България е страна с богато културно-историческо наследство. По намерени артефакти в Европа ни поставят на трето място след Италия и Гърция. Наистина на в съвременните граници на България са живяли много народи: траки, скити, гети, беси, славяни, българи( погрешно наричани"прабългари", римляни, византийци, турци, гирци, кумани и сигурно пропускам някой друг народ. Всички изброени са оставили по нещо-кой повече, кой по-малко и някои артефакти са се запазили до наши дни. За съжаление те са твърде малко. Повечето лежат на различна дълбочина под земята и все някога ще бъдат открити. През последните години археолозите откриха много обекти, а където по някоя програма или начин се намериха пари бяха възстановени крепосати, акведукти, терми, гробници, мегалитни съоръжения. За повечето от тях може да се намери информация в моя блог:
http://barin.blog.bg/history/2016/05/25/amfiteatrite-v-bylgariia.1453884;
http://barin.blog.bg/history/2016/03/22/antichniia-odesos.1438972;
http://barin.blog.bg/history/2016/01/19/svetilishteto-belintash.1423680;
http://barin.blog.bg/history/2015/12/23/grobnicite-v-bylgariia-chast-1.1417235;
http://barin.blog.bg/history/2015/12/25/grobnicite-v-bylgariia-chast-2.1417637;
http://barin.blog.bg/history/2015/10/30/trakiiskite-plemena.1403525;
http://barin.blog.bg/history/2015/09/24/starite-imena-na-selishtata.1394155;
http://barin.blog.bg/drugi/2015/08/22/sykrovishtata-na-bylgariia.1385820;
http://barin.blog.bg/history/2015/07/11/krepostite-na-bylgarska-teritoriia.1375587;
http://barin.blog.bg/turizam/2015/04/21/megalitni-syoryjeniia.1355766;
http://barin.blog.bg/history/2015/03/25/rimskite-pytishta-na-teritoriiata-na-bylgariia.1349073;
http://barin.blog.bg/history/2015/07/11/krepostite-na-bylgarska-teritoriia.1375587.
На други места също има подобна информация. Има и други потребители, които пишат интересни неща за България.
ЮНЕСКО е световна организация, на обединените нации за образование, наука и култура, основана през 1945 г., като специализирано представителство на ООН за насърчаване на международното сътрудничество в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. ЮНЕСКО функционира като лаборатория на идеи, въвеждайки стандарти за изграждане на универсални споразумения по възникващи проблеми. Организацията, разпространява и споделя информация и знания с цел съдействие на държавите-членки за повишаване на човешкия и институционален капацитет.
Културният сектор, като един от програмните сектори на ЮНЕСКО, от години се занимава със създаването на седем международни конвенции в областта на културата. Този сектор подпомага държавите-членки в опазването и представянето на културното многообразие чрез приемане на мерки за защита, възстановяване и опазване на това наследство, както и чрез разработване и прилагане на културни политики за устойчиво развитие. В момента председател на ЮНЕСКО е българка- госпожа Ирина Бокова, чиято кандидатура е издигната за още ппо-висок пост- генерален секретар на ООН. Извън темата казано ние като българи трябва да пренебрегнем политическите си убеждения и да се надяваме, че тя ще спечели, защото скоро едва ли ще имаме подобна възможност. Погледнато реално нейната кандидатура се подкрепя и към момента е втора-трета по рейтинг.
Към 2015 година по статистически данни 193 държави са членове на организацията. Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите(ОН). В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн и Мария Кюри.
Богатото културно и природно наследство на България е високо оценено от ЮНЕСКО. Списъкът на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО включва обекти с изключително значение за човечеството и тяхното съхраняване и опазване е приоритет. В този списък са включени девет български обекта – седем културни и два природни. Друг е въпросът, че според моето мнение има още няколко обекта, които може да бъдат причислени към списъка.
Към културните обекти под егидата на ЮНЕСКО спадат; Рилския манастир, Мадарски конник, Ивановските скални църкви, Боянската църква, две гробници- Казанлъшката и Свещарската, Стария Несебър; два природни обекта- национален парк Пирин и резерват Сребърна; два обичая- Бистришките баби и нестинарството.
РИЛСКИЯ МАНАСТИР
Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. Той е най-големият манастир в България. Намира се в сърцето на планината Рила. Основан е през Х век и през многовековното си съществуване е бил пазител на християнската вяра и българската просвета и култура.
Рилският манастир е един от символите на България. Той е и една от най-посещаваните забележителности.
Манастирският комплекс обхваща площ от 8800 кв. м, в него има близо 300 помещения, 100 от които са монашески килии. Към манастира има и музей, в който може да се запознаете със забележителната история на светата обител.
Манастирът е разположен на територията на природния парк „Рилски манастир”.
МАДАРСКИ КОННИК
През 1979 г. в Списъка на ЮНЕСКО е включен Мадарският конник – уникален скален релеф, разположен в североизточната част на страната, на 18 км източно от град Шумен и на 10 км южно от Плиска.
Неизвестен майстор е изваял впечатляващ образ върху скалата на 23 метра височина. Въпреки че са минали повече от 1000 години от създаването му, върху камъка все още се различават образите на конник с копие, ранен лъв, паднал в краката на коня, и ловно куче. Не е известна годината, в която е сътворен релефът, а учените не са единодушни относно личността на изобразения конник.
През 2008 г. след общонационално гласуване Мадарският конник бе избран за Глобален символ на България. Негово копие в реален размер може да се види в Националния археологически музей в София.
ИВАНОВСКИ СКАЛНИ ЦЪРКВИ
През 1979 година в Списъка на ЮНЕСКО е включен и комплексът от скални църкви до село Иваново в природния парк „Русенски Лом”. Манастирският комплекс, обединяващ скалните храмове, носи името „Св. Архангел Михаил” и е основан в началото на XIII в. Най-впечатляващ е храмът „Св. Богородица”, чиито красиви стенописи са добре запазени и имат световна известност.
Комплексът се намира в живописен район на 20 километра южно от град Русе. Парк „Русенски Лом” е популярна дестинация за екологичен туризъм и наблюдение на птици. В близост до Ивановските скални църкви се намира красивата пещера Орлова чука. На територията на парка се намира и друга известна забележителност – Басарбовският манастир, който е единственият действащ скален манастир в България.
БОЯНСКА ЦЪРКВА
През 1979 г. към списъка на ЮНЕСКО е добавена и Боянската църква „Св. Николай и св. Панталеймон”. Уникалният храм се намира в софийския квартал Бояна, в полите на планината Витоша. Построен е в края на Х и началото на ХІ век. Най-голямата му ценност са няколкото слоя стенописи. Сред изображенията по стените на църквата могат да се различат образите на Исус Христос и Божията майка, български царе и царици, светци. Неизвестните майстори зографи са обобщени с общото наименование Боянски майстор, макар че стенописите са сътворени от различни хора в различни периоди от българската история.
Боянската църква е един от обектите на Националния исторически музей и е достъпна за туристически посещения целогодишно.
КАЗАНЛЪШКА ГРОБНИЦА
Казанлъшката гробница е включена в листата на ЮНЕСКО през 1983 г. Тя се намира в малък парк в град Казанлък. Оригиналът на гробницата е затворен, за да се съхранят уникалните му стенописи, но до него е построено точно копие, което е достъпно за туристически посещения. Гробницата е построена през ІV-ІІІ в. преди Христа и е принадлежала на неизвестен тракийски владетел. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Оригиналът на гробницата също може да бъде посещаван, но само за няколко минути и при определени условия. Достъпът до копието на Казанлъшката гробница е целогодишен.
СВЕЩАРСКА ГРОБНИЦА
Свещарската гробница е добавена към Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1985 г. Тя е част от Историко-археологическия резерват „Сборяново”, разположен на 8 км северозападно от град Исперих.
Гробницата е построена през ІІІ в. преди Христа и впечатлява със своята архитектура и украса. Тук е било положено тялото на тракийски владетел от племето гети. Таванът на погребалната камера се поддържа от статуи на жени с вдигнати ръце - кариатиди, чиито лица и коси още пазят останките от цветна украса.
Недалеч от Свещарската гробница се намира друга популярна забележителност – Демир баба теке, почитано както от мюсюлмани, така и от християни.
СТАРИЯ НЕСЕБЪР
Град Несебър е разположен на 36 км североизточно от гр. Бургас, на брега на Черно море. Заради уникалното си съчетание от древна история, антични останки и възрожденска архитектура Старият град в Несебър е включен в Списъка на ЮНЕСКО през 1983 г. Археологическият резерват е разположен на малък полуостров, свързан със сушата чрез тесен провлак. Морският град пази безброй доказателства за своята история, много от които се съхраняват в Археологическия музей в града.
Несебър е един от най-древните градове на Европа. Основан е преди 3200 години. През античността градът е наричан Месамбрия, през средновековието - Месемврия, а по-късно - Несебър.
Важна част от резервата са останките от крепостни стени, ранновизантийските терми, храмовете „Св. Стефан”, „Богородица Елеуса”, „Христос Пантократор”, „Св. Спас” и др.
Над 100 са реставрираните възрожденски къщи в града, а Етнографският музей е разположен в една от тях, строена през 1840 г.
НАЦИОНАЛЕН ПАРК ПИРИН
Националният парк „Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО през 1983 г. Той се намира в планината Пирин, разположена в югозападната част на България, и опазва редица природни забележителности, ледникови езера, иглолистни гори и богато биоразнообразие. В границите на парка има два резервата – Баюви дупки – Джинджирица и Юлен. Биоразнообразието му е представено от 1315 вида висши растения, над 2000 вида безгръбначни, над 200 вида гръбначни животни и 159 вида птици. В парка има изградени много пешеходни маршрути, които дават достъп на туристите до безбройните му забележителности. Тук се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, чиято възраст е над 1300 години. Повече за парка и неговото богатство можете да научите в посетителския център, който се намира в град Банско.
СРЕБЪРНА
Заради редките и изчезващи видове птици, които гнездят или почиват тук по пътя си на юг, през 1983 година езерото Сребърна е включено в Списъка на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Целта е да се запази уникалното биологично разнообразие, с което езерото е известно сред българската и европейска научна общност още от началото на ХХ век.
Биосферният резерват край с. Сребърна е разположен на 2 км южно от река Дунав и на 16 км западно от Силистра, на площ от 600 хектара. Обхваща езерото Сребърна и териториите край него. Славата му е свързана с това, че се намира точно на пътя на прелетните птици от Европа към Африка – Via Pontica, което е причина за уникалните и разнообразни видове водоплаващи птици в него. Едни от най-интересните видове, които обитават езерото, са къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), малка белочела гъска (Anser erythropus), патици (Anatidae), мустакат синигер (Panurus biarmicus), голяма бяла чапла (Ardea alba), ням лебед (Cygnus olor).
БИСТРИШКИ БАБИ
Бистришките баби са най-известните бистричанки, прочули се по целия свят с изпълненията си на архаичен фолклор от Шоплука. Настоящият им ръководител е Дина Колева, а жените от състава са: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Гергинка Вайова, Севда Гергова, Анета Галева, Надежда Пашалийска и Галина Танева. През 2005 г. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.
Песните им се характеризират с архаична полифония, танци и обичаи от Шоплука Диафонията (или известна още като шопска полифония) е специфичен вид полифонично пеене, при което един или два гласа оформят извивките, докато другите певци поддържат монотонно пеене, което се удвоява или преминава в триглас, придружавайки така водещите певци..
Танцьорите са облечени в народни носии и играят хоро в кръг, чиято посока обикновено е обратна на часовниковата стрелка. Въпреки разнообразните стъпки, едно е характерно - музикалният и танцовият ритъм не са в синхрон.
Въпреки че социалната функция на полифоничното пеене се е променила в последните години, тъй като то днес се изпълнява предимно на сцена, Бистришките Баби се смятат за съществен елемент от културния живот на страната, популяризирайки фолклорната изява сред по-младите поколения.
Бистришките Баби са сред малкото останали представители на традиционната полифония, а селото Бистрица е един от последните региони в страната, където тази културна традиция е запазена и предавана от поколение на поколение.
Поради близостта на Бистрица до столицата, интересът на младите хора към фолклора запада. Така, богатият преди репертоар изключва днес например жътварските песни. Все пак, друга причина за намаления брой песни е и фактът, че сценичната изява често е налагала скъсяване на програмата чрез избор само на най-популярните изпълнения.
НЕСТИНАРСТВО
Нестинарството е един от най-старите български обичаи, който в миналото е бил практикуван и в Беломорска Тракия, а днес е запазен само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости, Бродилово. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Според някои изследователи корените на ритуала се крият в езическото минало на тези земи и произхождат от култа към Слънцето при траките.
Танцът с боси крака върху жарава е уникален обичай, изпълняван от определени общности, чиито покровители са св. св. Константин и Елена. Въпреки че нестинарството е свързано с целогодишни ритуални практики, върховият му момент е на 3 юни (по стар стил), когато е празникът на двамата светии.
На 3 юни през деня започва „обличането” на нестинарските икони - върху тях се слага яркочервен плат, обшит със стари сребърни пари и украсен с цветя. С шествие, в което се включва цялото село, иконите се отнасят към аязмото на св. Константин, където се провеждало ритуално измиване на дръжките им.
Подготвянето на нестинарската жарава започва преди обяд. Задължително е тя да бъде разстлана в правилен кръг, около който по-късно се нареждат хората, за да наблюдават нестинарския танц. Привечер нестинарите заедно с епитропа (църковен настоятел) отиват в параклиса на св. св. Константин и Елена, където вдишват от тамяновия дим и се молят пред иконите. По-късно, вече по тъмно, пред параклиса се събира цялото село. Заедно с тях идват и музикантите - гайдар и тъпанджия, които свирят три специални мелодии - първата се свири при придвижването от параклиса до жаравата, втората по време на самото ходене по огъня и накрая така нареченото Костадинско хоро. След като ритуалното шествие пристигне при жаравата, започва кулминацията на празника.
Нестинарите в състояние на транс влизат в кръга с подвиквания, като първият прекосява жаравата на кръст, след което в огнения кръг навлизат и другите нестинари. Особено характерна е ситната и равна стъпка, с която нестинарите ходят върху жаравата и въпреки това не нараняват краката си. След като ритуалният танц приключи, хората се хващат на Костадинското хоро за здраве.
Днес ритуалът нестинарство е най-добре запазен в село Българи в Странджа, където се провежда всяка година на 3 юни вечерта и привлича многобройна публика от цял свят.
Много често в странджанските села и по Черноморието се устройват нестинарски танци и на други дати.
Подробната информация за всеки обект на ЮНЕСКО в България е взета от: http://bulgariatravel.org/bg/tourtype/96
Аз не обичам да се хваля, но мога да кажа, че всички обекти съм ги посещавал по няколко пъти, като Ивановските скални църкви само два пъти. Любим обект ми е Мадарския конник, пред който сравнително често сядам да пийна едно кафе. Изненадващо за мен не са включени Белоградчишките скали,които до последно се бориха с Мадарския конник и Рилския манастир кой да бъде символа на България. Рилския манастир няма как да бъде приет в ЮНЕСКО, подобни манастири има на много места по света. За Българския календар си мисля, че е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света, но от Варненска историческа конференция твърдят, че не е вярно. Все пак и тези обекти са показател, че в България има какво да се види и ние сме дали нещо( много) на света.
Тагове:
...
За символ на България - струва ми се, че си имаме символ - Българската роза!
Българската роза и Розовото масло!
Може би, само, е нужно от съответния Регион и съответните Министерства/Държавата по подобаващ начин да бъдат представени пред Света, в т.ч.Юнеско..
...
Поздрави!
Оригиналът на Казанлъшката гробница съм измерил с точност до милиметър. За съжаление в различните публикации се съобщават различни размери на помещенията, понякога с драстични разлики от действителността.
Ще поясня също, че десетте женски фигури в Централна гробна камера на Свещарската гробница са декорация. Всъщност тя има три полуцилиндрични свода, които са издържали огромния натиск на земния насип отгоре.
И двете гробници са оразмерени с една и съща мерна единица - 0,2676 м плюс/минус 0,4 мм.
Жив и здрав, приятелю!
П и е р
