат и неповторими качества за трайност.
image

Този сорт са едни от най-ароматните сортове рози

 

             Примитивната розоварна - гюлапана се строи до течаща вода. Построяват се огнищата за един, три, пет или повече казана, прави се навес с греди и матраци и се покрива с турски керемиди. Заможните розотърговци Димитро Папазоглу, Кънчо Шипков, Христо Христов построяват гюлапани с двайсет и повече казани. В различните селища на долината се използвали различен брой гюлапски казани. В с. Голямо Дряново, Казанлъшко, Христо Базиргянов използвал шест казана, Косьо Иванов - три, Кольо Драков - един казан, Лальо Ланков - четири, братя Глухареви - четири и др. В с. Турия гюлапаните се построявали край Турийската река, в с. Енина край Старата река, а в с. Александрово край р. Тунджа. Понякога буйните реки отнасяли гюлапаните и създавали допълнителни грижи на розопроизводителите. Когато брегът на реката бил висок, се използвали колела за издигане на водата до гюлапаната. Райони с масови розови насаждения има в Турция и България на Балкаснския полуостров и във Франция и Северно Мароко.  Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4,9844 грама или приблизително 5 грама. В България по този показател надвишаваме производството на розово масло от розите във Франция почти три пъти. ,За качеството не може да става дума. Розовото масло е едно от производствата, с които България е известна по света. Интересно, че розите се разпространяват почти из цялото северно полуклълбо, но на юг не минават екватора. Измислят се нови сортове, устойчиви на различни климатични условия. 

Един от основните сортове български рози
                        
Розата спокойно расте в Абисиния, и дори Мексико, но никога не е достигала Екватора. От друга страна, студът не е могъл да спре нейното разпространение, и днес тя е разпространена дори в Исландия, Гринландия и Камчатка. В Исландия в някой части неблагоприятни части на страната, месните са принудени да хранят техните Коне и Овце със сурова риба, а край брега разсте "Rosa Rubignosa" - която е бледа, самотна и чашевидна. В Лапландия розата, почти през цялата година едва подава глава над плътен слой сняг. В скандинавските страни пък използват някой рози за парфюм, макар и в твърде незначителни количества. От момента на написването до днес е минал над един век, което тласна проучването относно прародината на розите на съвсем друго ниво. Археологията откри вкаменелост в щата Колорадо на няколко милиона години, на която бе останала роза напълно идентична с днешните.
               Казанлъшката маслодайна роза – Роза Дамасцена е дошла по българските земи от Шираз – Персия през 13 век и е украсила долината, разположена между планинските хребети на Стара планина. Благодарение на специфичните природо-географски условия, тук се е оформил нов сорт, известен на света като маслодайната казанлъшка роза.                   Към края на XIX в. има внезапен  интерес на търсенето на розовото  масло.  Веднага  българите, започват да превръщат цветето, което досега са гледали само в градините си, във средство за препитания. В течение на годините Розовото масло е наречено течното злато, защото един мускал от него е бил равен на теглото си в злато.Всичко това набързо осигурява материалното благосъстояние на региона и превръща българите в световен лидер по отглеждане на растение, познато им от хиляди години още от прародината им Балхара в Средна Азия. В последните години розата се оформи като национален символ на България. Долината между Стара планина и Средна гора в частта си около Карлово и се нарича "Розова долина". Преди години футболният отбор на Казанлък носеше името "Розова долина", има село Розино по подбжалканската жп линия София- Бургас, в подбалканските градове се организира ежегоден празник на розата. Рози има и в двата двореца на Българска територия: В Балчик и Евксиноград( http://barin.blog.bg/history/2016/01/15/dvorcite-v-evropa.1422794). В двата съм влизал няколко пъти.

 

image

                    Красиви са розите- защото са български

                      В Казанлък празникът на розата започва да се отбелязва още през далечната 1903 г. Той олицетворява освен на красотата и цветята, така също и на милосърдието. Организирани били богати изложби с рози и цветя, излети до Шипченския манастир, продавали се специално издадени картички с изгледи от Розовата долина на тема- розобер, традиционно производство на розово масло и др.
В наши дни Празникът на розата се е превърнал в мащабен и колоритен Фестивал на розата. Има удоволствието само веднъж преди повече от двадесет години да бъда в Казанлък по време на празника на розата.
                 Фестивалът не розата започва от 12 май, когато в южна България вече има цъфнали рози и продължава дои първата неделя на юни. Най-важните и интересни събития обикновено са в последните няколко дни преди закриването. На финала винаги си пожелават през следващата годинарозите да са повече и произвоидството на розово масло- по-голямо.
               Интересен е празникът на розата в другия голям град в розовата долина- Карлово, градът на Васил Левски.
Всяка година, в последната събота на май в Карлово организира своя Празника на розата. Той започва с ритуала "Розобер" в розовите поля край града. Пъстрите шевици на сукманите и везаните ризи се сливат с цветовете на гюловите храсти, ведрото синьо небе се оглася от народни песни и свирни. От градините с рози празникът се пренася на централния площад на Карлово. Там на ръце млади момци носят Царицата на розите – най-красивата девойка през годината, избрана с конкурс. С венец от рози и обсипвана от дъжд от цветя, тя приветства гостите, дошли на празника. Започва пъстро и весело празненство с много песни и танци. Гръмогласни хлопки и чанове на кукерите огласят простора. Фолклорната част на празника завършва с вито хоро.
По традиция на този ден се открива художествена изложба, на която се връчва и призът от ежегодния конкурс "Цветна естетика". На открито занаятчии и творци представят произведения на народните занаяти и приложното творчество. В градският музей на Карлово се организира демонстрация на розоварене.

image

Рози от розариума в Ботаническата градина до курортен комплекс" Св. св. Константин и Елена"                         

                 Сортове рози: Градинските рози могат да се групират по два показателя – по начин на растеж /хабитус/ и по произход /родословие/ на сорта. Групите не винаги са чисти и често даден сорт е носител на характеристики от две или повече групи. За улеснение розите са класифицирани в  5 основни групи:
                 Чайно-хибридни, флорибунда, миниатюрни, катерещи се и храстовидни. Към всеки вид има подвидове, които ботаниците са ги номерирали с трицифрени номера, например "флорибунда сорт 023( на снимката).
             
  Най-често розата е червена: в изложбите, на картините, учебниците, книгите, рисунките, но Славка Калчева пее"Бяла роза". Розите са харесвани цветя и сигурно има много от четящите, които да са си скъсвали някоя роза за приятелка, близки или за вкъщи да си я поставят във вазата. Като ходих на днешната дата в Екопарка, а преди години и в Двореца в Балчик се уверих лично, че българските рози ухаят по-силно. Помирисах почти всички видове рози, а и същото мнение има продавачката от един разсадник в Стара Загора. 
                Написаното дава най-обща представа за розите, а по-подробна информация има в специализираната литература. Сега е момента да се наслаждавате на красотата на розите.




Гласувай:
41
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Прекрасно
15.06 06:57
цвете е розата и заслужено е наречена "Кралицата на цветята"!Като сортове и видове са групирани но като багри,цветни нюанси и форма на цвета (венчелистче тата)най-вероятно са неизброими!Благодаря за интересната информация!Хубав ден!
цитирай
2. saankii - колегата, мн.красива идея, но какво ..Начало?!! моля, ви..
15.06 09:04
Розите са едни от най-предпочитаните цветя. Особено се харесват от младите моимичета.“

цитирай
3. georgieva87 - Интересна информация! Благодаря!
15.06 10:21
Интересна информация! Благодаря!
цитирай
4. freeoldmen - Подарявам разсад от "мъжка роза". Само за ценители.
15.06 14:50
Този сорт не цъфти и не мирише.
Само боде.
:-)
цитирай
5. kvg55 - Интересно четиво,
15.06 18:18
Но аз признавам само един вид роза - "С тъмночервена роза ти ме закичи и си отиде ..."
цитирай
6. inel379 - Много интересен постинг!
15.06 18:58
В детството ми имахме голям храст в двора, който се загуби при преобразования в него. Миналата година реших да засадя по цялата алея рози и го направих с много желание. Редувах червени, жълти и розови от нискостеблен вид /казаха, че са холандски/. Още през лятото пораснаха доста и дълго цъфтяха. Красота! В късната есен ги "позавих" с купена от магазина обогатена пръст,но не ги подрязах, защото по указания през първата година това не трябва да се прави. Тази пролет, въпреки голямата влага, отдавна цъфтят буквално като луди. Пораснаха много, въпреки че са нискостеблени и са малко асиметрични, но това по никакъв начин не се отразява на тяхната прелест. Божествени са и изглеждат невероятно в двора. През есента ще ги подрязвам за първи път и истински се вълнувам от създаденото. Царица роза е прекрасна и никак не е капризна. Не изисква много специални грижи, освен да бъде внимателно опазвана от някои болести. Тази година заради влагата се появиха листни въшки, но с две напръсквания се освободих от тях. Благодарни цветя са и носят много, много радост!
Усмихнат поздрав от мен!:)
цитирай
7. flymore - Присъединявам се към...
16.06 10:54
мнението на Инелка! Познавателен, интересен постинг!
Хубав ден, barin!
цитирай
8. didanov - Херодот споменава градините с ш...
16.06 12:54
Херодот споменава градините с шейсетлистни рози на фригийския цар Мидас, които „по ухание превъзхождали всички други видове" [Hdt. 8.138]. В тези градини бил хванат Силенът (сатир и учител на Дионис). Споменаването е включено в македонската династическа легенда, а мястото на градините е в Македония, в полите на планината Бермион (дн. Докса).Не случайно в Херодотовите пасажи бригите са поставени в Македония, свързани са с територията на цар Мидас - така отглеждането на рози не е чужд занаят придобит по време на османското робство, а хилядолетна традиция на нашите преедци. поздрави
цитирай
9. barin - Привет на коментиращите. Бях извън ...
16.06 14:44
Привет на коментиращите. Бях извън града и малко по-късно отговарям на коментарите. Забелязвам отново положително настроение и приятни отзиви, за което ви благодаря. Добре е забелязала saankii, че има грешка още в началото, което създава лошо впечатление на недоглеждане, нехарактерно за мен, Еми, flymore и kvg55, както този път и georgieva87 харесват материала и ме хвалят; inel в типичен поетичен стил с рима ми отговаря, freeoldmen в шеговит тон казва за рози, която не цъфти, а само боде, а didanov прави поредното успешно допълнение и пояснение. На Херодот( бащата на историята) трябва да се вярва. По негово време повечето народи около нас ги е нямало и за някои им е трудно да си присвоят и производството на розите, както често се случва с други неща. Не ми стана ясно кога са пренесени розитт от Персия към земите на Македония(историческата област, а не държавата), защото съм срещал различни мнения.
Още веднъж, поздрави!
цитирай
10. vesever - Привет, Иване! Повечето от ин...
16.06 15:29
Привет, Иване!
Повечето от информацията за розите, която споделяш тук, не я знаех! Благодаря ти!
Мечтая да отида до Казанлък и да намеря розови поля, може би скоро ще го направя!
С дъщеря ми ползваме балсам за коса с българско розово масло.
Обожавам аромата на розите.
След средата на идната седмица ще покажа още две от моите рози - бяла и розова.
Поздрави!
цитирай
11. didanov - няма пренасяне на рози от Персия
16.06 15:38
в мита за Мида според мен става въпрос на историческо наслагване на два различни исторически периода под управлението на владетели с еднакво име - Мида(с). Херодот вероятно визира розовите градини на фригийския митичен владетел Мида живял към 8-9 век пр.н.е в Мала Азия. По това време знаеш Персия като държава дори не съществува. Втората но по-вероятно според мен версия е съхранената македонска легенда за царя на балканските бриги Мида много преди преселението им в посока Мала Азия. За това е и планината Бермион днешна Докса. Според мен периода е около 1400г. пр.н.е. когато е живял Орфей и Дионисий (вероятни учители на бригйския Мида). При преселването си в Мала Азия след Троянската война бриги преименувани на фриги пренасят своите легенди в новите си поселища. поздрави
цитирай
12. barin - Здравей отново, didanov. Имах п...
16.06 17:58
Здравей отново, didanov. Имах предвид областта, на която е възникнала Персия, иначе тя е държава от VI в. пр. Хр. Има двама владетели Мида(Мидас) от легендите и Мида на балканските фриги, които са бриги. Хората от розариума и разсадника също не бяха напълно сигурни, може да е както пишеш във втория коментар, около 1400 г. пр. Хр. Уточнихме нещата, което е добре. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 476159
Постинги: 205
Коментари: 1212
Гласове: 9792
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031