Постинг
11.01.2017 22:14 -
Известните личности от Копривщица
Копривщица е наш малък планински град. Разположен е на опколо 1060 м.н.в. в Средна гора, по-правилно казано в средната част на Същинска Средна гора. Близо до града( около 2 ч. 30 мин.,-3 ч.) се намира първенеца на Средна гора вр. Богдан( 1604 м.н.в.). Ходил съм до върха два пъти. Копривщица има гара на подбалканската жп линия София- Бургас, но е отдалечена от града на 14 км. Копривщица е малък град с население по-малко от 2500 жители. Има доста села с повече хора. С автомобил може да се подходи към Копривщица откъм Панагюрище и Стрелча или от с. Кръстевич. Малкият планински град е известен с многото интересни къщи в стар стил. В административното деление на България Копривщица е в Софийска област, макар и да е на 110 км. от София.
За произхода на имато на града има няколко версии: от коприва или "куп речица", много реки. И днес някои от местните произнасят името на града като"Коприщица". Едно от твърденията се основава на предположението, че в града се добивал пирит. Остарялите названия на руда и рудник са "рупа" и "рупище". При словосъчетание между "рупа", "рупище" и "купци", "коуп" се образуват названия, много близки до днешното име на града – "копрупци", "копрупище", "копрупщенци".
За посетителите има туристически информационенн център и общ билет, с който се посещават всички музеи в града. Интересни са къщите-музеи" Осликова", "Любен Каравелов", "Димчо Дебелянов", "Лютова", "Георги Бенковски" и "Тодор Каблешков". Освен тях- моста"Първа пушка", на Георги Тиханек, гръмнал, за да извести началото на героичното Априлско въстание( 20 аптрил 1876 г.). Запазени са няколко чешми: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. В Копривщица се е намирало второто класно училище в България, създадено през 1837 г. от Найден Геров, около две години след Априловската гимназия в Габрово. За него тази година е кръгла и можеше да го включа в темата: http://barin.blog.bg/history/2016/12/23/krygli-godishnini-prez-2017-g.1498696. В центъра на Копривщица се намира Паметник-костница на загиналите по време на Априлското въстание( на снимката).
Паметникът е характерен обект в центъра на Копривщица. Има и няколко църкви. Интересна в Копривщица е обстановката- прилича много на втората половина на XIX в. и сякаш времето е спряло. Надписите са стари, като: "Кундурджийница", "Питиепродавница", "Билетопродавница", думи, които са се използвали преди стотина години. Надписите на къщите, улиците и номерата са на характерни големи табели и за да бъдат прочетени трябва човек да се доближи до тях. Нямат контраст. По многото къщи прави впечатление, че на всяка трета средно има табела от типа" Тук живя...........( 18..-18.. г.), участник в .............въстание( война, чета..........). Много хора от град Копривщица са си дали живота за освобождението на България. Именно те са сред известните личности от града. В Копривщица са снимани много български филми: "Под игото", "Шибил", "Хитър Петър", "Демонът на империята", "Свирачът", "Записки по българските въстания" и други. Копривщица е обявен за град-музей. По надморска височина, а и по население и цялостен облик прилича на един друг бунтовен малък град- Батак.Обявен е за Архитектурно-исторически резерват. Измежду многото известни личности, родени в Копривщица като споменем името на града някои се сещат за Димчо Дебелянов, други за Любен Каравело, Бенковски, Каблешков и още много. Трудно може да се прецени коя личност е с най-големи заслуги, докато Калофер се свързва с Ботев и мъжкото хоро, Сопот- с Вазов и обектите от "Под игото", Карлово с Левски, но и с братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви. За Копривщица няма единно мнение кой е водещия сред известните хора. Друга забележителност са копривщенските мостове и чешми. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество. Няма човек, който да не свързва името на града с Априлското въстание.
Любен Каравелов е роден през 1834 г. в гр. Копривщица. Майка му Неделя Доганова произхожда от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен Каравелов – Стойчо Каравелов, е най- големият син на дядо Либен – известен персонаж от повестта "Българи от старо време". Първоначалното си образование Каравелов получава в Копривщица в първото класно училище открито от Найден Геров през 1846 г. От тук нататък продължава образованието си в гръцко училище, а по- късно и в класното училище в Пловдив открито от Найден Геров през 1850 г. Увлечен от литературата, историята и славянските езици, през 1857 г. заминава за Русия, записвайки се като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Любен Каравелов се развива като революционер, поет, писател, журналист и етнограф. Едни от най-популярните и обичани негови произведения, останали като спомен от неговото перо, са стихотворението "Хубава си моя горо", повестите "Българи от старо време" и "Мамино детенце". Създава библиографски и етнографски трудове. Занимава се с лексикография, българска литература, култура, политическа история. Допринася за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. По време на своята революционна дейност редактира вестниците "Свобода" и "Независимост". Участва в борбите за национално освобождение като пръв председател и член на БРЦК в Букурещ.
Петко Каравелов - български политик, един от водачите на Либералната партия и основател на Демократическата партия, брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1843 г. Завършва право в Русия. След освобождението играе активна роля в изграждането на младата българска държава. Участва в създаването на Търновската конституция. При установяване на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив. Бил е четири пъти министър председател на България. Умира в София през 1903 г. и е погребан до църквата "Свети Седмочисленици". Една от най- известните му мисли за политиката е: "Най-добрият лек за повечето, ако не и за всички злини, е свободата".
Кръстен Гаврил, известен като Георги Бенковски е роден през 1843 г. в Копривщица. На 23-годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, стигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия. През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Участва в малка група, начело със Стоян Заимов, която е натоварена да мине по море до Цариград, да убие султан Абдул Азис, а също и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на т.н. " Велики сили" върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. При заврещане в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история. В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия войвода и предава ръководството в ръцете му( според записките в историята доброволно).. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява веднага въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, сякаш предвидил своята роля, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт - “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” Гробът му е в местността Костина, описана в: http://barin.blog.bg/history/2016/11/01/tetevenskiiat-krai.1486594.
Найден Геров – писател, езиковед и фолклорист, един от най – видните общественици преди и след освобождението. Получава високо образование в Русия. През 1846 г. създава в Копривщица първото класно училище, по подобие на руските гимназии. Четири години по-късно създава такова училище и в гр. Пловдив. Руски вицеконсул. По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Автор на първата българска поема "Стоян и Рада" и първия многотомен речник на български език. Йоаким Груев е българският просветител, учител, педагог и преводач. Роден в Копривщица на 9 септември 1828 година. Получава основното си образование в родния си град при прочутия учител Неофит Рилски. В продължение на 20 години той преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по онова време е най-прочутото училище в България. Там са учили Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и др. През 1884 г. Груев става редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. След Съединението той е назначен за помощник-комисар в Южна България. Йоаким Груев е автор на голям брой учебници по различни предмети. През 1858 година той предлага да се празнува 24 май, денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий , като празник на българските ученици. Груев е превел и е отпечатал два учебника по физика - на А. Гано и на Д. Шуберт. Йоаким Груев умира на 1 август 1912 година в Пловдив. В близост до Копривщица има село на негодо име, а в селата и градовете- читалища и библиотеки.
Йоаким Груев
Тодор Каблешков е този, който написа "кървавото писмо" и възвести Априлското въстание. Родната му къща е построена от известния копривщенски майстор, представител на местното архитектурно течение, майстор Генчо Младенов. Днес къщата на Каблешков е един от музеите в града. Каблешковата къща е построена по еталон на пловдиските къщи през 1845 г. Отличава се със изразена симетричност, изящни форми и с централно организирано разположение за богатия бегликчия и негов баща, Лулчо Каблешков. Къщата притежава просторен красиво остъклен салон разположен на втория етаж, големи издадени еркери, живописен кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати. Тодор Каблешков е роден на 18 януари 1951 г. в Копривщица. За него се грижи леля му Пена.
Димчо Дебелянов е роден на 28. 03. 1887 г. в гр. Копривщица. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. "Съвременник" (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава "Българска антология", съредактор е на сп. "Звено". Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където - като командир на рота - загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в "Стихотворения" (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия.
Негови стихосбирки:
Замиращи звуци
Станси
Посвещение
През април
Спомени
Под тъмни небеса
Ранни стихотворения
Под сурдинка
Новооткрити стихотворения
Димчо Дебелянов
Христо Пулеков – съратник на Неофит Рилски и пръв негов заместник в копривщенското взаимно училище през 1839 г. Усъвършенства образованието си в Одрин, Атина и Цариград. Учителства в Копривщица от 1839 до 1854 г. За българите е по-0малко известен. Съчинява речници и учебници, прави преводи от гръцки и руски език. Съредактор на цариградското списание "Български книжици". Написал първото "Описание на Копривщица", напечатано в списание "Български книжици".
Петко Лютов- местен търговец, закупил къща в Копривщица през 1906 г. , която днес е превърната в музей. Построената по поръчка на копривщенския бегликчия и джелепин Стефан Топалов, от пловдивски майстори през 1854 год. е същински шедьовър на копривщенското архитектурно течение. Пред очите на посетителите се открива богатото и пищно обзавеждане на красивия копривщенски дом от 19 век, собственост на заможния египетски търговец Петко Лютов, чиято дейност се е съсредоточавала в главните градове на Египет- Александрия и Кайро.
Тагове:
Прототипът на паметника "Альоша&quo...
Дянков – в затвора, а на Орешарски - пам...
Бай Тошо и златната епоха
Дянков – в затвора, а на Орешарски - пам...
Бай Тошо и златната епоха
Войвода/воевода/- тълкувание и значение
Много странното интервю на Zеления!
По документи за турското робство. Защо т...
Много странното интервю на Zеления!
По документи за турското робство. Защо т...
Следващ постинг
Предишен постинг
Всичко точно и интересно си описал за Копривщица.
Бил съм многократно там. Само ми направи впечатление в начало, че назоваваш пътя от Стрелча, а не споменаваш главния път, който все пак е подбалканският през Челопеч, Пирдоп и отклонение след село Антон :)
А иначе накратко за Копривщица: град, който всеки един българин трябва да посети.
цитирайБил съм многократно там. Само ми направи впечатление в начало, че назоваваш пътя от Стрелча, а не споменаваш главния път, който все пак е подбалканският през Челопеч, Пирдоп и отклонение след село Антон :)
А иначе накратко за Копривщица: град, който всеки един българин трябва да посети.
Ценно богатство са тези възрожденски центрове от миналото като град Копривщица във всяко отношение - като историческа памет и с толкова духовни будители, писатели,поети!Благодаря за добре подбраната и изобилна информация!Хубава вечер!
цитирайОбичам Копривщица - нейното старинно великолепие, атмосфера, светлината, с която зарежда духа. Чудесно поднесен материал! Поздравления, barin!
цитирайЧудесен постинг!
Първото пътешествие, което направихме с бъдещата ми жена беше до Копривщица Беше зима , но снегът не ни спря!
Сега, сблъсквам се с парадокс, тук в блог бг
Излиза, че бележитите личности на Копривщица са десет пъти по- малко популярни от мен, поне тук , в блога
Някои спекуланти, на които им липсват категорично първите седем години, а и много други неща ме употребяват с фантазии, лъжи и помия общо казано
Търсят популярност
И я намират!
Да, Бенковски, Каблешков, Любен Каравелов, те се знаят
Но друго са долни измислици за някого Сладнят!
Хубав ден!
цитирайПървото пътешествие, което направихме с бъдещата ми жена беше до Копривщица Беше зима , но снегът не ни спря!
Сега, сблъсквам се с парадокс, тук в блог бг
Излиза, че бележитите личности на Копривщица са десет пъти по- малко популярни от мен, поне тук , в блога
Някои спекуланти, на които им липсват категорично първите седем години, а и много други неща ме употребяват с фантазии, лъжи и помия общо казано
Търсят популярност
И я намират!
Да, Бенковски, Каблешков, Любен Каравелов, те се знаят
Но друго са долни измислици за някого Сладнят!
Хубав ден!
Да си жив и здрав! Благодаря ти, че напомняш за духа и делата на българските възрожденци и така помагаш за възраждането на националния ни дух!
цитирайЗдравейте, приятели! Като препрочетох темата забелязах, че съм споменал за жп линията София-Бургас, но не и за най-често използвания път за пристигане в Копривщица- Подбалканския път София- Бургас. Града е на отклонение от пътя към Средна гора. На мен много ми харесва този град и съм ходил поне 5-6 пъти досега. След темата за Тетевен написах и за Копривщица, а скоро ще има и за други интересни места из България. Необходимо е да се повдига националния дух и да се припомнят някои забравени моменти от българската история, както обикновено правя.
Благодаря за поясненията на редовните читатели и им желая всичко най-добро!
цитирайБлагодаря за поясненията на редовните читатели и им желая всичко най-добро!
Пропуснали сте една ЗНАКОВА за Копривщица личност?
Тази на нейният благодетел търговеца Ненчо Дончев Палавеев!
Потърсете и опишете дейността на този филантроп-родолюбец без който вероятно Копривщица нямаше да бъде това, което е ?!
цитирайТази на нейният благодетел търговеца Ненчо Дончев Палавеев!
Потърсете и опишете дейността на този филантроп-родолюбец без който вероятно Копривщица нямаше да бъде това, което е ?!
Здравей, get. Благодаря за допълнението към известните личности от Копривщица. За Ненчо Палавеев не зная нищо, но ще намеря информация.
цитирайКаква памет е съхранил този град за всички нас
и за тези, които ще дойдат след нас!
Разширява духовния кръгозор
чрез потапяне в неговото самобитно очарование
и неоценимо богатство!
Това е дом! Дом за всеки българин!
Дом, в който можем да се завръщаме безкрайно,
за да черпим вдъхновение и сила!
Благодаря ти!
цитирайи за тези, които ще дойдат след нас!
Разширява духовния кръгозор
чрез потапяне в неговото самобитно очарование
и неоценимо богатство!
Това е дом! Дом за всеки българин!
Дом, в който можем да се завръщаме безкрайно,
за да черпим вдъхновение и сила!
Благодаря ти!