Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2016 22:19 - Превземането на Сердика 809 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 967 Коментари: 4 Гласове:
18

Последна промяна: 10.11.2016 06:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
                     Сердика е едно от старите имена на София- българската столица. Другите две имена са Триадица и Средец. Най-старото име на столицата София, което е запазено и известно на историците е Сердонполис. Името не е известно на широк кръг от хора. От него се извежда по-късното име Сердика. В гръцки източници от този период се използва и името Триадица.  Произходът му не е изяснен, като е възможно то да е неточна транскрипция на средновековното име на града Средец. При император Траян( 98-117 г.) пред името Сердика се добавя Улпия- родовото име на императора. От 29 г.сл. Хр. град Сердика е римски. Градът се споменава под името София някъде през XIV в. Поради дългата история има много запазени обекти, разкопки и старини. Император Константин Велики(306-337 г.) е харесал град Сердика и е имал първоначално намерение да го прави своя столица на Римската империя. Императорът не харесал обаче лошият климат с многото мъгливи дни в годината. Българите обаче след много векове са го харесали. Говоря за време малко преди 33 г., когато столицата на Римската империя е преместена. Уточнявам, че столица остава Рим, а Константин Велики управлява и е основно във Византион. Тогава грагът се преименува по името на императора в Константинипол. Една обичайна за стария свят практика. Не може толкова много да се промени климата от времето на Константин Велики до освобождението на България от Османско владичество. Българите избират София за столица по други причини. Вижда се далновидна прозорливост у политиците, които за времето след освобождението се приема, че нямат никакъв опит. Управниците са си направили сметката, че Пловдив е под турска зависимост в пределите на Източна Румелия, която не е свободна. От всички  страни имаме бивши български територии, населени с българско население от векове. При евентуално последващо разширение от всички страни за сметка на съседните ни държави София, която сега се намира на по-малко от 100 км. от сръбсйката ни мграница може да се окаже някъде близо до центъра на България. Най-удобно е столицата да е към централната част, защото в края на XIX в. опасността от войни и риск от превземане на столицата е голям. Както се вижда следват две Световни войни и още много локални. На Балканския полуостров има две Балкански войни, анексиране на Босна от Австроунгария, намеса в Сърбия и още военни действия, като това в Косово.    
                 В бурната епоха на "Великото преселение на народите"(http://barin.blog.bg/history/2015/09/18/velikoto-preselenie-na-narodite.1392736).  Сердика търпи удари, като през 40-те години на V в. е разрушена и разграбена от хуните на Атила. Предвид своето геостратегическо положение градът скоро е възстановен. При Юстиниан І Велики (527-565) неговите крепостни съоръжения са обновени и усилени. Общата ситуация в района се влошава през втората половина на VІ и първите десетилетия на VІІ в., когато балканските земи стават арена вече на почти на постоянни славянски и аварски нашествия. Кога и какви са били ударите срещу Сердика е трудно да се каже, неизвестни остават и техните конкретни измерения и резултати. До рухването на византийската дунавска отбрана през 602 г., въпреки неизбежните сътресения, градът е сред относително стабилните центрове на областта Илирик и византийската власт като цяло. Подобно на редица други градски средища, Сердика е сериозно застрашена от аваро-славянската активност през първите десетилетия на VІІ в.
             Драматичните събития на Балканите през VІ в. са свързани най-вече с нашествията на славяните. Както е известно, важна роля за настъпилите миграционни процеси играе появата на мощната "степна империя" в Средна Европа - Аварският каганат (568 г.). Още през 80-те години на VІ в., както разказва Йоан Ефески, славяните започват да остават в балканските предели в продължение на години "...като на своя собствена земя, без страх..." През 586, 597, 615 и 617 г. следват четирите обсади на Солун, за които стана дума. Най-масираният удар срещу столицата Константинопол е през 626 г. Така или иначе, след пропукването на византийската дунавска отбрана заселването на славяни на юг от Дунав се превръща в необратим процес. В средновековните български земи се заселват племената на т.н. дакийска (българска) етноезикова група - миграцията като общ поток обхваща пространството от Белград през Косово и дн. Албания до Адриатика, на изток до Черно море. От по-близките до Сердика земи знаем името на славянската общност на т.нар. стримонци (по р. Струма). Археологическите проучвания показват, че славянската колонизация през VІІ в. е по-масова в Южна Македония и Тесалия, а земите в днешна Вардарска Македония, вероятно и в Софийското поле, остават по-слабо заселени. На север от Сердика защитата на старопланинската южна граница на Аспарухова България след 680-681 г. е поверена на едно от т.н. Седем племена.
                   За нас българите описаните събития нямат толкова голямо значение. Те интересуват историците, лингвистите, изследователите, археолозите. За обикновените българи има значение кога София влиза в пределите на държавата.
Резултат с изображение за стара софия

снимка от Стара София
                     При установяването на ббългарите на кан Аспатух държавата се е простиралая в делтата на р. Дунав до старата столица Плиска, на запад някъде докъм р. Истрос( Янтра), на изток до Черно море без пристанищата Одесос( Варна) и Дионисопол( Балчик), а на юг е стигала до предбалкана. По-късно при наследникът му кан Тервел( 700-721 г.) държавата се разширява на юг от Стара планина, като включва областта Загоре- около Стара Загора, Ямбол и черно9морското крайбрежие без пристанищата Созопол( град на спасението) и Месембрия( Месемврия, Несебър). За това още информацияв може да се получи в тези теми:  
-  http://barin.blog.bg/history/2016/01/25/istoriia-na-sozopol.;
  - 1425104http://barin.blog.bg/history/2015/10/18/kan-tervel-spasiteliat-na-evropa.1400523;
-http://barin.blog.bg/history/2015/09/24/starite-imena-na-selishtata.1394155;
- http://barin.blog.bg/history/2015/10/30/trakiiskite-plemena.1403525;
- http://barin.blog.bg/history/2015/07/11/krepostite-na-bylgarska-teritoriia.1375587;

                 Затова на някои въпроси няма да се спирам подробно, а само поставям места, откъдето може да се получи информация от мои по-предни теми. Кан Крум( 802-814 г.) насочва силите си към разширение на българската държава чрез завладяване на териториите, населени с българи и нови земи. Той обединява наследниците на кан Кубер в Македония и Кесалийските полета и държавата, оставена му от предшественика кан Кардам( 777-802 г.).  Кан Крум успява да победи разпадащата се държава на Аварите и заедно с Карл Велики(768-814 г.) да си я подели между две от  трите големи държави по това време- България и Франкската империя. Третата е Византийската империя.
       
В началото на IХ век, на 9 април 809 г. ( през годината се е падал Великден, кан Крум присъединява Сердика към България и градът за пръв път влиза в пределите на българската държава. София е разположен на стратегически важно място. През Софийско поле минава пътя от  Константинопол на запад. След това след тежка обсада през 809 г. Крум завладява Сердика. Градът има важно икономическо и стратегическо значение, защото през него, освен че минават много важни търговски пътища за Константинопол,  от там може лесно да се атакува Македония. Българският владетел трябва да си е направил добре сметката за важността на тази крепост. Походът на нкан Крум към западните части езапочва още през 808 г. Отначало са присъединени към България околностите на Сердика. С този ход се улеснява превземанет на града, защото се отрязва пътя на византийците за оказване на помощ с войска и провизии.  
               Виждаме, че малко след завладяване на Аварския хаганат и уреждане на северозападната граница ние се насочваме към другите посоки. Превземането и присъединяването на Сердика към България не е било лесна работа. Крепостта тогава е имала здрави стени. Според написаното при влизането в града кан Крум обещал, че няма да има жертви, ако доброволно го пуснат, въпреки оказаната тежка съпротива и многото жертви, но не станало по този начин.
                 На Великден кан Крум избил 6000 жители, от крепостта. Като перичина може да посоча, че владетелят е забелязал нещо нередно, примерно опит за измама или да го убият. Едва ли просто ей така е избил населението, което е можело да му служи вярно в следващите военни кампании. Именно превземането на Сердика и военните успехи на Крум по река Струма и на запад предизвикали византийският император Никифор I Генник( 802-811 г., Върбишки проход) да нападне България с огромна армия и да превзема и опожари столицата Плиска. Той печели битката, но на връщане губи войната. Едва ли има българин, който да не знае нищо за победата на кан Крум на 26 юли  811 г.
във Върбишкия проход.

Резултат с изображение за хан крум
      кан Крум
                    Превземането и присъединяването на Сердика към територията на България има голямо значение за териториално разширение, укрепване на позицията и откъсване завинаги на един византийски град от територията на империята. Не  съвсем завинаги, защото през 1018 г. Византия завладява България до 1185 г., когато избухва Търновското въстание, начело с братята Асен и Петър. В началото на VIII в. никой няма как да предполага, че в далечно бъдеще градът ще се разрастне толкова много и ще стане столица на България. София дори след освобождението на България през 1878 г. е средно голям град, като има поне пет по-големи града в България. Населението на Сердика бързо се консолидира и възприема българският начин на живот. 
Резултат с изображение за софия центъра
иКатедралата Св. Александър Невски в София
           Както съм казвал и на други места след освобождението София става столица по няколко причини:
- Пловдив- най-големият град и удобен за столица на България остава под формална турска власт в Източна Румелия;
 - Велико Търново през Средновековието е подходящ град за столица, но в края на XIX в. нещата са напълно променени и с тези стръмни баири не е удобен за строеж на учреждения и правителствени сгради;
 - доколкото зная е имало два гласа за Ловеч с мотив, че е в централната част и е свързващ град с Втората Българска държава, защото в Ловешката крепост е подписан мирния договор с Византия от Асеневци;
 - Варна не е обсъждан за столица, защото малко столици в това време са били пристанищни градове;
 - голям град по време на освобождението е бил Русе, но е имал твърде слаба пддръжка при избора на столица.
              
Въпреки изброените варианти с техните предимства и недостатъци се е взело предвид нещо съвсем различно. Като погледна картата на свободна България, останалите територии неосвободени под турска власт или в състава на Източна Румелия, Гърция, Сърбия и Румъния се вижда, че София след очаквеаното освобождение и разширение на държавата би се оказала в центъра на една голяма България. Ние сме имали и по-големи територии от мечтаните след освобождението, но да се мисли за областите Белград и Браничево, Онгъла и северозападното черноморско крайбрежие или Будапеща  граничи с фантастиката. От такива съображения си мисля, че именно София е избрана за столица нйа България. Преди 16 века Константин Велики се отказва София да бъде столица, но ние не се отказваме и изграждаме столицата. Вследствие градът се разраства многократно. Според статистическите данни през 1880 г. населението на София е било 20500 г., след около век става милионен град, а през 2016 г. е с население 1 307 250 жители. Празникът на София е на 17 септември, когато се чества Св. София, Вяра-Надежда-Любов.  Девизът на София, който го пише на едната четвърт от герба е" София расте, но не старее".
             




Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indiram - Здравей, Барин!
17.11.2016 22:21
Относно последните редове на статията ти - лека поправка...
Девизът на София е: Расте, но не старее!
Разбира се, каквото казах е от бърз преглед - знаеш, че рядко гласувам преди да изчета...
Превземането на Сердика 809 г. - ще гледам да намеря време... знаеш..
Поздрави!
цитирай
2. barin - Здравей, indiram. Девизът на София ...
18.11.2016 18:54
Здравей, indiram. Девизът на София и гербът ги взех от един учебник по "Човек и природа". Тази тема се вписва в поредицата от написаното за някои градове: Одесос, Аполония, " Пловдив и тепетата". Мисля да напиша за още няколко града. При повторния си прочит не видях съществени забележки и неточности. Наблегнах на историческата част, включването на Сердика към българската територия и приобщаването към нашият начин на живот и съзнание у хората, че са българи.
Поздрави!
цитирай
3. indiram - Здравей, Барин!
18.11.2016 22:50
Интересна тема, Барин!
Ето какво си мисля: - Значи, градът е имал 5(пет) имена - Сердонполис, Сердика/Улпия Сердика, Триадица, Средец, София. Очевидно, името говори за среда, център. При това положение, от този център до къде ли е могла да се простира земята, населена с Българи? Ако допуснем, че от този Среде-град може да се опише, примерно, окръжност - то с какъв РАдиус би могло да бъде, защото едва ли случайно е наричан с едно и също име и то пет пъти. Мисля, че това е следа, която е умишлено оставена от летописците!
Интересен е и факта, че Константин Велики е искал да я направи своя столица и именно той прибавил Улпия към Сердика, и неговия отказ поради климата не ми звучи убедително - не може да е само този довод! Имало е по-дълбоки причини - работа за историците!
Щеше да е добре да кажеш кои бяха т.нар.Седем племена - защото, аз съм забравила - може и в друга тема!
"...на 9 април 809 г. ( през годината се е падал Великден, кан Крум присъединява Сердика към България..." - и датата се падала Великден - също дава някакви указания/следи... може би за извършено Велико дело...

Бъди жив и здрав, Барин!
Поздрави!

Дали да броим 5 или 6 имена, заради имената Сердика и Улпия Сердика, защото това си е един вид промяна на името - също е под въпрос...
цитирай
4. barin - Здравей, indiram. Името Средец, ...
19.11.2016 22:31
Здравей, indiram. Името Средец, Сердика идва може би от среда, окръжност. В съвременният проект на България от цар ФердинанД София е трябвало да бъде някъде в центъра на нова България, но не се е осъществил. По въпроса за имената- мисля, че е редно да си останат пет, а и така пише в книгите. Улпия само е добавено към името, както например при Пауталия( Кюстендил)- на монетите и старата емблема от римско време пише Улпия Пауталия. Имената на племената съм ги срещал в една книга, но е в другия апартамент и трудно мога да я намеря. Едното племе носи името Серди, по чието е наречен града. Добре, че коментираш, за да изясним някои неща. Оказва се, че има пропуски в моята подготовка по някои въпроси.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 370451
Постинги: 189
Коментари: 934
Гласове: 7544
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31