Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2016 22:34 - Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 6511 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 04.05.2016 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

           Двама от видните ни революционери, борци за освобождението на България са Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Интересно е, че Хаджи Димитър е роден на 10.05.1940 г., а Стефан Караджа- на следващия ден-11.05.1940 г. Те са тръгнали през 1868 г. с малка чета в опит да освободят България. Едва ли сами  са си вярвали, че може България по такъв начин да се освободи. По-скоро войводите са очаквали народа да се вдигне и да се присъедини към тяхната чета. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
         На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
           През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.

           Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му  е Тодор Димов  Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин9 пазач), а Стефан е негов помощник.
    
         Така изглежда биографията на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преди да сформират чета през 1868 г. и да поемат пътя към Балкана-пътя към безсмъртието. Сформираната чета е от 128 души. Според Бобчев четите се сливат, като четниците на Хаджи Димитър са 70, а на Стефан Караджа- 58. По възраст: най-младите нямат 20 г., а най-възрастния е на 37 г. Те са от различни краища на България. През предната 1867 г.четите на Панайот Хитов и Филип Тотю последователно преминават Дунав, но са разбити и претърпяват неуспех.
            На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит."
image на схемата- пътят на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
              Самото пристигане в България не е запазено в тайна и  чрез предатели турците научават. Бързо мобилизират многобройна войска и полиция. 
          
Веднага след пристигането на българска територия става престрелка с граничен турски пост и преминаващ турски пътнически кораб. Четниците разбират, че са издадени и трябва да се спасяват.Поемат към планината, за да се прикрият към края на деня.  Първата битка станала в лозята на село Караисен, където четата е обградена от голяма потеря. Момчетата проявили нечувана храброст и издръжливост, а противникът разбрал, че има работа с добре организирани, дисциплинирани и опитни бойци. В рапорта до правителството валията на Дунавски вилает Сабри паша пише: „Тия четници в сравнение с миналогодишните (през 1867 г., на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю, бел. авт.) по тактика са съвсем други, те са добре организирани. Към хората се отнасят „религиозно” и със себеотрицание. Например от приходящите селяни и мохамедани от село Караисен никого не са убили, нито пък набили.”
               
На другият ден четата се измъкнала от обкръжението и стигнала до с. Патреш, скрива се в малката гора на Хуршид бей (Дядо Пановата курия). Там отново била нападната от многоброен неприятел и повела второ кръвопролитно сражение. Безсънието, умората, гладът и жаждата в лятната горещина не сломяват духа на героите и след многочасово сражение четата пробива обкръжението и се измъква през нощта.Достигнала до с. Вишовград, е принудена да води трета поред тежка битка с преследващите я турски полицейски и военни сили. Жертвите до този ден били 68 души, мнозина били ранени, но четата продължавала да дава неочакван за врага отпор и успяла да се измъкне и при Вишовград. Всички битки подробно  са описани в книгата" Хаджи Димитър1840-1990 юбилеен сборник, която ми я подариха в Сливен, когато направих едно от даренията в историческия музей.
               Съдбоносна и особено кръвопролитна била четвъртата битка, в местността Канлъ дере (Кърваво дере), в района на град Севлиево, недалеч от село Бяла черква (днес град Бяла черква). Обезкръвена, четата била обградена от повече от 700 души турска полиция и войска, в това число и башибозук. Увлечен в битката, войводата Стефан Караджа, човек с невероятно висок дух, окуражаващ всички свои другари, е ранен и попада в турски ръце. С около 40 души войводата Хаджи Димитър успява да се отскубне и се насочва към Балкана, към връх Бузлуджа. Тук четата води последното си сражение, след което окончателно е разбита. Почти всички загиват геройски, с оръжие в ръце, като войводата Хаджи Димитър и военният ръководител Иван Попхристов. Спасява се съвсем малка група, която се насочва към „Агликина поляна”, в Сливенския Балкан.
                    В това се заключава героизмът на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Малко оцеляват, като някои от тях са издадени и осъдени от османците на смърт. 
           
Ето някои книги, издавани за възхвала на подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа:
 - Захари Стоянов- "Четите в България
-"Записки на Христо Македонски"
-"Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа"-Зина Маркова
-"Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа"-чуждестранни документи
-"В търсене на истината"-П. Д. Рудар
-"Хаджи Димитър и Стефан Караджа в спомените на техни съвременници"-Румяна Оманова
               "
Четниците са били облечени в "мундири от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани". Много добре са били въоръжени четниците. Имали са тръби и рогове за сигнализация. През нощта на 5 срещу 6 юли 1868 г. двете чети заедно преминават Дунава при село Варадим, близо до Свищов и поемат пътя към Балкана. Още от тук започва непрекъснатото им преследване от турска потеря и аскер, който ги принуждава всеки ден да водят сражения с многоброен враг. Нощем продължават пътя си. Първата битка е на 6 юли в лозята на село Караисен, втората - на 7 юли, в гората на село Горна Липница - 124 момчета срещу 2000-ен враг. Тук Караджата получава две огнестрелни рани в дясната ръка. Третата битка е край Бяла Черква в местността "Дълги дол" на 8 юли. Бачо Киро пише: "Сутринта осъмнаха юнаците край нашето село. Избраха си место за отбрана в дългия дол. Аскер, черкези, абаци цигани... напълниха нашето село. Търновският паша на сред село думаше: "дорде не обеся 5-6 души от туй село, няма да се успокоя. Как се случва все край туй село да минават." След тази битка, от 121 четници остава 85. Караджата получава трета рана в крака. През нощта те объркват пътя и вместо да се отдалечат, остават на близо до мястото на вчерашния бой. Четвъртата битка се разиграва в близост до село Вишеград в местността "Кълнъдере" на 9 юли. Тя е най-жестоката. За нея Хр. Македонски пише: "Боят беше ужасен. Караджата навлезе в стана на неприятеля... никога не съм виждал по-рисковано сражение. Взехме да отстъпваме. Само Караджата не можа да отстъпи, защото беше толкова пронизан и нашаран от куршуми, щото не можа да се бие и върви..." Ангел Обретенов добавя: "Слушахме ние до едно време гласа на своя любим войвода": "Дръжте се, братя!". Ние се простихме завинаги с него...".
               Преминаването на р.Дунав е на 6-ти срещу 7-ми юли 1868 г.  От тази дата започва в Сливен ежегоден поход"По стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа". Двамата герои почти винаги се споменават  заедно при изучаване на национално-освободителното движение, участие в чети, възпоменаване, поклонения и други мероприятия. Имената на Стефан Караджа и Хаджи Димитър съвсем заслужено носят села, училища, площади,улици, читалища. В много градове има паметници на тях двамата. Преди години излезе и възпоменателна монета с образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През социалистическия строй главните герои и действащи лица бяха други и тези двамата бяха избутани малко на по-заден план. По-къснио всичко си дойде на мястото и те заеха по-предни позиции, като изместиха измислените герои.
             
на снимката- Хаджи Димитър( вляво) и Стефан Караджа 
                 В "История на Блгария - осем тома,стр.263 също може да се намери подробна информация за действията и пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
           Списък на участниците в четата според Захари Стоянов, подредени по азбучен ред: 



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Блогът се е оправил
04.05.2016 23:54
От гледна точка на съвременния комерчески български морал тези герои са наивници и дори глупаци. Да се жертват не за частния си интерес, а за другите.
цитирай
2. indiram - Здравей, Барин!
05.05.2016 01:09
И сега не мога да чета, но искам да споделя, че днес една песен ми беше в главата, лудата ми.... И, не е, за оная, земята на Ботев и Левски,а едно друго, дето се казваше...нещо, като за Ботевото знаме и друго за Димитров нещо

Дочувам реплики от филм - и ме хващат лудите, и се вбесявам - щото във филмите, Браво, на сценаристите! - Сега ще боря мързела - В Американските филми, най-много се вижда Българската следа... СЛЕДА! - Утъпкана пътека! - Премачкана, като както са строени римските пътища...

Знами, някой си професор, Норман Дейвис, казал, че
БЪЛГАРИТЕ СА В ОСНОВАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ!

И, понеже, тъканта има напречни и надръжни нишки,
основатга е надръжните нишки,
питам Професора,
Вътъка (напречните нишки) - кво е, що е....

Поздрави!
цитирай
3. barin - Сега забелязах една малка грешка. ...
05.05.2016 06:03
Сега забелязах една малка грешка. Рождената година за двамата съм писал 1940, да се чете 1840.
цитирай
4. shtaparov - Благодарни сме на героите за тях...
06.05.2016 19:57
Благодарни сме на героите за тяхната саможертва- без тях днес можеше да не ни има. Нека да е вечна паметта и славата им,както и България,за която те се бориха и умряха!
цитирай
5. shtaparov - Сега забелязах една малка грешка. ...
06.05.2016 19:59
barin написа:
Сега забелязах една малка грешка. Рождената година за двамата съм писал 1940, да се чете 1840.

Много лесно ще отстраниш проблема,като си направиш корекция приятелю.
цитирай
6. barin - Благодаря,приятелю Staparov
07.05.2016 22:26
За подкрепата и знанията, които имаш. Аз днес пуснах юбилейната стотна тема. Конкретно тази и следващата ги смятам за слаби, в сравнение с повечето предишни теми. Всичко хубаво ти желая.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646631
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67335
Календар
       
    1. Ангел Тихов Обретенов Русчук    
    2. Андон Пейов Дряново    
    3. Андрей Марков Шумен    
    4. Антон Стоянов Куманово    
    5. Арсений Мартинов Велешко    
    6. Танас Ганчев Търново    
    7. Танас Д. Боздугански Русчук    
    8. Танас Лилов Сопот    
    9. Божил Димитров Куманово    
    10. Божин -    
    11. Васил Пенчов Правец    
    12. Васил Рахнев Градец    
    13 Велико Николов Котел    
    14 Велко Кръстев Махалата    
    15 Ганчо Стоянов Сопот    
    16 Георги Кочев Кучово село    
    17 Георги Кръстев Куманово    
    18 Георги Пенчев Стара Загора    
    19 Георги Н. Кавлак Сливен    
    20 Георги Стоянов Пазарджик (?)    
    21 Георги Христов (Палеоглу) Търново    
    22 х. Георги х.Иванов Тулча    
    23 Георги Чернев Търново    
    24 Господин Куманов Тулча    
    25 Димитър Н. Мънзов Браила    
    26 Димитър Илиев Търново    
    27 Димитър Момчилов Русчук    
    28 Димитър Н. Захаралията Черни нос    
    29 Димитър П. Николов Калофер    
    30 - -    
    31 Димитър Стефанов Калофер    
    32 Димитър Стоянов Церова кория    
    33 Димитър Ценов Видин    
    34 Димитър Сирака Самоков-    
    35 Хаджи Димитър Асенов Сливен    
    36 - -    
    37 Тончо Стоянов Стара Загора    
    38 Дочо Колев Стара Загора    
    39 Еремия Българов Лом    
    40 Златю Пеушански Трявна?    
    41 Иван Дружанов Котел    
    42 Иван Иванов Търново    
    43 Иван Пеев Казанлък    
    44 - -    
    45 Иванчо Христович Габрово    
    46 Иван Симеонов Котел    
    47 Иван Тотев Казанлък    
    48 Илия Димов Габрово    
    49 Илия Никополско    
    50 Илия Горна Студена    
    51 Цонко Балкански Габрово    
    52 Калчо Георгев Шипка    
    53 Киро Илиев Метиризово    
    54 Колю Мартинов Казанлък    
    55 Коста Евтимов Габрово    
    56 Кръстю Велев Пловдив    
    57 Кръстю Минков Казанлък    
    58 Курти Петков Видин    
    59 - -    
    60 - -    
    61 Марин Начев Железник    
    62 Марин Николов Свищов    
    63 Минчо Димитров Трявна    
    64 Михаил Юрданов Елена    
    65 Найден Василев Копривщица    
    66 Начо Димитров Димотика    
    67 Недялко Григоров Копривщица    
    68 Нено Маринов Кочмаларе    
    69 Нено Спиров Воден    
    70 Никола Валев Стара Загора    
    71 Никола Георгев Търново    
    72 Никола Г. Красналъ Русчук(Русе)    
    73 Никола Дочев Тетевен    
    74 Никола Иванов Прилеп    
    75 Никола Ненов Плевен    
    76 Никола Савов Ахърчелеби    
    77 Никола Стоянов Чаиркьой    
    78 Паню х.Пенев(Тошооглу) Стара Загора    
    79 Пенчо Попов Килифарево    
    80 Пенчо Стайнов Търново    
    81 Пенчо Стоянов Панагюрище    
    82 Петко Димитров Ловеч    
    83 ПеткоПетков Ловеч    
    84 Петър Вълчев Русчук    
    85 Петър Кънчев Търново    
    86 Петър Наков Разград    
    87 Петър Сивков Котел    
    88 Петко Цонев( Царя) -    
    89 Петър Тихов Обретенов Русчук    
    90 Петър Тодоров Сливен    
    91 Първо Трифонов Прогорелец    
    92 Райчо Сивков Котел    
    93 Сава Генчов( Силов) Ески Заара    
    94 Сава Кънчев Търново    
    95 Симеон Кръстев Етрополе    
    96 Симеон Милков Беброво    
    97 Симеон Радев Черна    
    98 Сотир Пейов Велес    
    99 Спас Ненов Копривщица    
    100 Спиро Георгев Битоля    
    101 Станчо Николов Казанлък    
    102 Станю Стоянов Лясковец    
    103 Стефан п.Мешов Русчук    
    104 С. Господинов (Хитрият) Сливен    
    105 Стефан Данков Шипка    
    106 Стефан Иванов (Калцун) Габрово    
    107 Стефан Панев Казанлък    
    108 Стефан Караджа Тулча  
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031