Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2016 23:10 - Войните между България и Сърбия
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 969 Коментари: 2 Гласове:
25

Последна промяна: 15.02 22:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                   България, както знаем е най-старата държава в Европа, запазила името си. Сърбия се създава по-късно на запад от България и си остава там в годините, когато е независима. За първи път името Сърбия се споменава през VIII в. при династията на Властимировичите, когато се заражда държавата. За нея няма да пиша подробно как се е развивала. Описал съм много събития от българската история в предните теми.
         Първият известен княз на държавата е
Вишеслав (730-780 г.), който се приема за родоначалник на династията на Властимировичите, баща на Радослав и прадядо на Властимир управлявал малките държавни формирования Неретва, Тара, Пива и Лим. През Средновековието при Стефан Неманя (1168 – 96) се създава единна сръбска феодална държава. От 1217 г. вече Сърбия е  кралство при управлението на Стефан Първовенчани(1196-1228 г.). Той до 1217 г. е жупан на Рашка, а след 1217 г. е обявен за стръбски крал. От 1346 г. за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан(1331-1335 г.) до падането под османска власт. През почти цялото съществуване на българската държава Сърбия ни е западен съсед. Като такъв отношенията помежду двете държави не са съвсем добросъседски, което е обяснимо, предвид времето, когато всеки се бори за по-добра земя и по-голяма територия. За цялото  съществуване на двете държави водим много войни, много от които подтикнати от коварството на византийския управнически двор.  Често като не може да се справи сама Византия търси съюзници и ги намира в лицето на сърби, маджари, хазари и други временно оказали се близко до България народи. Не се колебае дори да се помири с опасни дългогодишни противници от изток, като араби, селджукски турци, сасаниди и други.
                
Резултат с изображение за карта на Балканския полуостров средновековие

              1. Първата война между българите и сърбите се провежда между 839 и 842 година. Според византийски източници и двете страни живеят мирно до този момент. Конфликтът е резултат от византийската политика на отклонение на българската експанзия в техните югозападни провинции. Българската политика от самото създаване на държавата през 681 г. от кан Аспарух е билка насочена към югоизток. За почти тринадесет века и половина на югоизток от нас са били: Византия, Латинската империя, Османската империя.  Византия отклонява атаките на България към Константинопол и ги скарва със западния ни съсед Сърбия.  Техния княз Властимир успява да обедини няколко сръбски племена, а византийският император Теофил, който официално е съюзник на сръбските племена подкрепя Властимир в опитите му за обединение на сърбите и евентуално гарантиране на тяхната независимост, по този начин създавайки опасност за българите. Българският хан Пресиан решава да прекрати растящото византийско влияние върху сърбите и ги атакува през 839 година. Войната трае три години, а Пресиан не успява да постигне победа и границата се установява по р. Ибар. От друга страна византийците постигат целта си, а именно българското внимание е отклонение и те успяват да се справят със славянските бунтове в Пелопонес. Войната свършва със смъртта на Теофил през 842 година, която от една страна освобождава Властимир от задълженията му към императора,          Една стара карта на Балканския полуостров, където България е наречена дори империя, което не е вярно. Империите не се определят и дефинират единствено от територията, която заемат, а от състава на народа, еднородността на основната човешка маса, самоопределянето на населението. За да бъде държавата империя трябва да има съюз от много различни по култура, произход, трасдиции, бит и език народи. В Средновековието понятието"нация" още не е навлязло. Ако се гледа само територията- Волжка България винаги е имала обшитрна територия по-голяма от Дунавска България и би следвало да се нарича империя.  Войните между България и Сърбия се водят в западната част на Балканския полуостров, обикновено на сръбска територия. В пределите на България сръбските войски са навлизали само в крайграничните райони. Резултат: няма победител, като сърбите си приписват победата, поради факта, че българските войски не са постигнали нищо значимо през около три годишния период. Всъщност сърбите не са постигнали никаква победанад българските войски. В старият военен атлас на България съм виждал знака за победа на българите в две сражения през тази война, а знак за сръбска победа не съм виждал. Същото пише и в книгата на Янко Сакъзов за историята на България, която в момента чета. Затова приемам, че войната завършва с леко превъзходство за българите.

              2. След смъртта на Властимир около 850 г. неговата държава е разделена между синовете му Мутимир, Строимир и Гойник. B 854 г. , а мопже би малко по-късно новия български хан Борис I (852-889 г.) атакува сърбите. Той иска да използва сръбската слабост и да наложи българско влияние вместо византийското. Обаче, първородният му син и престолонаследник Владимир Расате е пленен, както и дванадесет велики боили, което налага лично владетеля Борис I да се намеси. Сключен е договор със сърбите за "вечен мир", като сръбските велможи правят̀ дарове и изпращат владетеля с придружаващите го от Достиника до българската граница . Интересно е, че получените дарове са възприемани в България като данък ("пактон") и признаване на политическата зависимост на сръбските князе от Борис , а от своя страна източникът за събитията Константин Багрянородни първо твърди, че сърбите са победили, но след това пише, че сръбските принцове са отведени в българския двор Това изяснява какво в действителност е станало, явно сърбите печелят първата битка срещу отряда на престолонаследника, но изправени пред цялата българска армия водена от Борис слагат оръжие при определени условия. В резултат на кампанията няма териториални промени, но Борис успява да наложи съюз на сърбите с България.България не губи територии, дори да се приеме, както знаем, че княз Борис губи войната, а и четири последващи срещу други противници.В крайна сметка  българите постигат част от целите си - сърбите отхвърлят съюза с Византия и доминацията на българското влияние е утвърдена. Борис и Мутимир установяват приятелски отношения и по-късно е подкрепен от българите в борбата си срещу братята си и след като Мутимир ги пленява, той ги връща в България.И трук войната приключва без победител.

             3. През 917 година Византия успява да подкупи сръбският принц Петър Гойникович, който дотогава е съюзник на Симеон I. След като византийската армия е унищожена в Битката при Анхиало на 20 август същата година на Симеон му се налага да отложи настъплението към Константинопол, за да обезопаси западните си граници. През есента на 917 година той изпраща армия под командването на Теодор Сигрица и Мармаис, за да нападнат Сърбия и да накажат Гойникович за предателството му. По такъв начин започва третата война между съседите. Отначало убеждават Петър Гойникович да се срещне с тях, но когато той идва е пленен и отведен в Преслав, където умира в затвора. На престола на сърбите, българите поставят братовчеда на Петър Павел Бранович, който е под закрилата на Симеон Велики.
          4. През 921 година, когато българите владеят почти всички византийски територии на Балканите, византийците отново се опитват да обърнат сърбите против България. Роман Лакапин изпраща Захарий Първославлиевич срещу Павел, който е лоялен на Симеон, но и той е победен и изпратен в България в затвор.
            5. Все пак византийците успяват да подкупят Павле Бранович и докато българите обсаждат Адрианопол(Одрин), сърбите започват военни действия против България. Цар Симеон I за трети път лесно ги побеждава, като изпраща Захарий с армия в Сърбия. Павле е победен, а трона му е взет от Захарий.

          6. Захарий "след като си припомня благоволението на византийският император, незабавно започва въстание срещу българите, защото не иска да им бъде подчинен, а предпочита да бъде такъв на византийският император."
Ядосан от предателството му  цар Симеон изпраща армия водена от Теодор Сигрица и Мармаис, за да разбие сърбите, но армията на българите е победена, а отрязаните глави на командирите и изпратени в Константинопол. Симеон, преструвайки се, че е готов да сключи мир с Византийската империя събира армия, начело на която застават Книн, Имник и Ицвоклиус, заедно с новия претендент за сръбския престол Чеслав Клонимирович. Когато новините за тези приготволения достигат до Захарий, той незабавно заминава за Хърватското кралство. Армията не прощава и завладява  цяла Сърбия. На цар Симеон Велики му е дошло" до гуша" от предателства и нелоялност и ликвидира Сърбия като държава. Сърбия е включена в границите на Българското царство, за период от три години до 926 г.  
             

Резултат с изображение за цар симеон

цар Симеон Велики( 893-927 г.

 

          7. Следващата война е при управлението на цар Самуил. След загубата в битката при Сперхей през 996 година срещу византийците, българският цар Самуил обръща вниманието си към сръбските и хърватски княжества на северозапад, където византийското влияние е силно. През 988 г. той напада сръбското княжество Дукла, което е управлявано от принц Иван Владимир. Сърбите не успяват да устоят на българската армия и Йован Владимир напуска с хората си в посока на планината Облица. Когато Самуил пристига оставя част от армията си да прегражда сърбите, а с останалата част от армията си обсажда бреговата крепост Улцин. Сръбската армия претърпява ново поражение. За да се избегнат по-нататъшни кръвопролития българите предлагат на Иван Владимир да се предаде и отначало той отказва, но после става ясно, че неговите благородници са готови да го предада и съответно той се предава. Иван Владимир е изпратен на заточение в двореца на Самуил в Преспа. После българите завладяват Котор и се насочват към Дубровник и Далмация( Хърватия). Докато Йован Владимир е в български плен, се раззиграва любовна история. Една от дъщерите на цар Самуил Теодора Косара се влюбва в младия сръбски принци и Самуил одобрява тяхната сватба. На Иван Владимир му е позволено да се завърне в земите си като български служител, наглеждан от доверения човек на българският цар Драгомир. Все пак през 1016 година той е убит от новия български цар Иван Владислав, който подозира, че Владимир може да се яви потенциален кандидат за българския престол.
           8. През 1202 г. започват нови сблъсъци между Второто Българско царство и сърбите, които действат като унгарски васали.  Кралят на Унгария Имре взема предимство в кампаниите на българският цар Калоян и завзема тогава българските градове Белград, Браничево и Ниш. Последният град е даден на сръбският жупан Вълкан като на васал. Започва спор за областите Белград и Браничево. На следващата година българската армия изтласква сърбите от Ниш и побеждава сръбско-унгарските войски в битката при Морава. Това е нова победа на България над Сърбия.
              9.
През 1289 година, когато на българския трон е слабият владетел Георги Тертер I унгарците искат от васала си Стефан Драгутин(1282-1316 г.), управител на Рашка и Срем да нападне българските аристократи Дарман и Куделин, управляващи областта Браничево. През 1290 г.  Драгутин напада областта, но е победен от Дарман и Куделин, които на свой ред атакуват земите му. Драгутин моли брат си Стефан Урош II Милутин, крал на Сърбия(1282-1321 г.) да му помогне. На следващата година те побеждават българите, които отстъпват към Видин. Деспотът на Видин също се бори против сърбите, но войната е неуспешна, а Видин е обсаден. Отначало побеждаваме, но после губим войната, а с това и областите Белград и Браничево завинаги. Един лош резултат за България, която по товеа време страда от татарското нашествие и е с намалена сила и територия.
            10. Важна битка при определяне на границите на двете държави е тази при Велбъжд( Кюстендил) 1330 г. Противопоставя се Михаил III Шишман( 1323-1330 г.) и Стефан Дечански( 1321-1331 г.)На 13 май 1327 Михаил Шишман и Андроник III Палеолог (1325-1341 г.)подписват договор против Сърбия и се съгласяват да започнат заедно кампания срещу тях. Кампанията започва през юли 1330 година, когато Византия напада Сърбия от юг, но след като завладяват няколко крепости, войските са спрени по заповед на Андроник III. Междувременно българската армия, която наброява около 15 000 души атакува от изток. На 24 юли армиите на България и Сърбия (която наброява приблизително 18 000 души) се срещат близо до град Велбъжд. Въпреки еднодневното примирие, сключено от двамата владетели, сърбите нарушават уговорката и атакуват българите, които са се разпръснали, за да събират провизии. Атаката е рано призори.  Изненади и превъзхождани числено, българите се опитват да организират съпротива, но са победени. Цар  Михаил III  Шишман е пленен от победителите и умира четири дни по-късно. Погребан е в Сърбия, като гробът му е известен и се поддържа. Сърбите посдстигат първата си сериозна победа над България във войните.                  

              11. През Третото Българско царство отново воюваме срещу сърбите. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г.  изменя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров. Предизвиква се реакцията не само на Османската империя, но и на останалите съседни страни, поради нарушеното статукво. Категорично против Съединението се обявява Сърбия, която има претенции за хегемония сред славянското население на Балканите, и на 9 септември извършва мобилизация на запасните чинове, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.). Отначало т.н. "Велики сили" заемат неутрална позиция, но Австро-Унгария насърчава сръбските искания, а впоследствие Великобритания подкрепя българската страна. Русия изтегля офицерите си от Княжеството и източнорумелийската милиция като демонстрация против Съединението и княз Александър І.
           В тази сложна международна обстановка българското правителство полага всички усилия, за да постигне признаване на Съединението и да избегне военен сблъсък. Още на 27 септември 1885 г. сръбски части пресичат границата при Трън, отблъснати са от българската войска, но провокациите продължават. В края на октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември 1885 г. крал Милан, уверен в лесния успех, обявява война на България. Същия ден княз Александър І Батенберг  издава манифест до целия български народ с призив: „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели“.  Сърбите   са посрещнати при Сливница и обърнати в бягство. Българската войска се спира малко преди Белград, когато е предупредена от Австро-Унгария. Боевете при Сливница са възпяти от българските писатели и поети.
                  12. Междусъюзническата война 1913 г. избухва, поради тоева, че България се бие срещу най-силните османски войски, постига победи през Балканската война предната госдина, а Сърбия и Гърция сключват таен договор да делят превзетите от тях териториии. Това е в сериозен ущърб за България и започва Междусъюзническата война. Всички знаем как приключва тя. Резултатът от нея е определен като Първа национална катастрофа, макар да не съм напълно съгласен с това окачествяване. В нея отново печелим срещу Сърбия. Проявяваме храброст при боевете при Брегалница, Одрин, Кочани, Кресненския пролом и Калиманци и само намесата на Румъния в гръб и Турция спасява Гърция и Сърбия от пълен погром. 
                 13. През Първата Световна война България и Сърбия са в различни вопенно-политически лагери. България е присъединена към Тройнияв съюз, а Сърбия- към Антантата. Тук България печели всички сражения, в които участват сърбите в- Дойран, Демирбунар, Битоля, Войната избухва веднага след приключилата Междусъюзническа, където сме загубили територии без да губим сражение на бойното поле и сме реваншистки настроени. Не мога да приема, че сърбите са ни победили- те губят всички битки, но воюват на страната на печелившите. Затова сме загубили вследствие като резултат от сражаването на грешната страна Западните покрайнини, които по право са български. 
                 Обобщение: като се погледне написаното и статистиката се вижда колко голямо е превъзходството на българскат бойска срещу сръбската. Дължи се на много фактори: по-добра подготовка, биене за своя кауза, защита на територии и стремеж за обединяваяне на териториите, населени с българи, традиции и национален дух. Не случайно българската армия през вековете е била една от най-успешните в Европа. За първи път губим война едва при петият ни владетел Кормисош.  За новото време просто лошо стечение на обстоятелствата и слаби политици ни заставиха да се чувстваме като второстепенна държава на Балканския полуостров.

                    "Грешни политически решения ни отдалечиха от развитите страни в Европа."- http://barin.blog.bg/history/2016/06/29/bylgariia-na-segashnoto-si-miasto.1461182.

 

 

 

 

 






Гласувай:
25
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Поздрави Иво!
03.12.2016 19:59
Подробна,много богата информация от историята за взаимоотношенията ни с близката ни съседка Сърбия!Благодаря!Хубаво е да се изследват фактите от историята ,което би спестило повтаряне на грешки правени в миналото!С пожела ние за хубава вечер!
цитирай
2. barin - За съжаление, Еми, ние българите се ...
03.12.2016 21:42
За съжаление, Еми, ние българите се случва да ги повтаряме; при цар Самуил две аналогични загуби при Сперхей и Вардар, в новото време- воюване на грешната страна в двете Световни войни, падания на правителства и политически кризи, като и сега се очертава нова.
Поздрави и очаквай нова тема!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 226000
Постинги: 159
Коментари: 666
Гласове: 3673
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728