Постинг
04.12.2016 22:57 -
Археологически комплекс Дуранкулак
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 5779 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2016 23:00
Прочетен: 5779 Коментари: 8 Гласове:
31
Последна промяна: 04.12.2016 23:00
Дуранкулак е село край Българо-Румънската граница, разположено на Северното черноморско крайбрежие. До него има къмпинг Космос, а до границата разстоянието е около 3 км. До селото през 1974 г. започват археологически разкопки, тъй като има набези на иманяри и се намират интересни предмети. Разкопките се ръководят от Хенриета Тодорова и Тодор Димов. Наскоро имах възможност да чуя доклада на Тодор Димов за културата Хаманджия и археологическите разкопки край Дуранкулак. Беше много интересен и очаквам да го публикуват на страницата на историческата конференция"България в световната история и цивилизации- дух и култура". Намерените неща и откритите артефакти са изключително интригуващи. Рядко се намират толкова много предмети от едно място. ,
Находките най-вече се намират на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие – най-големият некропол в Европа. По-стар е дори от Варненския некропол и се определят като „Българската Троя“ поради тяхната възраст и изключителна значимост. На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр. Хр.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г. пр. Хр.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.Хр.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. Хр.). Като говорим за Дуранкулашкия некропол винаги годините са преди Христа( погрешно писани на много места в различни източници преди новата ера).
Големият остров е селищна могила с дебели от времето културни напластявания. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000 – 6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и помещение с размери средно около 15 mІ. В центъра са разположени останките на огромен за същата епоха дворец (над 300 ). На Големия остров, от източния бряг на 26 м навътре в скалния масив е изсечен древен Тракийски пещерен храм на богинята Земела ( 3 в. пр. Хр.). богиня на земята, растенията и плодородието, отъждествява се с майката на бог Дионис Семела. Светилището представлява две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност. То има внушителни размери. Открито е едва след като сводът се е срутил от само себе си наскоро.
Некропола на Големия остров На западния бряг на езерото са проучени некрополите към селищата, изграждани върху Големия остров. Теренът е с наклон на юг и гробовете са терасовидно разположени. Праисторическият некропол е съществувал приблизително 1000 години края на 6 – 5 хил. пр. Хр. Открити са 1220 гроба – 586 от късния неолит и 604 от всички фази на халколита. Гробните съоръжения представляват вкопани на различна дълбочина правоъгълни ями, ориентирани север – юг. През халколита те са били маркирани с необработени каменни плочи, покриващи или ограждащи ямата.
Богатите находки от селищата и некропола край Дуранкулак хвърлят светлина върху всекидневния живот на древните хора, погребалните им практики, представите за отвъдното, социалната структура, културните контакти и търговски обмен. По това време Добруджа е била населена от носителите на културите Хаманджия. Те са обитавали района около Дуранкулак през следните периоди: - късната новокаменна епоха (неолит); ранната каменно-медна епоха (енеолит); средния енеолит; късния енеолит и преходен период от каменно-медната към бронзовата епоха. Дуранкулашкият некропол се свързва с културата Хаманджия, която се развива между 5500 г. пр. Хр. и 4500 г.пр.Хр. Както се вижда обхваща един дълъг период от около хилядолетие. Малко са световните култури, които достигат връх в определени направления и оцеляват хиляда години. Съвременик на нея е Караново IV. След време тя се премества по други места- Варненски халколитен некропол, Провадия, Сава, Цонево и други.
Изглед към Дуранкулашкото езеро
Край езерото гнездят много птици. Природния комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обектът е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачка, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче и още много други.
Понеже наблизо минава международния път от Турция за Румъния движението е интензивно. Намерените тук останки от каменни постройки учените отнасят към ранния енеолит (4750-4500 г.пр.Хр.) и определят като най-ранната каменна архитектура в Европа. Открит е и единственият двуетажен каменен храм на Балканите от V хил. пр. Хр. На брега, срещу острова е открит най-големият праисторически некропол в Европа. Проучените гробове свидетестват, че некрополът е използван дълго - през неолита и енеолита, при това непрекъснато от едно и също население. Това означава, че то е преживяло дълги години на мирен труд и спокойно обществено развитие.
Останки от некропола
Богати на погребални дарове са предимно мъжките погребения. Даровете представлявали специална погребална керамика, украшения от мрамор и миди, а през късния енеолит - от мед и злато. Различията в погребалните дарове говорят за съществуването на изразено имуществено и социално разслоение на тогаващното общество.
В значителен брой от гробовете не са намерени кости, а само глинени антропоморфни фигурки и погребални дарове, типични за останалите погребения, Това вероятно са кенотафи - символични гробове на хора, загинали далеч от селището си, вероятно по време на война. С течение на времето техният брой се увеличава.
Има разлика в погребенията: мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити странично, около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури. Впоследствие жителите на селището изоставили обичая да слагат в гробовете животински кости, а вместо тях поставяли брадви, мотики и други оръдия от рог, също и "шевни комплекти" - т.е. кремъчна стъргалка, шило от кост, гладилка, мидена черупка. В тези гробове се появяват и първите украшения от мед и злато.Първите следи от човешко заселване на района се датират от 5200 г. пр. Хр. Открити са по-късни селища, съвременици с Троянската война, от по-късни времена(култури Кослоджени и Бабадаг), античен некропол от елинистическо и римско време – гробни съоръжения, между които и гробници-катакомби, оставени от разположената на север голяма скитска и сарматска племенни общности на брега на езерото, а също и някои по-малки обекти и съоръжения.
) Златни накити от халколитния некропол в Дуранкулак
Проучванията на погребенията показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната цивилизация на човечеството. Открити са много руини и находки, които свидетелстват за древна не съвсем известна доскоро цивилизация. Сред намерените предмети по-важните са: древна каменна архитектура от V хил. пр. Хр., основи на каменни къщи, останки от дворец, глинена женска фигура (IV хил. пр. Хр.), съд с капак с издълбана украса, изобразяваща човешко лице (ранна каменно-медна епоха), чаша за вино (IV-III в. пр. Хр.), златни накити (късна каменно-медна епоха), поясна препаска (късна новокаменна епоха) и други. Къщите през каменно-медната епоха са имали внушителна и за днешните представи за дом площ - от 150 до 170 mІ. Те са били ориентирани по посоките на света и са оформяли и най-древните улици в Европа. Мястото на некропола го наричат още" Българската Троя". Освен многото гробове от праисторически времена има няколко от по-късно време- Античността и дори от Средновековието. Oткрита e оброчна плоча на богинята Кибела и други находки от елинистичната епоха кантароса( антична керамична чаша за вино), амфорна тара и дръжки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове. Тук може да се види най-старата каменна архитектура на Европа. Намира се на Големия остров Дуранкулак. Наименованията на точките от Черноморското крайбрежие в района на Дуранкулак, както и на самото село сега носят турски имена:
Край къмпинг "Космос" се намира нос Карталбурун (на турски Орлов нос), северно и южно от него се намират плажовете. Северният е с дължина 2.5км, достигащ до нос Сиврибурун (на турски Остър нос - границата с Румъния). Морското ни крайбрежие съгласно Лоцията започва от Сиврибурун и завършва на юг с Резово. На юг има плаж, дълъг около 7 км и се разпростира до нос Крапец. Думата Крапец не е от турски произход. Предишните наименования на географските точки не са ми известни. Като гранична зона преди е бил по-строг режима за отиване, но сега няма проблеми. Големият некропол още не може да се разглежда, но скоро и това ще стане. Близо до българо-румънската граница се намира паметника на загиналите в Дуранкулашкия бунт от 1 юни 1900 г. , когато селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения от правителството данък десятък върху производството. Дуранкулашкото езеро е защитена местност и се намира на 6 км от границата на България и Румъния и на 15 км от град Шабла. В местността се опазват над 260 вида застрашени от изчезване животни, риби, птици и растения.
Дуранкулашко езеро
Археологическият комплекс в Дуранкулак ще засили интереса у хората от гледна точка на туризма в България. Може след време обектът да бъде включен във верига от обекти от типа"Сто национали туристически обекта" или "Петдесет малко известни обекта в България". Ако се продължи работата на археолозите може да се открият още артефакти и също да се засили интереса към Дуранкулашкия некропол и изобщо към Североизточна България.
Находките най-вече се намират на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие – най-големият некропол в Европа. По-стар е дори от Варненския некропол и се определят като „Българската Троя“ поради тяхната възраст и изключителна значимост. На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр. Хр.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г. пр. Хр.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали Големия остров в езерото. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.Хр.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр. Хр.). Като говорим за Дуранкулашкия некропол винаги годините са преди Христа( погрешно писани на много места в различни източници преди новата ера).
Големият остров е селищна могила с дебели от времето културни напластявания. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000 – 6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и помещение с размери средно около 15 mІ. В центъра са разположени останките на огромен за същата епоха дворец (над 300 ). На Големия остров, от източния бряг на 26 м навътре в скалния масив е изсечен древен Тракийски пещерен храм на богинята Земела ( 3 в. пр. Хр.). богиня на земята, растенията и плодородието, отъждествява се с майката на бог Дионис Семела. Светилището представлява две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност. То има внушителни размери. Открито е едва след като сводът се е срутил от само себе си наскоро.
Некропола на Големия остров На западния бряг на езерото са проучени некрополите към селищата, изграждани върху Големия остров. Теренът е с наклон на юг и гробовете са терасовидно разположени. Праисторическият некропол е съществувал приблизително 1000 години края на 6 – 5 хил. пр. Хр. Открити са 1220 гроба – 586 от късния неолит и 604 от всички фази на халколита. Гробните съоръжения представляват вкопани на различна дълбочина правоъгълни ями, ориентирани север – юг. През халколита те са били маркирани с необработени каменни плочи, покриващи или ограждащи ямата.
Богатите находки от селищата и некропола край Дуранкулак хвърлят светлина върху всекидневния живот на древните хора, погребалните им практики, представите за отвъдното, социалната структура, културните контакти и търговски обмен. По това време Добруджа е била населена от носителите на културите Хаманджия. Те са обитавали района около Дуранкулак през следните периоди: - късната новокаменна епоха (неолит); ранната каменно-медна епоха (енеолит); средния енеолит; късния енеолит и преходен период от каменно-медната към бронзовата епоха. Дуранкулашкият некропол се свързва с културата Хаманджия, която се развива между 5500 г. пр. Хр. и 4500 г.пр.Хр. Както се вижда обхваща един дълъг период от около хилядолетие. Малко са световните култури, които достигат връх в определени направления и оцеляват хиляда години. Съвременик на нея е Караново IV. След време тя се премества по други места- Варненски халколитен некропол, Провадия, Сава, Цонево и други.
Изглед към Дуранкулашкото езеро
Край езерото гнездят много птици. Природния комплекс е разположен на миграционния път Via pontica и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обектът е с международно значение за 3 гнездящи вида птици – малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачка, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче и още много други.
Понеже наблизо минава международния път от Турция за Румъния движението е интензивно. Намерените тук останки от каменни постройки учените отнасят към ранния енеолит (4750-4500 г.пр.Хр.) и определят като най-ранната каменна архитектура в Европа. Открит е и единственият двуетажен каменен храм на Балканите от V хил. пр. Хр. На брега, срещу острова е открит най-големият праисторически некропол в Европа. Проучените гробове свидетестват, че некрополът е използван дълго - през неолита и енеолита, при това непрекъснато от едно и също население. Това означава, че то е преживяло дълги години на мирен труд и спокойно обществено развитие.
Останки от некропола
Богати на погребални дарове са предимно мъжките погребения. Даровете представлявали специална погребална керамика, украшения от мрамор и миди, а през късния енеолит - от мед и злато. Различията в погребалните дарове говорят за съществуването на изразено имуществено и социално разслоение на тогаващното общество.
В значителен брой от гробовете не са намерени кости, а само глинени антропоморфни фигурки и погребални дарове, типични за останалите погребения, Това вероятно са кенотафи - символични гробове на хора, загинали далеч от селището си, вероятно по време на война. С течение на времето техният брой се увеличава.
Има разлика в погребенията: мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити странично, около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури. Впоследствие жителите на селището изоставили обичая да слагат в гробовете животински кости, а вместо тях поставяли брадви, мотики и други оръдия от рог, също и "шевни комплекти" - т.е. кремъчна стъргалка, шило от кост, гладилка, мидена черупка. В тези гробове се появяват и първите украшения от мед и злато.Първите следи от човешко заселване на района се датират от 5200 г. пр. Хр. Открити са по-късни селища, съвременици с Троянската война, от по-късни времена(култури Кослоджени и Бабадаг), античен некропол от елинистическо и римско време – гробни съоръжения, между които и гробници-катакомби, оставени от разположената на север голяма скитска и сарматска племенни общности на брега на езерото, а също и някои по-малки обекти и съоръжения.
) Златни накити от халколитния некропол в Дуранкулак
Проучванията на погребенията показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната цивилизация на човечеството. Открити са много руини и находки, които свидетелстват за древна не съвсем известна доскоро цивилизация. Сред намерените предмети по-важните са: древна каменна архитектура от V хил. пр. Хр., основи на каменни къщи, останки от дворец, глинена женска фигура (IV хил. пр. Хр.), съд с капак с издълбана украса, изобразяваща човешко лице (ранна каменно-медна епоха), чаша за вино (IV-III в. пр. Хр.), златни накити (късна каменно-медна епоха), поясна препаска (късна новокаменна епоха) и други. Къщите през каменно-медната епоха са имали внушителна и за днешните представи за дом площ - от 150 до 170 mІ. Те са били ориентирани по посоките на света и са оформяли и най-древните улици в Европа. Мястото на некропола го наричат още" Българската Троя". Освен многото гробове от праисторически времена има няколко от по-късно време- Античността и дори от Средновековието. Oткрита e оброчна плоча на богинята Кибела и други находки от елинистичната епоха кантароса( антична керамична чаша за вино), амфорна тара и дръжки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове. Тук може да се види най-старата каменна архитектура на Европа. Намира се на Големия остров Дуранкулак. Наименованията на точките от Черноморското крайбрежие в района на Дуранкулак, както и на самото село сега носят турски имена:
Край къмпинг "Космос" се намира нос Карталбурун (на турски Орлов нос), северно и южно от него се намират плажовете. Северният е с дължина 2.5км, достигащ до нос Сиврибурун (на турски Остър нос - границата с Румъния). Морското ни крайбрежие съгласно Лоцията започва от Сиврибурун и завършва на юг с Резово. На юг има плаж, дълъг около 7 км и се разпростира до нос Крапец. Думата Крапец не е от турски произход. Предишните наименования на географските точки не са ми известни. Като гранична зона преди е бил по-строг режима за отиване, но сега няма проблеми. Големият некропол още не може да се разглежда, но скоро и това ще стане. Близо до българо-румънската граница се намира паметника на загиналите в Дуранкулашкия бунт от 1 юни 1900 г. , когато селяните от Дуранкулак се вдигат срещу въведения от правителството данък десятък върху производството. Дуранкулашкото езеро е защитена местност и се намира на 6 км от границата на България и Румъния и на 15 км от град Шабла. В местността се опазват над 260 вида застрашени от изчезване животни, риби, птици и растения.
Дуранкулашко езеро
Археологическият комплекс в Дуранкулак ще засили интереса у хората от гледна точка на туризма в България. Може след време обектът да бъде включен във верига от обекти от типа"Сто национали туристически обекта" или "Петдесет малко известни обекта в България". Ако се продължи работата на археолозите може да се открият още артефакти и също да се засили интереса към Дуранкулашкия некропол и изобщо към Североизточна България.
Тагове:
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
За Екатеринослав, като за Днепр опетровс...
По документи за турското робство. Защо т...
За Екатеринослав, като за Днепр опетровс...
По документи за турското робство. Защо т...
Поздравления, Барин! - Много интересен материал!
...
Наименованията на точките от Черноморското крайбрежие в района на Дуранкулак, както и на самото село сега носят турски имена:
Край къмпинг "Космос" се намира нос Карталбурун (на турски Орлов нос), северно и южно от него се намират плажовете. Северният е с дължина 2.5км, достигащ до нос Сиврибурун (на турски Остър нос - границата с Румъния). Морското ни крайбрежие съгласно Лоцията започва от Сиврибурун и завършва на юг с Резово.
...
Бих поспорила за имената - мисля, че са си старо-български, а не турски...
А, за Дуранкулак - има ли някакъв превод?
И каква е тази Лоция? - кой я е начертал? - все пак, аз съм любознателна, а не съм историк - може би ще направиш разяснение, може и в следващ материал...
Като цяло, намирам материала за изчерпателен!
И, още нещо (все нещо ми хрумва), което също би могъл да разгледаш, ако прецениш - за културата Хаманджия - има ли връзка с Хам - единия от синовете на Ной?!
Поздрави!
Когато завърших основно образование, за отличен успех и примерно поведение, от училището ми бе подарена книга от Български автор - ПТИЦИ ДОЛИТАТ ДАЛЕЧИНИ ДАЛЕЧНИ - където бяха описани флората и фауната на Добруджа и Североизточна България... хареса ми изброяването на птиците в статията ти...
цитирай...
Наименованията на точките от Черноморското крайбрежие в района на Дуранкулак, както и на самото село сега носят турски имена:
Край къмпинг "Космос" се намира нос Карталбурун (на турски Орлов нос), северно и южно от него се намират плажовете. Северният е с дължина 2.5км, достигащ до нос Сиврибурун (на турски Остър нос - границата с Румъния). Морското ни крайбрежие съгласно Лоцията започва от Сиврибурун и завършва на юг с Резово.
...
Бих поспорила за имената - мисля, че са си старо-български, а не турски...
А, за Дуранкулак - има ли някакъв превод?
И каква е тази Лоция? - кой я е начертал? - все пак, аз съм любознателна, а не съм историк - може би ще направиш разяснение, може и в следващ материал...
Като цяло, намирам материала за изчерпателен!
И, още нещо (все нещо ми хрумва), което също би могъл да разгледаш, ако прецениш - за културата Хаманджия - има ли връзка с Хам - единия от синовете на Ной?!
Поздрави!
Когато завърших основно образование, за отличен успех и примерно поведение, от училището ми бе подарена книга от Български автор - ПТИЦИ ДОЛИТАТ ДАЛЕЧИНИ ДАЛЕЧНИ - където бяха описани флората и фауната на Добруджа и Североизточна България... хареса ми изброяването на птиците в статията ти...
Здравей, indiram. Приятно ми е да беседваме с теб по моите теми и да изясняваме взаимно някои детайли. За наименованието на носовете и заливите по българското черноморие информацията ми е от две книги на Трифон Трифонов- едната за цялото крайбрежие( морската ни граница), а другата е само за Шабла. Поне там ги пише като турски, а на юг- гръцки имена. Сигурно има и старобългарски, но малко са се запазили, защото като дойде нов владетел на територията обикновено ако говори на съвсем различен език сменя наименованията на обектите. По-късно някои имена се възстановяват, като Василико- Царево( Василевс- император- владетел) или например подобни, звучащи по-съвременно( Монтана идва от Каста ад Монтанензиум). Културата Хаманджия ми се иска да има връзка с Хам- син на Ной, но изглежда не. Археолозите, които са работили по разкриването ѝ- Тодорова и Димов са давали имената на много разкрити неща и има вероятност те да са измислили името. Лоция- сборно описание на точките по крайбрежието на държавата: заливи, носове, бухти( малък залив, а не сладкарско изделие), фарове, навигационни знаци, селища. Издава се на книга и периодически се осъвременява.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Прочетох с интерес.
Благодаря! ;)
цитирайБлагодаря! ;)
Здравей, musicgirl81. Опитвах се да намеря преди вртеме твоя профил, но не успявах. Сега може да посещавам страницата и да виждам интересни теми. Поздрави!
цитирай
5.
flymore -
С интерес
09.12.2016 10:14
09.12.2016 10:14
прочетох поднесения материал, barin. Никога не съм посещавала това кътче на Родината ни и почти нищо за него не знаех. Чрез теб научих, за което благодаря!
Хубав петък и светли дни за цялото семейство!:)
цитирайХубав петък и светли дни за цялото семейство!:)
Благодаря, flymore. Аз имам златна значка от 100-те национални туристически обекта, но постоянно излизат нови, които не съм посещавал, като пещерата със цветните сталактити Венеца и светилище Харман кая.
Поздрави и приятен ден!
цитирайПоздрави и приятен ден!
Беше ми интересно да прочета материала за Дуранкулак.
Не знаех, че некропола е най-големият открит досега в Европа.
Благодаря ти, че популяризираш тези теми.
цитирайНе знаех, че некропола е най-големият открит досега в Европа.
Благодаря ти, че популяризираш тези теми.
И аз ти благодаря, ard, че харесваш хубавите неща и оценяваш моето старание. Поздрави!
цитирай