Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01 22:14 - Известните личности от Копривщица
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 861 Коментари: 9 Гласове:
31


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

               
Копривщица е наш малък планински град. Разположен е на опколо 1060 м.н.в. в Средна гора, по-правилно казано в средната част на Същинска Средна гора. Близо до града( около 2 ч. 30 мин.,-3 ч.) се намира първенеца на Средна гора вр. Богдан( 1604 м.н.в.). Ходил съм до върха два пъти. Копривщица има гара на подбалканската жп линия София- Бургас, но е отдалечена от града на 14 км. Копривщица е малък град с население по-малко от 2500 жители. Има доста села с повече хора. С автомобил може да се подходи към Копривщица откъм Панагюрище и Стрелча или от с. Кръстевич. Малкият планински град е известен с многото интересни къщи в стар стил. В административното деление на България Копривщица е в Софийска област, макар и да е на 110 км. от София.
             За произхода на имато на града има няколко версии: от коприва или "куп речица", много реки. И днес някои от местните произнасят името на града като"Коприщица".
Едно от твърденията се основава на предположението, че в града се добивал пирит. Остарялите названия на руда и рудник са "рупа" и "рупище".  При словосъчетание между "рупа", "рупище" и "купци", "коуп" се образуват названия, много близки до днешното име на града – "копрупци", "копрупище", "копрупщенци".
                   За посетителите има туристически информационенн  център и общ билет, с който се посещават всички музеи в града. Интересни са къщите-музеи" Осликова", "Любен Каравелов", "Димчо Дебелянов", "Лютова", "Георги Бенковски" и "Тодор Каблешков". Освен тях- моста"Първа пушка", на Георги Тиханек, гръмнал, за да извести началото на героичното Априлско въстание( 20 аптрил 1876 г.). Запазени са няколко чешми: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. В Копривщица се е намирало второто класно училище в България, създадено през 1837 г. от Найден Геров, около две години след Априловската гимназия в Габрово. За него тази година е кръгла и можеше да го включа в темата: http://barin.blog.bg/history/2016/12/23/krygli-godishnini-prez-2017-g.1498696.   В центъра на Копривщица се намира Паметник-костница на загиналите по време на Априлското въстание( на снимката).

Резултат с изображение за паметник-костница в копривщица

                      Паметникът е характерен обект в центъра на Копривщица. Има и няколко църкви. Интересна в Копривщица е  обстановката- прилича много на втората половина на XIX в. и сякаш времето е спряло. Надписите са стари, като:  "Кундурджийница", "Питиепродавница", "Билетопродавница", думи, които са се използвали преди стотина години. Надписите на къщите, улиците и номерата са на характерни големи табели и за да бъдат прочетени трябва човек да се доближи до тях. Нямат контраст. По многото къщи прави впечатление, че на всяка трета средно има табела от типа" Тук живя...........( 18..-18.. г.), участник в .............въстание( война, чета..........). Много хора от град Копривщица са си дали живота за освобождението на България. Именно те са сред известните личности от града. В Копривщица са снимани много български филми: "Под игото", "Шибил", "Хитър Петър", "Демонът на империята", "Свирачът", "Записки по българските въстания" и други. Копривщица е обявен за град-музей. По надморска височина, а и по население и цялостен облик прилича на един друг бунтовен малък град- Батак.Обявен е за Архитектурно-исторически резерват.  Измежду многото известни личности, родени в Копривщица като споменем името на града някои се сещат за Димчо Дебелянов, други за Любен Каравело, Бенковски, Каблешков и още много. Трудно може да се прецени коя личност е с най-големи заслуги, докато Калофер се свързва с Ботев и мъжкото хоро, Сопот- с Вазов и обектите от "Под игото", Карлово с Левски, но и с братята дарители Евлоги и Христо Георгиеви. За Копривщица няма единно мнение кой е водещия сред известните хора. 
Друга забележителност са копривщенските мостове и чешми. Много са сводестите каменни мостове, издигнати над малките рекички и дерета, които се вливат в р. Тополница. Най-популярен е „Калъчевият мост”, известен и с името „Първата пушка”. Тук през 1876 г. е прозвучал първият изстрел, който дал началото на Априлското въстание на българите, борещи се за освобождение от османско владичество.  Няма човек, който да не свързва името на града с Априлското въстание.       
                   Любен Каравелов е роден през 1834 г. в гр. Копривщица. Майка му Неделя Доганова произхожда от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови. Бащата на Любен Каравелов – Стойчо Каравелов, е най- големият син на дядо Либен – известен персонаж от повестта "Българи от старо време". Първоначалното си образование Каравелов получава в Копривщица в първото класно училище открито от Найден Геров през 1846 г. От тук нататък продължава образованието си в гръцко училище, а по- късно и в класното училище в Пловдив открито от Найден Геров през 1850 г. Увлечен от литературата, историята и славянските езици, през 1857 г. заминава за Русия, записвайки се като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Любен Каравелов се развива като революционер, поет, писател, журналист и етнограф. Едни от най-популярните и обичани негови произведения, останали като спомен от неговото перо, са стихотворението "Хубава си моя горо", повестите "Българи от старо време" и "Мамино детенце". Създава библиографски и етнографски трудове. Занимава се с лексикография, българска литература, култура, политическа история. Допринася за развитието на обществената мисъл в България през Българското възраждане. По време на своята революционна дейност редактира вестниците "Свобода" и "Независимост". Участва в борбите за национално освобождение като пръв председател и член на БРЦК в Букурещ.

Резултат с изображение за любен каравелов

                      Петко Каравелов -  български политик, един от водачите на Либералната партия и основател на Демократическата партия, брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова, съпруга на поета Пейо Яворов. Петко Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1843 г. Завършва право в Русия. След освобождението играе активна роля в изграждането на младата българска държава. Участва в създаването на Търновската конституция. При установяване на Режима на пълномощията заминава за Източна Румелия, където е кмет на Пловдив. Бил е четири пъти министър председател на България. Умира в София през 1903 г. и е погребан до църквата "Свети Седмочисленици". Една от най- известните му мисли за политиката е: "Най-добрият лек за повечето, ако не и за всички злини, е свободата".
                
Кръстен Гаврил, известен като Георги Бенковски е роден през 1843 г. в Копривщица. На 23-годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, стигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия. През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Участва в малка група, начело със Стоян Заимов, която е натоварена да мине по море до Цариград, да убие султан Абдул Азис, а също  и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на т.н. " Велики сили" върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. При заврещане в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история. В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия войвода и предава ръководството в ръцете му( според записките в историята  доброволно).. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява веднага въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на момента, сякаш предвидил своята роля,  сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт - “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” Гробът му е в местността Костина, описана в:  http://barin.blog.bg/history/2016/11/01/tetevenskiiat-krai.1486594.
                  
Найден Геров – писател, езиковед и фолклорист, един от най – видните общественици преди и след освобождението. Получава високо образование в Русия. През 1846 г. създава в Копривщица първото класно училище, по подобие на руските гимназии. Четири години по-късно създава такова училище и в гр. Пловдив. Руски вицеконсул. По негова инициатива за първи път на 11 май 1851 г. в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Автор на първата българска поема "Стоян и Рада" и първия многотомен речник на български език.
                   Йоаким Груев е българският просветител, учител, педагог и преводач. Роден в Копривщица на 9 септември 1828 година. Получава основното си образование в родния си град при прочутия учител Неофит Рилски. В продължение на 20 години  той преподава в Копривщица и в Пловдивското класно  българско училище,  което по онова  време е най-прочутото училище в България. Там са учили  Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов  и др.  През 1884 г.  Груев става редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН. След Съединението той  е назначен за помощник-комисар в Южна България. Йоаким Груев е автор  на голям брой учебници по различни предмети. През 1858 година той    предлага да се празнува 24 май, денят на Светите равноапостоли  Кирил и Методий , като празник на българските ученици. Груев е превел  и е отпечатал два учебника по физика  - на А. Гано  и на Д. Шуберт. Йоаким Груев умира на 1 август 1912 година в Пловдив. В близост до Копривщица има село на негодо име, а в селата и градовете- читалища и библиотеки.
Резултат с изображение за йоаким груев
Йоаким Груев                  
                     
Тодор Каблешков е този, който написа 'кървавото писмо" и възвести Априлското въстание. Родната му  къща е построена от известния копривщенски майстор, представител на местното архитектурно течение, майстор Генчо Младенов. Днес къщата на Каблешков е един от музеите в града. Каблешковата къща е построена по еталон на пловдиските къщи през 1845 г. Отличава се със изразена симетричност, изящни форми и с централно организирано разположение за богатия бегликчия и негов баща, Лулчо Каблешков. Къщата притежава просторен красиво остъклен салон разположен на втория етаж, големи издадени еркери, живописен кубиличен фронтон, заемащ място над остъклен затворен кьошк, изящно дърворезбовани тавани, долапи и врати. Тодор Каблешков  е роден на 18 януари 1951 г. в Копривщица. За него се грижи леля му Пена.
               
Димчо Дебелянов е роден на 28. 03. 1887 г. в гр. Копривщица. През 1895 г. семейството му се преселва в Пловдив, скоро след това умира баща му, а от 1904 г. младият Дебелянов заминава да учи в София, където завършва Първа мъжка гимназия. Работи като чиновник на различни места, за да се издържа. Поклонник на поезията на Пенчо Славейков, той публикува за пръв път свои стихове в сп. "Съвременник" (1906). Записва право, после литература, но поради липса на средства прекъсва следването си. През 1910 г. заедно с Д. Подвързачов издава "Българска антология", съредактор е на сп. "Звено". Завършва школата за запасни подпоручици, а в началото на 1916 г. отива като доброволец на Южния фронт, където - като командир на рота - загива на 02. 10. 1916 г. Стиховете на Дебелянов са събрани посмъртно в "Стихотворения" (1920) под редакцията на Д. Подвързачов, Н. Лилиев, К. Константинов. Нежен лирик и елегик, символист, бохема, хуморист и преводач, Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия.
                Негови стихосбирки:

Замиращи звуци
Станси
Посвещение
През април
Спомени
Под тъмни небеса
Ранни стихотворения
Под сурдинка
Новооткрити стихотворения

Резултат с изображение за димчо дебелянов
Димчо Дебелянов
                  Христо Пулеков – съратник на Неофит Рилски и пръв негов заместник в копривщенското взаимно училище през 1839 г. Усъвършенства образованието си в Одрин, Атина и Цариград. Учителства в Копривщица от 1839 до 1854 г. За българите е по-0малко известен. Съчинява речници и учебници, прави преводи от гръцки и руски език. Съредактор на цариградското списание "Български книжици". Написал първото "Описание на Копривщица", напечатано в списание "Български книжици".                
                   Петко Лютов- местен търговец, закупил къща в Копривщица през 1906 г. , която днес е превърната в музей. Построената по поръчка на копривщенския бегликчия и джелепин Стефан Топалов, от пловдивски майстори през 1854 год. е същински шедьовър на копривщенското архитектурно течение. Пред очите на посетителите се открива богатото и пищно обзавеждане на красивия копривщенски дом от 19 век, собственост на заможния египетски търговец Петко Лютов, чиято дейност се е съсредоточавала в главните градове на Египет-  Александрия и Кайро. 

 

          

 

 

 

 



               



Гласувай:
31
0



1. travell - :)
11.01 23:09
Всичко точно и интересно си описал за Копривщица.
Бил съм многократно там. Само ми направи впечатление в начало, че назоваваш пътя от Стрелча, а не споменаваш главния път, който все пак е подбалканският през Челопеч, Пирдоп и отклонение след село Антон :)
А иначе накратко за Копривщица: град, който всеки един българин трябва да посети.
цитирай
2. emi1ts - Поздрави Иво!
11.01 23:14
Ценно богатство са тези възрожденски центрове от миналото като град Копривщица във всяко отношение - като историческа памет и с толкова духовни будители, писатели,поети!Благодаря за добре подбраната и изобилна информация!Хубава вечер!
цитирай
3. donchevav - Обичам Копривщица - нейното ста...
12.01 09:30
Обичам Копривщица - нейното старинно великолепие, атмосфера, светлината, с която зарежда духа. Чудесно поднесен материал! Поздравления, barin!
цитирай
4. leonleonovpom2 - Здравей, Иване!
12.01 13:23
Чудесен постинг!
Първото пътешествие, което направихме с бъдещата ми жена беше до Копривщица Беше зима , но снегът не ни спря!

Сега, сблъсквам се с парадокс, тук в блог бг
Излиза, че бележитите личности на Копривщица са десет пъти по- малко популярни от мен, поне тук , в блога
Някои спекуланти, на които им липсват категорично първите седем години, а и много други неща ме употребяват с фантазии, лъжи и помия общо казано
Търсят популярност
И я намират!
Да, Бенковски, Каблешков, Любен Каравелов, те се знаят
Но друго са долни измислици за някого Сладнят!

Хубав ден!
цитирай
5. batogo - !!!:))) Поздравления за постинга!
12.01 15:43
Да си жив и здрав! Благодаря ти, че напомняш за духа и делата на българските възрожденци и така помагаш за възраждането на националния ни дух!
цитирай
6. barin - Здравейте, приятели! Като преп...
12.01 21:34
Здравейте, приятели! Като препрочетох темата забелязах, че съм споменал за жп линията София-Бургас, но не и за най-често използвания път за пристигане в Копривщица- Подбалканския път София- Бургас. Града е на отклонение от пътя към Средна гора. На мен много ми харесва този град и съм ходил поне 5-6 пъти досега. След темата за Тетевен написах и за Копривщица, а скоро ще има и за други интересни места из България. Необходимо е да се повдига националния дух и да се припомнят някои забравени моменти от българската история, както обикновено правя.
Благодаря за поясненията на редовните читатели и им желая всичко най-добро!
цитирай
7. get - Пропуснали сте една ЗНАКОВА за К...
15.01 23:36
Пропуснали сте една ЗНАКОВА за Копривщица личност?
Тази на нейният благодетел търговеца Ненчо Дончев Палавеев!
Потърсете и опишете дейността на този филантроп-родолюбец без който вероятно Копривщица нямаше да бъде това, което е ?!
цитирай
8. barin - Здравей, get. Благодаря за допъ...
16.01 05:54
Здравей, get. Благодаря за допълнението към известните личности от Копривщица. За Ненчо Палавеев не зная нищо, но ще намеря информация.
цитирай
9. inel379 - Много стойностен постинг!
21.01 16:20
Каква памет е съхранил този град за всички нас
и за тези, които ще дойдат след нас!
Разширява духовния кръгозор
чрез потапяне в неговото самобитно очарование
и неоценимо богатство!
Това е дом! Дом за всеки българин!
Дом, в който можем да се завръщаме безкрайно,
за да черпим вдъхновение и сила!
Благодаря ти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 292846
Постинги: 176
Коментари: 776
Гласове: 5854
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031