Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2016 15:03 - Битката при Траянови врата 17.VIII.986 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2900 Коментари: 9 Гласове:
15

Последна промяна: 23.07.2016 15:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

               През следващия месец се навършва кръгла годишнина от битката при Траянови врата- 1030 години. Битката е от голямо значение за българите. Ние печелим голяма убедителна победа над Византийската империя. Битката при Траянови врата е част от продължилото повече от четири десетилетия противопоставяне между цар Самуил и император Василий II, наречен Българоубиец. Дори след смъртта на цар Самуил войните не престават, а продължават с прекъсване при наследилите го цар Гаврил Радомир и Иван Владислав. 
Траянови врата е проход, на който има крепост, носеща същото име. Крепостта "Траянови врата" е разположена в Средна гора. Отстои на 15 км от гр. Костенец, на 16 км от гр. Ихтиман и на 70 км от столицата - гр. София. Аз имах възможност тази година да видя крепостта за втори път. Близо да крепостта е големият тунел по магистрала"Тракия", който носи името"Траянови врата".  
               
Античното име на крепостта е "суки", по-късно се нарича"Василики пули". Името няма нищо общо  с Василий II, а означава" Царска порта". След IX в. се нарича "Българска порта". Името Траянови врата идва от един от най-уважаваните римски императори Траян( 98-117 г. сл. Хр.). По-късно през средновековието се споменава при похода на полския крал Владислав III Ягело( Владислав Варненчик). Проходът се намира в планината Средна гора, по-точно в Ихтиманска Средна гора. 
               Политическата обстановка на Балканския полуостров в края на X  в. е следната: България и Византия са две големи и влиятелни държави. Съседните княжества са с малка територия и съществуват, като си плащат с войска и данъци на големите държави и са свързани с тях династически или чрез договори. През тази епоха договорите не винаги са се спазвали, като за нарушаването им се изтъкват някакви причини, а който търси повод- намира. През 970 г. киевският княз Светослав нахлува в България( след предварителни уговорки с подлите византийци) и завладява Велики Преслав- българската столица. На византийския престол е император Йоан Цимисхи. Той нахлува в България под предлог, че иска да спази сключения договор с цар Петър I( 927-969 г.) за взаимопомощ. Успява да изгони княз Светослав, но" забравя" да си тръгне от България. Йоан Цимисхи( 969-976 г.) пленява двамата братя Борис и Роман, синове на цар Петър. Отвежда ги във Византия и насила кара цар Борис II да си свали царските атрибути, а скопява Роман, за да няма потомци. Това е план да седне на българския престол и да ликвидира държавата ни. Хитър план, но не успява- братята успяват да избягат. Цар Борис II го сполетява нещастна съдба- на границата не го разпознават и го убиват. Той е облечен във византийски дрехи и го мислят за византийски шпионин.   През това време синовете на комита Никола Давид, Мойсей,
Арон и Самуил  вдигат възстание и обявяват независима българска държава. Заедно с братята си Самуил застанал начело на онези сили, които били противници на съюза с Византия и не са съгласни с византийското робствоЗатова императорът побързал да пусне си­новете на цар Петър „да завземат бащиното си царство и да въпрат по-нататъшното напредване на комитопули".  Столицата е преместена в Охрид. Четиримата братя са наречени" комитопулите". Комита Никола е най-влиятелния болярин по времето на цар Петър I, управител на област Средец( София).  Двамата по-големи братя загиват: Давид е убит от власите, Мойсей умира в битката при Серес, остават Арон и Самуил. По-големият Арон на два пъти се бие срещу Василий II, но по-късно се предава и се съюзява с него. Предателството не остава ненаказано- Самуил избива целият му род, като синът му Гаврил Радомир се застъпва за братовчед си Иван Владислав, като по-късно ще видим, че е грешка.  Обстановката се променя, когато идва законният наследник на трона и цар- Роман. Самуил го приема, признава го за цар и продължава борбата. На византийския трон през 976 г. застава Василий II Българоубиец. Той е от Македонската династия и управлението му преминава в почти непрекъснати войни. Отчита се като връх на византийското могъщество. Разширява завоеванията на предишните императори по посока Сирия и Кавказ. Заема се с България и успява, макар и трудно да я завладее. Побеждава противниците си( Варда Склир и Фока) и укрепва позициите си на Дарданелите. Печели големи победи в Месопотамия, Сирия,  Грузия, завладява арменската столица Ани. Това го пиша, за да видите с какъв противник се бие цар Самуил.

                 
          цар Самуил
император Василий II
                    Преди битката при Траянови врата Василий II нахлува в Тракия и завладява главния град- Плавдив. Насочва се към Средец, но е отблъснат. На обратният път е пресрещнат от събраната войска на цар Самуил. Той е успял да събере всичко възможно, за да се противопостави на агресора. Времената са трудни, но ние отстояваме. Колко са на брой войниците? На Василий II са много, защото той тръгва с цялата налична войска срещу България, за да я завладее. По-късно се споменава заветът на Българоубиеца към следващите императори на Византия, че тази земя на север, за да се завладее трябва да се утъпчи навсякъде. Това забравя Исак Ангел, който набързо се връща и едва оцелява при Тревненския проход.  При цар Самуил армията му със сигурност е много по-малка от византийската. Ние не напълно независими, столицата е завладяна, властта на Роман е формална. Фактическият български владетел е Самуил. Интересно е, че той не се титулува за цар и не настоява за властта, докато Роман е жив. След неговата смърт Самуил се титулува за български цар и никой не оспорва властта му. Знаем, че българите трудно приемат за цар някой, който не е от царско потекло. Целта на Самуил е да се освободи България и виждаме, че след битката при Траянови врата за известно време успява да освободи почти всички български територии. Дъщерите му се женят по любов за влиятелни владетели от подчинените му области.
                
На 17 август 986 година войските на един от най-великите български царе - Самуил, се спускат от ихтиманските възвишения и строшават гръбнака на една от най-добре обучените и въоръжени войски по това време - армията на византийския император Василий II. Това става при крепостта "Траянови врата", като Самуиловите воини пропускат авангарда през прохода и нападат с неутразим устрем ядрото на византийската армия, при което тя е разгромена и гвардията на византийския предводител с огромни жертви и усилия успява да спаси живота му и да му осигури бягството.  Това става по времето, когато властта и мощта на българския цар Самуил расте и той в един поход превзема южната крепост Лариса и присъединява към България цяла Тесалия (Средна Гърция). Това не се харесва на византийския император и той тръгва към българската крепост Средец, като се установява край нея в силно укрепен лагер.  Научавайки за тръгването на византиеца към българските земи, най-вероятно от брат си Арон, Самуил потегля от Тесалия и само за 20 денонощия достига района на днешното село Бистрица над София и се разполага в здраво укрепен лагер, от който организира внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж.
                "Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол". (цитат от Лъв Дякон)
                   В битката през август 986 г.при Траянови врата проличават качествата на цар Самуил и умението на българската войска да води бой. Прилага стратегически план и спечелва голяма победа над силен противник. Императорът с малка част от свитата си едва се спасява. Ако започне да се разсъждава какво би станало, ако беше загинал в битката...... В историята няма"ако" и нещата се случват такива, каквито е отедено да станат.  Победата укрепва авторитета на цар Самуил- една трагична фигура в българската история, но и един забележителен владетел. За битката присъствах на презентацията на Командира на ВМС к. а. Петев през май тази година и тя ми допадна.  Като се погледне картата на България при цар Самуил ще видим една голяма по територия държава( тема" Стари карти на България"). При Траянови врата българите демонстрират, че няма да се предадат под чужда власт безропотно, че макар останали временно без цар и столица, ще продължат докрай борбата с всички сили. Величавата победа се превръща в символ на освободителното дело водено от Самуил. Благодарение на нея той успява да доведе до завършек това дело, освобождавайки всички български земи превзети от Византия през предходните години. Самуил прилага тактиката на успоредно преследване южно от Лозенска планина по р.Бистрица. Византийската войска отстъпва от Софийското поле към  Ихтиман, където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.
          
През 991 г. цар Роман попада отново във византийски плен и през 997 г.умира. Самуил става цар след 991 г., а още след победата при Траянови врата фактически на него принадлежи цялата власт.
           След битката при Траянови врата настъпва обрат във военните действия и Византия взема надмощие. Василий II Българоубиец е твърдо решен да се разправи завинаги със силния си северен съсед. Настъпва по река Струма и навлиза в пределите на България. Самуил постигнал още една победа- при Солун и тя му дала възможност да продължи с настъплението. Една негова грешка при битката при Сперхей обърнала нещата във византийска полза. След като укрепил властта си император Василий навлязалотновона няколко пъти  в пределите на България. При поредното си настъпление Самуил преградил пътя и гопринудил да навлезе по поречието на река Струмешница, близо до град Петрич. Решителната битка се състоялав тясната част на клисурата при село Ключ. Поради предателски действия пълководеца на Василий II българоубиец Никифор Скифий намерил път през Беласица и ударил в гръб българската войска, която вземала превес  в битката до този момент. Изненаданите българи не успяли да се прегрупират, а и теренът не позволява да се маневрира, за да се избегне ударът в гръб. Така се стигнало до поражение, като според византийските историци-хронисти пленените са били око9ло 14000-15000. Зависи каква войска е била,далинаемна или редовна, но ми се струва, че цифрите са силно преувеличени. Ако наистина цар Самуил е имал на разположение добре обучена армия  от 15000 души дали нямаше да предприема нападение, вместо да се защитава? Последвало ослепяване на повече от 14000 войници, като на всеки сто оставили един с едно око,за да ги води към цар Самуил. Според твърденията в манастира"Св.Теодор Тирон"в с. Добърско някои от войниците като отишли в манастира и си измили очите с водата прогледнали. Самият акт на ослепяване на 14000 пленени войници е труден за изпълнение и се съмнявам в числеността.  При видът им цар Самуил не издържал, припаднал и след три дена починал.

             Византийските хриности написали следното за цар Самуил:

               "И ако днес сме в правото си да твърдим, че в началото на XI век България погинала със слава, една голяма част от нея принадлежи на „непобедимия по сила и ненадминат по храброст“ цар Самуил. На този „войнствен човек, който никога не знаел покой“ и на „неговата мъдрост и разум“ българите дължали безпримерното си мъжество във войната срещу Византия. „Отличният воин Самуил без страх обхождал всички западни области на ромейската държава“ и спечелил големи и усилни битки. Според признанията на един византийски историк даже и през XIII век подвизите му не били забравени. Помнело се, че владетелят, който „завладял цялата българска и ромейска земя“, бил „онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“.         
             За паметника в София, който предизвика спорове:

паметник на цар Самуил,открит през 2014 г.
           Мисля, че не е важно дали очите на владетеля светят. То символизира, че въпреки ослепените войници на царя България възкръсва и я има. Не може да се унищожи всичко българско толкова лесно. Важно значение има факта, че "македонците направиха подобен голям паметник на цар Самуил по случай 1000 г.от смъртта му преди нас. "Македонските историчари" по всякакъв начин гледат да си присвоят много наши герои от историята, като цар Самуил е особено важен. Другото нещо, което прави впечатление е, че царят гледа страшно. А най-важното е, че на паметника липсва папагала- символ на династията на Комитопулите. По-късно Петър Делян казва"Един храст не храни два папагала" по повод появата на Тихомир, а по-късно и на Алусиан за претендент за трона. На тези подробности никой не обърна внимание.  Отделен въпрос е дали Петър Делян е действително от царски произход или е самозванец. Доскоро не си задавах този въпрос, но при задълбочен анализ след повторното прочитане на "История славянобългарска" Паисий пише за него" Някой си Долян".( тема"Царете от "История славянобългарска"). Затова се прокрадва съмнение дали Петър Делян е от Самуиловия род.
               Образът на цар Самуил намира отзвук и в българската литература.
,,Самуил " е исторически роман на писателя Димитър Талев. Представлява трилогия : ,, Щитове каменни " , ,, Пепеляшка и царският син " и ,, Погибел " , които излизат последователно през 1958 , 1959 и 1960 г. В романа се разказва за епичния двубой между България и Византия в края на X и началото на XI век. Друга книга, кояторазказва за цар Самуил е "Сказание за времето на Самуила"  от Антон Дончев, известен с това, че е написал" Време разделно".  Следващата книга, която си заслужава е "Наследниците на цар Самуил" от Георги Майоров. Тя е в две части исъм предвидил да я прочета( стига да я намеря). Пенчо Славейков има стихотворение" Цар Самуил". За българския цар пише и Стефан Цанев в първи том на своите „Български хроники“. Заслужава си да се пише за този заслужил наш владетел от края на Първото Българско царство.
                  Не ще и съмнение, че при Траянови врата през август 986 г. цар Самуил постига бляскава победа. Цар Самуил се отличава като смел и храбър военачалник, който не се страхува от превъзхождащите го византийски войски. Той  действа разумно, като не се впуска безразсъдно в битките. При тази и следващите битки той внимателно анализира ситуацията и преценява рисковете и възможностите си. Затова на няколко пъти съпровожда византийците без да влиза в решително сражение. 

               
image паметник на цар Самуил при Самуиловата крепост до с. Струмешница, Петричко
               Цар Самуил заслужено има много паметници из цяла България. Възпят е и в песните, особено в македонския край( имам предвид Пиринската част). От гледна точка нанастоящето цар Самуил е действал по презумцията, че като разруши византийските укрепления и отвоюва българските територии ще обедини силите на народа. В действителност войската му нараства след походите, но може би не в размерите на неговите очаквания. Действа последователно, има идея как да продължи напред. Доверява се на някои хора, но те го предават и изоставят. Други, като Кракра защитават Пернишката крепост и на два пъти нанасят тежки поражения на византийския император. С предателите е последователен и решително пресича техните опити, като наказанията са сурови- избиване на Ароновия род. България пада по-късно под византийска влст. Падането поради победата на българите при Траянови врата през 986 г. е отложено. Цар Самуил и Василий II Българоубиец водят около четири десетилетия бойни действия с няколко прекъсвания. Те са породени от намесата на други държави и застрашаването на границите( за България-маджари и сърби, за Византия- сирийци и араби). Дори след смъртта на цар Самуил войните не прекъсват. Синът му Гаврил Радомир, на който предписват качества на пълководец, но и не достатъчен интелект в сравнение с баща си умира, убит от Иван Владислав по време на лов след малко повече от година. Иван Владислав е подтикнат от Василий, но веднага след като застава начело на българите започва нова война и нанася поражение на византийците. През есента на 1017 г. търпи поражение при Сетина от Византия, а през февруари следващата година е убит при Драч, когато го обсажда. С неговата смърт се изчерпват съпротивителните сили на България и тя пада под византийска власт. За Иван Владислав Паисий Хилендарски се изказва ласкаво, въпреки цареубийството. 
                  След падаането на България се появяват наследници на Самуиловия род, които вдигат неуспешни възстания и застават за кратко на престола в опит да възстановят независима България. Заслугата на Самуил за България е голяма и само лошото стечение на обстоятелствата попречва да задържи придобитата с цената на бойни действия и усилия територия.  Заслужено на името на Самуил са именувани села, местности, улици из различни краища на България

               
                       
                 




Гласувай:
15
0



1. leonleonovpom2 - Поздрави!
23.07.2016 22:32
Василий е спорна фигура
Висок два метра, рус, с къдрави коси, пълна противоположност на брат си
Не прилича на арменец
Когато баща му бил по походи, майка му често посещавали варангите- телохранители на императора
Та има основателно съмнение ,че истинският му баща е от тях
Не се жени никога, въпреки, че заради красотата му и положението е търсен жених от всички императорски дворове в Европа тогава
Говори се, че е хомосексуалист
И при тази битка, при Траянови врата е убит любовникът му
Той не може да преглътне това, дава обет, че ще ликвидира България
Има подобен случай в историята с римския император Надриан Но неговият любовник се удавя в Нил
Но образецът за император Хадриан се променя, става раздразнителен, зъл, получава умопомрачение
И много хора стават жертва на това му състояние- например най великият архитект от римската епоха- Аполодор от Сирия

Хубава вечер!
цитирай
2. barin - Благодаря, Лео за поясненията и ...
24.07.2016 05:52
Благодаря, Лео за поясненията и допълнителната информация по темата. При римляните и византийците има много обратни, но те си го премълчават.
цитирай
3. tryn - Много съдържателен постинг!
24.07.2016 08:44
С благодарност прочетох.
Почитания!
цитирай
4. indiram - Здравей, Барин!
24.07.2016 15:44
Интересен материал! - Браво, Барин!
Крепостта ТРАЯНОВИ ВРАТА - Античното име на крепостта е "суки", по-късно се нарича"Василики пули" - СУКИ... ВАСИЛИКИ ПУЛИ - ще ми е интересно да видя как са написани по латински/гръцки...
Забелязвам подобие в имената на Българите и имена от Библията - Йоан, Арон, Моисей, Давид, Гаврил, Петър...
И аз се съмнявам в тези и такива числа като 14000-15000 (а има предадени древни събития за войски и жертви с още три нули, т.е. с 8-цифрени числа) - бая преброители трябва де е имало - и на войски и на трупове...
"... Петър Делян казва"Един храст не храни два папагала" - звучи като поговорка! - Хареса ми!

И аз съм си набелязала пак да прегледам Историята от Паисий, макар че в преписите и редакциите, вероятно, има изгубено или преиначено/прекроено.

Значи, византийците са признали неговите - на Самуила, качества и (много важно според мен) "неговата мъдрост и разум" - Ето, това е! Признание! За Българите!
Заслужава си да има паметници и да бъде почитан от Народа си Български!

Поздрави!


цитирай
5. didanov - поздрави за положения труд барин!бих добавил още нещо
24.07.2016 22:24
Крепостта е наречена на името на римския император Траян, макар разкопките да не показват такава връзка.

Bildergebnis für траянови врата

Твърдината е построена, за да пази стратегическия проход от юг на север към древна Сердика, днешната София. Първите писмени сведения за нея са от III в., когато по тези места е изградена пътната станция Сонеум. Тя е пазела планинския проход, който тогава се е наричал Суки. По този начин крепостта е отбелязана през IV в. от историка Амиан Марцелин. В по-късни времена тя е наречена със славянското име Щипон.
Забележителният археологически обект е проучван през 1985 г. от Димитрина Джонова. Тя установява, че на стратегическия хълм първо е създадено тракийско селище от бронзовата и желязната епоха (II-I хил.пр.Хр.) Римското укрепление представлява като план издължен правоъгълник. Още в началото на разкопките прави впечатление неговата отлична за нашите земи запазеност, като зидовете и днес стърчат до 5 м височина. Допълнителни фортификационни съоръжения са видни от юг, където личи някакво кръгово укрепление с диаметър 30 м и дебелина на зида до 2 м. Друг забележителен елемент на градоустройството е цистерната, от която тръгва таен тунел, водещ до подземен извор.В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име “Капъджик дервент” (от турски: kapı - врата и dervent – проход), както и “Маркова капия”. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до 19 век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. през лятото на 986 г. Василий ІІ тръгва на амбициозен поход към Триадица. Според Лъв Дякон, защото „българската дързост застрашавала ромейската държава".
Двамата братя разработват военен план – Арон ще остане в крепостта, Самуил ще овладее проходите. Връзката между двамата ще бъде Иван Владислав.
Крепостта се оказва не по зъбите на Василий ІІ. Освен че е добре укрепена, българите, според Яхия и Михаил Дяволски, започват жестока диверсионна война с ромеите. Изгарят стенобойни машини, отвличат войници, подпалват станове, отвличат коне и добитък. Разработена е и шпионска дезинформационна операция, честа и удачна форма на борба с врага.
Пред началника на военните формирования на византийците Кондостефан е изпратен наш разузнавач, мним беглец от Филипопол. Той му съобщава, че филипополският магистър Лъв Мелисин използва отсъствието на Василий ІІ и тръгнал за Цариград да се обяви за император. Кондостефан съобщава това на Василий. Зонара (виантийски историк) преиначава историята във византийска полза, измисля, че Кондостефан от завист сам наумил да отпрати императора, завиждайки му, че ако превземе Триадица, славата му ще измести значението на всички пълководци. Василий ІІ лесно повярвал на дезинформацията – ударите в гърба от разни пълководци, магистри и прочие по императорите са неизброими. И тръгва обратно, зарязвайки Триадица.
цитирай
6. katan - Поздрави!
25.07.2016 11:42
И голямо БРАВО!!!!!!!!
цитирай
7. barin - Искам да благодаря на leonleono...
27.07.2016 22:06
Искам да благодаря на leonleonovpom2,indiram,katan,tryn,didanov за тава, че прочетаха,харесаха,коментираха и дадоха допълнителна информация по темата. Вие и друг път сте помагали,разяснявали и допълвали моите теми. Накрая моля да ме извините, че късно давам отзив на вашите коментари. Причината е,че от 24.07.съм на обиколка из красивата България и не влизам в интернет. В момента съм в Златоград. Поздрави!
цитирай
8. born - Чудесен материал !
05.08.2016 11:42
Почитания !
цитирай
9. barin - Благодаря, born. Tи си от тези по...
05.08.2016 12:18
Благодаря, born. Tи си от тези потребители, които оценяват моите усилия за популяризиране и възраждане на българското.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 730417
Постинги: 244
Коментари: 2164
Гласове: 18099
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031