Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01 22:09 - Мъжкото хоро в Калофер-стара българска традиция
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 881 Коментари: 8 Гласове:
29

Последна промяна: 26.01 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

               Мъжкото хоро  в Калофер се играе винаги само на Богоявление( Йорданов ден)- 6 януари по нов стил. То е характерно само за Калофер и го няма никъде другаде из България. Наскоро четох, че в Панагюрище и едно близко село също и8скат да го направят, катоп ритуала го вземат от Калофер. Прерз годините след 1989 г. постепенно се наблюдава процес на завръщане на българските обичаи. За тях: http://barin.blog.bg/history/2015/08/15/bylgarskite-obichai-i-tradicii.1384063.   Много обичаи се възобновиха, защото през социалистическия режим бяха забранени и нямаше как да се честват. Например старите народни вярвания и традиции, които се спазват по време на църковните и народните празници.
                 Хорото в Калофер е уникално, не съм чувал да се играе и отбелязва никъде на друго място дори извън България. При разговори с местни жители и представители на музея не успяха да ми обяснят откъде се е зародила тази традиция да се влиза в ледените води насред зима. Според мен влизането в ледените води на Тунджа се отчита като закаляване на организма на хората. Поначало Калофер е пранински град, разположен на 603 м.н.в. в южните склонове на Стара планина. От Калофер тръгват пътеки за Калоферския манастир, който е на 5,5 км. от града, екопътека"Бяла  вода", пътека за местност''Паниците'', отстояща на 5,5 км. от града.
              
Резултат с изображение за калофер
снимка на паметника на Хр. Ботев в Калофер

Резултат с изображение за калифер
снимка на Калифер войвода в началото на града откъм запад.
                    Смята се, че град Калофер носи името на Калифер войвода. От местност"Паниците" тръгва пътека за х. Рай и вр. Ботев- първенеца на Стара планина- 2376 м.н.в., който съм изкачвал три пъти.  до х. рай се намира най-високия водопад в България- Райското пръскало- 124,5 м.  Град калофер е малък с постоянно намаляващо население, което към момента е  под 3000 жители. 
               Мъжкото хоро в Калофер на Богоявление събира от година на година все повече хора. Идват от съседните села и градове. Навлизат в ледено-студените води на минаващата през града река Тунджа под моста, който води към центъра и мемориалния комплекс в чест на Христо Ботев- най-извесния човек, роден в Калофер. По най-нови данни във водите влизат над 200 мъже. За най-младия е предвидена награда. Има редовни участници, които  не се притесняват от лошото време и минусовите температури. Обикновено като съм гледал репортажите от хорото почти винаги е било много студено, често със сняг.
                 
Резултат с изображение за калофер мъжко хоро
снимка от мъжкото хоро в Калофер под мостав списъците на ЮНЕСКО. Едва ли някоий, който редовно чете моите теми и публикации в блога и из интернет пространството ще си помисли, че ще кажа"не". Разбира се, че мястото на мъжкото хор
                Отзвукът за хорото и интересът към него от медиите с годините става все по-голям. Дори от тази година се заговори, че ще каандидатсства в ЮНЕСКО за световно културно наследство. За останалите обекти и събития, включени в списъка на ЮНЕСКО: http://barin.blog.bg/history/2016/08/09/obekti-na-iunesko-v-bylgariia.1469687.    
                    Трябва ли мъжкото хоро от Калофер да влезе
о е в ЮНЕСКО, като част от световното културно наследство на България. Има участници, които са на 9-10 години, т.е. колкото моя син. По традиция влизат само мъуже, облечени в народни носии и мносят тъпани и други народни инструменти, характерни за България и българското народно творчество.  Калофер освен с хорото е известен с празника на розата по средата на месец май, както и с ежегодното честване на 2 юни- ден на Ботев и загионалите за свободата на България. Лично аз като кажа ден на розата обикновено в съзнанието ми изпъква централния най-голям град в Розовата долина- Казанлък. Присъствал съм на един ден на розата в Казанлък преди около двадесет години. Имаше тържества, представления, детска самодейност, народни певци. Има и още един празник на Калофер- ден на калоферската дантела.
                 На Богоявление( 6 януари по нов стил) се хвърля кръста във водоем( море, река). Отбелязвам по нов стил, защото по стар стил 6 януари е Коледа и вероятно затова Христо Ботев носи това име-  както казва народната мъдрост" Дошъл си е с името". За други народни пословици и мъдрости:   http://barin.blog.bg/history/2016/05/31/bylgarska-mydrost-poslovici-i-pogovorki.1455087.      След хващането на кръста започва да се играе мъжкото хоро в продължение на петнадесетина минути.  Изглежда на мъжете не им прави впечатление студеното време. ,Много се подразних, когато в коментари от медиите четох, че не трябва да се предлага на ЮНЕСКО хорото, защото според някои, които не разбитрат било събиране на пияници, които пият и пеят. При тези студени води и отрицателни температури не може съвсем да не пийне човек, за да издържи. Поначало балканджиите са по-здрави, издържливи  и закалени хора. Интересът през тази година, въпреки студеното време из цялата страна и обяввеното бедствено положение в много области беше голям. По думи от изявлениявта на местните всички места за гости за нощувки на 6 срещу 7 януари били запазерни. Откъде идва традицията да се играе точнои тук това хоро е трудно да се разбере. Аз обсъдих с местни хора, включително и работещи в музея на Христо Ботев, но не успях да разбера. Ако някой знае повече подробности, моля да ми пише. За традицията за хвърляне на кръста не мисля, че в тази тема му е мястото. Със сигурност хорото не е християнски обичай, но е наблязал и се е запазил по този край. Нали кукерите, сурвакарите, коледарите и нестинарите също не са свързани с християнската религия, но ги има.  В католическите страни също има останали езически обичаи. 
                   Мъжкото хоро от Калофер е един интересен обичай, останал от стари времена и все още се изпълнява. Трябва всички да откликнем и ако може с нещо да помогнем за влизането му в списъка на обекти и ритуали в ЮНЕСКО. В съвременния свят се наблюдава заличаване и забравяне на традициите в много държави. България е стара държава и точни традициите, народното творчество, религията и бита са я запазили повече от тринадесет века. 
                    
Мъжко хоро Калофер 2015 - YouTube
                    Мъжко хоро в Калофер - 06.01.2017 г. - YouTube
                  На посочените по-горе места може да видите изпълнението на мъжкото хоро от 2015 г. и от 2017 г.
                   Първо при започването влизат местните и музиката. На втория клип се вижда, че има лед, което не се случва за първи път. Планинската река на 600 м.н.в. често замръзва при студените зими. Хората се въртят в кръг и с напредването на времето се създава приятна обстановка. Има данни, че по време на османското владичество обичаят се е изпълнявал. Ако беше прекъснал за почти пет века нямаше как да достигне до наши дни. През последните десетина, а може би и повече години винаги по новините на българските телевизии има репортаж от Калофер. При последното ми ходене до града през миналата пролет внимателно огледах мястото и потърсих допълнителна информация. Казаха ми, че чрез влизането във водата за играене на хорото се извършва пречистване на духа и закаляване на организма. Затова влизат и малки момчета.    
                  "
 Въпреки че процедурата е много трудна и изисква много време ще кандидатстваме Мъжкото хоро да влезе в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това заяви пред БЛИЦ кметът на Калофер Румен Стоянов. Той обясни, че традицията е вековна и още от турско робство местните са се криели, за да участват в ритуала, но едва от 20 г. мъжете не се хвърлят просто във водата, за да вадят кръста, а и играят ритуалния танц в ледените води".
                 
Думи на кмета на Калофер, казани пред медиите на Йорданов ден тази година. Вероятно традицията идва от Османско владичество, а е възможно и от преди това. Народната музика на българия представлява интерес за чужденците. Ние трябва да я ценим и пазим, защото в сегашните песни се получава изкривяване с навлизането от известно време на т.н."поп-фолк" или казано още"чалга". От малък зная, че "чалгаджия" се казва на слаб, неспособен музикант, а сега е стил от поп-фолк музиката.
                   На Богоявление според библията Йоан Кръстител е покръстил Исус Христос в река Йордан. Тя се намира много по-на юг от Тунджа и със сигурност по време на събитието не е било толкова студено. ,Ако самото покръстване е дало отзвук, хорото във водите би се играло и на други места. Затова то е много по-късно по датировка от покръстването на Исус Христос от Йоан Кръстителя. Ако разгледам възможността да е от първото българско царство- Калофер влиза по-късно в пределите му. Някъде по времето на кан Крум или Омуртаг, а може би Маламир. Няма сигурни писмени сведения. Съмнявам се да е толкова стара традицията от предхристиянския период. В такъв случай щеше да го има и на други места, като някъде можеше и да е засвидетелствано. При Второто българско царство няма как да се анализира, въпреки наличието на по-подробна информация за случващото се в страната. Затова вероятно е възникнало по време на османското владичество  по българските земи. Защо го има само на едно място? Нямам разумно обяснение, а и не получих такова, когато търсих. Като се замисля на много места по света има характерни ритуали и обичаи. Гледал съм, научно-популярни филми за събития и ритуали, случващи се в отдалечени и откъснати краища по света- Южна Америка, вътрешните части на Африка. Там обаче дълги години( до края на XIX и началото на XX в. местното племенно население нявма контакти с други човешки групи. Живее затворено и откъснато от света, а в Европа няма такива райони. За по-самостоятелни и откъснати отчасти се приемат Скандинавските страни, където навлизат по-малко чужденци до към средата на XX в. и няма смесване на населението.

                   
Резултат с изображение за калофер моста на тунджа

                   На снимката се вижда как хората навлизат в ледените води прегърнати със знамена в ръце и с гайди и тъпани. Гайдата е основен музикален инструмент в българското народно творчество. През последните години се наблюдава увеличение на броя на мъжете, влизащи да играят хоро в Тунджа. Важно е ритуалът да не се изопачи и промени.   Забелязах през тази, а и предните няколко години, че събитието е широко отразено от пресата и по новините имаше кратки репортажи. Само този, който е присъствал на някое Богоявление в Калофер може да каже каква е атмосферата и има ли български дух. Големият интерес си обяснявам с опитите да се покаже пред света тържественото мъжко хоро.
                  С Йордановден е свързано вярването, че през нощта сре­щу празника "небето се отваря" и който в този момент поис­ка нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на во­дата, в което вземат участие всички. След празничната служ­ба в църква свещеникът хвърля кръста във вода (на река­та, в котел, в коритото на чешмата), а ергени го изваждат. Който успее да направи това, обикаля с кръста из селото и всички го даряват. Смята се, че той ще е здрав и честит през цялата година. Трудно и с голямо въображение може човек да  свърже този християнски обичай със случващото се в българския град Калофер. На други места се хвърля кръста и много хора скачат да го вадят. Преди хвърлянето на кръста свещеникът извършва ритуал по освещаване. За българската армия на Богоявление се освещават бойн
ите знамена преди хвърлянето на кръста във водата. 
                  Все пак мси мисля, че за нас като българи ще е добре още една традиционно събитие, случващо се всяка година на 6 януари само на едно място да получи заслуженото- място в списъците на ЮНЕСКО за останало световно културно наследство. Както съм писал в темата за културното наследство на България ние сме дали много на света, но не всичко е видяно и отразено. Нормално е за една стара държава, най-старата в Европа, която е запазила името си да остави отпечатък върху световното културно наследство.
                 



Гласувай:
29
0



1. getmans1 - http://nbrakalova.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/01/07/bogoiavlenie-niakoga-v-kalofer.1501665
26.01 22:31
Дано съм ти полезен с моята почти „слонска“ памет :)))

Успех!
цитирай
2. inel379 - Твоите мисли и търсения са съвсем актуални!
27.01 10:44
Традициите не винаги са били пазени и почитани еднозначно. Понякога са замирали, после отново са се зараждали. Хубаво е това истинско завръщане към тях, особено когато не е свързано със суета и временна показност.
Големите църковни празници никога не са ми били чужди, което дължа на милата ми леля/сестра на татко/.Като ученичка в горен курс с приятелки се дегизирахме и посещавахме на Великден църквата, за да усетим тайнството.
И аз гледах репортажите за хорото по различните телевизии. Вълнуващо е не само за участниците, предимно млади мъже, излъчващи решителност и сила. Мисля си, че е добро всичко онова, което буди духа и го укрепва. Усещам желанието за единение в суровия зимен ден и убеденост, че всяко зло може да бъде преборено. Да му се даде отпор и животът да се живее праведно, с чест и достойнство. Хвърлянето на кръста и намирането му отново, може би е повик за връщане към вярата - обединител и послание тя да не се губи, защото е опора в трудностите земни. Нали така сме се опазили като народ, пък и като човеци.
Отнасям се позитивно към кандидатурата за ЮНЕСКО.
Поздравявам те за постинга!
С усмивка и надежда
за днешния и бъдещите дни!:)
цитирай
3. flymore - Поздравления за постинга!
27.01 11:22
Няма какво да добавя. Гордея се с българските традиции, носещи духа на българина от векове!
Поздрави, Барин и светли дни за БЪЛГАРИЯ!
:)
цитирай
4. barin - Здравейте, getmans1, inel379 и ...
27.01 18:31
Здравейте, getmans1, inel379 и flymore. Благодаря за коментарите и поясненията към темата, която не считам за изчерпана. Прегледах написаното от nbrakalova в блога и отчетох, че има голяма разлика с моето. Тъй като възрастната жена е от Калофер мога да ѝ се доверя. Освен това тя заслужава адмирации- на 92 години е написала нещо, а повечето на тази възраст( ако са живи) не могат да се оправят с компютри.
цитирай
5. getmans1 - https://dveri.bg/kquxd
28.01 00:19
Значи тъй, линка който ти изпратих първо е на Надежда Бракалова и явно тя помества спомени на Петър Бракалов.
Най-отдолу на постинга и има още един линк сега ти изпращам и него.

Дано ти вършат работа, защото сега освен и преди всичко друго се нуждаем от истината, защото там е истинският път!

Успех Барин!
цитирай
6. barin - Здравей, getmans1. Тук вече като ...
28.01 07:18
Здравей, getmans1. Тук вече като видях написаното, след като отворих втория линк трябва да призная, че написаното от мен не е напълно вярно. Преди да го напиша не бях гледал нищо, написано в интернет. Иначе в dveri имам преди години няколко публикации, но рядко влизам да чета. Успех и на теб и благодаря, че предостави информация.
цитирай
7. getmans1 - Барин, аз не съм се занимавал с въпроса ...
28.01 09:48
barin написа:
Здравей, getmans1. Тук вече като видях написаното, след като отворих втория линк трябва да призная, че написаното от мен не е напълно вярно. Преди да го напиша не бях гледал нищо, написано в интернет. Иначе в dveri имам преди години няколко публикации, но рядко влизам да чета. Успех и на теб и благодаря, че предостави информация.


... и се заинтересувах едва след като прочетох и Бракалова.
Никак не искам да се възхищавам на фалшиви идоли, почти 40г. ми стигат.
цитирай
8. litatru - Добро утро!
30.01 07:39
Традициите са нашата идентичност.
Необходим и качествен постинг!
Хубав ден - литатру!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 292846
Постинги: 176
Коментари: 776
Гласове: 5854
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031