Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2016 21:15 - Монетите от Второто Българско царство
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2146 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
           От историята знаем, че цар Иван Асен II е отсякъл първите български монетите в Солунската монетарница, а от Цар Константин Тих  монетосечене на медни корубести монети се извършва в българската столица - Търново. Те са задоволявали предимно нуждите на вътрешния стоково-паричен обмен. Разпространени са и в новоприсъединените български земи в областта Македония, което е имало и сред населението й и психологически и политически ефекти, т.е. да ползва монети с надпис на кирилица. В България  има сведения за три монетарници: Велико Търново, Видин и Червен.
            В нумизматиката се приема, че втория български цар, сякъл монети е цар Мицо Асен (1256-1257), който за кратко време е бил на българския престол. Те са отсечени между 1257 г. и 1261 г., когато Мицо (Мичо) е бил детрониран от цар Констанитин Асен, но все още е имал намерение да се завърне на престола в Търново. Основната цел, която цар Мицо си поставил с емитирането на тази емисия монети е била пропагандна. Той е бил претендент за престола в Търново и е трябвало да покаже на останалите владетели и на населението своите права или по-точно претенции към трона. Мица е слаб владетел, но с много монети. Преди него Калиман, Михаил Асен, които като деца са застанали на престола нямат монети. Не е сякъл монети и Коломан II( предполага се, че това е севастократор Калоян).  
             Деспот Яков Светослав е сякъл медни корубести монети в монетарницата на гр. Видин. Отсечените от него монети, независимо че са със сходни параметри с тези на българските царе в Търново, се отличават от тях по липсата на царски реликви и облик върху изображението на реверса им на деспот Яков Светослав, както и с наличието на аверса им на лика на св. Димитър - покровител на българската царска династия. В последните години на живота си този български болярин започва да претендира за царския престол.
          Цар Константин Тих Асен (1257-1277) отсича шест типа медни корубести монети в монетарницата в Търново. Масовото емитиране на монети в българската столица е продиктувано от икономическа гледна точка - недостиг на византийски монети. Константинопол е освободен от латинско робство през 1261 г., а Никейската империя не е в състояние да изработи достатъчно монети, за да задоволи нуждите на паричното обращение на съседните страни.

два типа монети на Константин Тих
              Цар Георги I Тертер (1280-1292) отсича медни и сребърни монети. Археолозите са намерили пет двойки лицеви и една опъкова матрица за тях, с която се предполага че са отсечени 150-200 хиляди екземпляра. На медните монети са изобразени цар Георги I Тертер, заедно със сина си цар Тодор Светослав, които държат кръст с къса дръжка, а на реверса - Исус Христос.
          
Синът му цар Теодор Светослав Тертер (1301-1321) също отсича сребърни и медни монети със своя лик. При него е подновила дейността си монетарницата в Търново. Започва да работи и монетарницата в Червен, Русенско. Днес има запазена крепост Червен в парк Русенски Лом. В нея се провеждат ежегодни възстановки на битки, като основната група е Чигот.
         Теодор Светослав, по-познат сред нумизматите като Светослав Тертер е наследен от Георги Тертер II. Той умира млад, управлява за кратко и няма монети. През времето,когато бях колекционер( 1992-2002 г.) нямаше толкова богата информация и недоволствах, че не мога да намеря  монети от Георги Тертер II. Преди няколко години се допитах до няколко исторически музея  и се уверих, че той няма монети.
             Един вид сребърни монети и четири вида медни монети са отсечени по времето на цар Михаил III Асен (Шишман) (1323 - 1330). Той е избран за цар след смъртта на младия Георги Тертер ІІ, а преди това е бил управител на Видинската област. Монетите, емитирани от него се предполага, че са отсечени в монетарницата на столицата Търново и в Червен. Те имат сходни параметри и изображения с тези на цар Теодор Светослав. В по-късни монетни находки от монети на този български цар, намерени в Западна България се долавя известно сръбско влияние, което се е дължало на родствените му отношения с крал Стефан Урош II Милутин (1275-1321). Той е женен за дъщеря му Анна-Неда. От временно царувалия Иван Стефан не са открити монети.
              Не са регистрирани никакви монети от царете Ивайло, Иван Асен III и Смилец. Иван Асен III ако бе имал свои монети, той ги е изнесал във Византия. Това е национален предател, заграбил държавната хазна със съкровищата и избягал от България. Смилец е бил цар, от когото нищо не е зависило- безгласна фигура на българския престол. След него Чака със сигурност е използвал татарски, какъвто е той. 
               От времето на управлението на цар Иван Александър са известни общо 14 типа медни монети, а някои от тях са емитирани във повече от един вариант.   Посочено бе, че едва при цар Иван Александър паричното обръщение в България се е извършвало почти изцяло с български парични знаци, т.е. в него са се пуснали достатъчно български монети, с които да се извършват разплащанията у нас. Това обстоятелство показва, че степента на развитие на стоково-паричните отношения по това време в българското царство е била една от най-развитите в Европа. При цар Иван Александър (1331-1371) част от дължимите данъци на царската хазна са се заплащали с пари, а не както дотогава в натура. Монетите на цар Иван Александър са широко разпространени сред колекционерите. Срещали са се в находки заедно с грузински, руски и византийски средновековни монети.Това показва, че стокооборотът в България по негово време е бил голям и е обхващал много страни. 
           Сребърни и медни монети емитира цар Иван Срацимир (1355 - 1397) във Видинското царство. То е имало столица град Бъдин (Видин) и на практика е било самостоятелна държава. В гр. Видин, който за около 40 години е столица на отделна българска държава т.нар. Видинско царство, е имало монетарница. По-късно през ХVI в. и ХVII в. видинската монетарница е възстановена от турците, като е изработвала редица емисии, използвани в Османската империя. В края на ХVIII в. и началото на ХIХ в. за около 30 години видинския валия Осман Пазвантоглу, който се обявява за самостоятелен владетел, със столица Видин, независим от турския султан, започва да емитира собствени медни монети. Тези монети са се наричали пазвантчета и са се използвали в цялата Османска империя, но по българските земи са придобили голяма популярност.

сребърна монета от Иван Александър
          Медните монети от цар Иван Шишман (1371-1393 г.), последния търновски владетел на България са с изображение на лъв. От тях има запазени, но са в лошо качество. 
              Медни монети емитира през втората половина на ХIV в. и феодалния владетел на Североизточна България деспот Добротица. На практика България през последните 30 години на ХIV в. е разделена на три държавици (Видинското царство, Търновското царство и Добруджанското деспотство). В тях монетосеченето освен за задоволяване на потребностите на паричното обръщение изпълнява ролята на своеобразно пропагандно средство на владетелите им над поданиците, които живеят на територията им. Монети е сякъл и Балик. Деспотите на Добруджанското деспотство са имали известна самостоятелност, но формално са признавали централната власт. Те са сякли собствени монети с герб и тяхния образ.

image монета от Добротица, добруджански деспот(1347-1385 г.)
              Другият владетел на Добруджанското деспотство е Йоан Тертер. Няма достоверни доказателства дали деспот Добротица е имал двама сина Тертер и Иванко или това е една и съща личност. От времето на управлението на този владетел са достигнали до наши дни единствен екземпляр на сребърна монета и два типа медни монети.
            Корубите представляват изкривени монети във формата на паница или прави, но изработени по подобен начин. Имало ги е в средновековна България, Византия през XII-XIII и XIV век. Покрай тези държави са се разпространили и в съседните Сърбия, Никея, Епирското деспотство, Морейското деспотство( Пелопонес), Трапезунд и Латинската империя. Разбира се част от тези държавни формирования са образувани след 1204 г., когато кръстоносците завладяват Константинопол. На това се дължи приликата на монетите в балканските държави през XII, XIII и  XIV в. Разпознаването и класифицирането на монетите е трудна работа, поради лошото качество на повечето от тях. Латинските са по-груби, византийските са написани на гръцки, а българските и сръбските- на кирилица. Във Влашко и Молдова през средновековието също се секат монети, надписите на които са на кирилица.

image монета на цар Теодор Светослав на кон
                 През този период и в другите държави в Европа монетите не са красиви и с правилна форма. Няма го изяществото на римските централни монети. Защо България няма монети през Първото царство? Мисля, че не се е налагало, защото стокооборотът се е извършвал в натура и се е плащало по други начини. Има и други силни държави, които не са имали собствени монети, като авари, хазари, маджари, печенеги. Използвали са парите на съседните държави, в случая за нас-византийските. Те са четири типа: първите са с образа на владетеля, подобни отчасти на римските. Нали Византия през цялото си време на съществуване е имала съзнанието, че е Римска империя. Втория тип са с образа на императора и букви( М, К, Н....), означаващи номинала. Те са от VI в. нататък. След тях са с три, четири реда надписи и с образа на Исус Христос или някой светец до императора. Последните са корубите, които ги има до падането на Константинопол 1453 г., че и малко след това, докато се наложат в употреба османските. В България монети от Второто царство могат да се видят из историческите музеи в по-големите градове, най-много естествено в Националния Исторически музей.
             Как беше с моята колекция:имал съм монети от следните български царе: Мицо, Константин Тих, Яков Светослав, Теодор Светослав, Михаил Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър, Иван Шишман, Георги Тертер I-точно девет. Липсваха само Иван Асен II и добруджанските деспоти- Добротица и Балик. От някои царе имах по две, като имаах и от монетарница Червен.



Гласувай:
7
1



1. kvg55 - Имали сме си много прилична държава ...
21.05.2016 21:49
Имали сме си много прилична държава - аристокрация, администрация, силна войска, финанси.
цитирай
2. barin - Разбира се. Не само нашите монети ...
21.05.2016 21:52
Разбира се. Не само нашите монети нямат правилна форма и приятен външен вид през тези векове. Поздрави, kvg55!
цитирай
3. fenor - Що за пост сте сътворили приятелю?
01.06.2016 21:21
Това може да се нарече "Свободно съчинение на тема нумизматика - пенкелер". Добре че малко хора те четат иначе ще объркаш сума глави. Не знам какъв колекционер си бил, но не е добре да си правиш такива експерименти. Изследването на монетосеченето не е тема за литературни съчинения на хора без сериозни познания.
цитирай
4. barin - Здравей, fenor,
02.06.2016 16:08
Отдавна очаквах да се появи някой лико негативен коментар, за да може да не си въобразявам, че зная всичко и че се харесва на хората. Възможно е напълно да е така. Аз от 14 години не съм колекционер на монети и сигурно съм забравил някои неща. Няма да е голяма загуба, ако скрия написаното. Тази тема не е от приоритетните ми. Поздрави!
цитирай
5. fenor - Нямам за цел да отричам и свалям публикацията ти...
03.06.2016 22:27
, исках само да обърна внимание на несъответствията. Няма да коментирам текста ти. той е отоносително верен, пък и всеки има право на мнение, но илюстрациите поне трябва да следват общоприетите и доказани научни позиции. На хубавите ти изображения има надписи и те не съвпадат с имената на владетелите които илюстрираш. Вярно е, малко са хората които познават детаилно цялото българско средновековно монетосечене, но не са малко тези които знаят нещичко за монетите на Константин Асен, Михаил Шишман и Светослав Тертер/Тодор Светослав/. Златната монета с която си илюстрирал монетосеченето на Константин Асен е солид на император Теофил/829-842/
Монетата с която си илюстрирал монетосечене на Добротица принадлежи на предреформеното монетосечене на Алексей Първи Комнин/1081-1092/отсечена в монетарницата на Тесалоника.
Красивият грош на с който си илюстрирал монетосеченето на цар Тодор Светослав/1300-1322/ принадлежи на Михаил Шишман/1323- 1330/. Самият Светослав сече дори покрасив сребърен грош, но не е на кон, а прав насреща.
Единствената правилно избрана снимка е хубавият грош на Иван Александър със синът му Михаил Асен. Извини ме за безпокойството, лека вечер и бъди здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 710045
Постинги: 241
Коментари: 2110
Гласове: 17305
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930