Постинг
04.05.2016 22:34 -
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 6559 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2016 23:08
Прочетен: 6559 Коментари: 6 Гласове:
5
Последна промяна: 04.05.2016 23:08
Двама от видните ни революционери, борци за освобождението на България са Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Интересно е, че Хаджи Димитър е роден на 10.05.1940 г., а Стефан Караджа- на следващия ден-11.05.1940 г. Те са тръгнали през 1868 г. с малка чета в опит да освободят България. Едва ли сами са си вярвали, че може България по такъв начин да се освободи. По-скоро войводите са очаквали народа да се вдигне и да се присъедини към тяхната чета. Хаджи Димитър е роден на 10 май 1840 г. в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и семейството му отиват на поклонение в Йерусалим и оттогава Димитър е хаджия.През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян войвода от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се сформира чета, в която участват също Хаджи Димитър и Стефан Караджа . На 13 юни 1865 година четата преминава Дунава и се отправя към Котленския балкан. Действа в района на прочутото хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Желю войвода, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния.
Стефан Караджа е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Баща му е Тодор Димов Първоначално семейството на Караджата се спира в с. Долно Чамурлии, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в Бейдауд, Саръюрт, Потур, отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни 1854 г. в град Тулча. Там бащата работи като пазвантин9 пазач), а Стефан е негов помощник.
Така изглежда биографията на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преди да сформират чета през 1868 г. и да поемат пътя към Балкана-пътя към безсмъртието. Сформираната чета е от 128 души. Според Бобчев четите се сливат, като четниците на Хаджи Димитър са 70, а на Стефан Караджа- 58. По възраст: най-младите нямат 20 г., а най-възрастния е на 37 г. Те са от различни краища на България. През предната 1867 г.четите на Панайот Хитов и Филип Тотю последователно преминават Дунав, но са разбити и претърпяват неуспех.
На 5 юли 1868 г. четата преминава Дунав с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава „кървава река“ на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници. Местното население организира честване на четвъртата битка около 21 юли (9 юли стар стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа в Шипченска планина става последното сражение на четата. В тази битка е убит и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството съвременни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в гр. Крън, Казанлъшко.
Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит."
на схемата- пътят на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Самото пристигане в България не е запазено в тайна и чрез предатели турците научават. Бързо мобилизират многобройна войска и полиция.
Веднага след пристигането на българска територия става престрелка с граничен турски пост и преминаващ турски пътнически кораб. Четниците разбират, че са издадени и трябва да се спасяват.Поемат към планината, за да се прикрият към края на деня. Първата битка станала в лозята на село Караисен, където четата е обградена от голяма потеря. Момчетата проявили нечувана храброст и издръжливост, а противникът разбрал, че има работа с добре организирани, дисциплинирани и опитни бойци. В рапорта до правителството валията на Дунавски вилает Сабри паша пише: „Тия четници в сравнение с миналогодишните (през 1867 г., на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю, бел. авт.) по тактика са съвсем други, те са добре организирани. Към хората се отнасят „религиозно” и със себеотрицание. Например от приходящите селяни и мохамедани от село Караисен никого не са убили, нито пък набили.”
На другият ден четата се измъкнала от обкръжението и стигнала до с. Патреш, скрива се в малката гора на Хуршид бей (Дядо Пановата курия). Там отново била нападната от многоброен неприятел и повела второ кръвопролитно сражение. Безсънието, умората, гладът и жаждата в лятната горещина не сломяват духа на героите и след многочасово сражение четата пробива обкръжението и се измъква през нощта.Достигнала до с. Вишовград, е принудена да води трета поред тежка битка с преследващите я турски полицейски и военни сили. Жертвите до този ден били 68 души, мнозина били ранени, но четата продължавала да дава неочакван за врага отпор и успяла да се измъкне и при Вишовград. Всички битки подробно са описани в книгата" Хаджи Димитър1840-1990 юбилеен сборник, която ми я подариха в Сливен, когато направих едно от даренията в историческия музей.
Съдбоносна и особено кръвопролитна била четвъртата битка, в местността Канлъ дере (Кърваво дере), в района на град Севлиево, недалеч от село Бяла черква (днес град Бяла черква). Обезкръвена, четата била обградена от повече от 700 души турска полиция и войска, в това число и башибозук. Увлечен в битката, войводата Стефан Караджа, човек с невероятно висок дух, окуражаващ всички свои другари, е ранен и попада в турски ръце. С около 40 души войводата Хаджи Димитър успява да се отскубне и се насочва към Балкана, към връх Бузлуджа. Тук четата води последното си сражение, след което окончателно е разбита. Почти всички загиват геройски, с оръжие в ръце, като войводата Хаджи Димитър и военният ръководител Иван Попхристов. Спасява се съвсем малка група, която се насочва към „Агликина поляна”, в Сливенския Балкан.
В това се заключава героизмът на четниците от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Малко оцеляват, като някои от тях са издадени и осъдени от османците на смърт.
Ето някои книги, издавани за възхвала на подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа:
- Захари Стоянов- "Четите в България
-"Записки на Христо Македонски"
-"Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа"-Зина Маркова
-"Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа"-чуждестранни документи
-"В търсене на истината"-П. Д. Рудар
-"Хаджи Димитър и Стефан Караджа в спомените на техни съвременници"-Румяна Оманова
"Четниците са били облечени в "мундири от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани". Много добре са били въоръжени четниците. Имали са тръби и рогове за сигнализация. През нощта на 5 срещу 6 юли 1868 г. двете чети заедно преминават Дунава при село Варадим, близо до Свищов и поемат пътя към Балкана. Още от тук започва непрекъснатото им преследване от турска потеря и аскер, който ги принуждава всеки ден да водят сражения с многоброен враг. Нощем продължават пътя си. Първата битка е на 6 юли в лозята на село Караисен, втората - на 7 юли, в гората на село Горна Липница - 124 момчета срещу 2000-ен враг. Тук Караджата получава две огнестрелни рани в дясната ръка. Третата битка е край Бяла Черква в местността "Дълги дол" на 8 юли. Бачо Киро пише: "Сутринта осъмнаха юнаците край нашето село. Избраха си место за отбрана в дългия дол. Аскер, черкези, абаци цигани... напълниха нашето село. Търновският паша на сред село думаше: "дорде не обеся 5-6 души от туй село, няма да се успокоя. Как се случва все край туй село да минават." След тази битка, от 121 четници остава 85. Караджата получава трета рана в крака. През нощта те объркват пътя и вместо да се отдалечат, остават на близо до мястото на вчерашния бой. Четвъртата битка се разиграва в близост до село Вишеград в местността "Кълнъдере" на 9 юли. Тя е най-жестоката. За нея Хр. Македонски пише: "Боят беше ужасен. Караджата навлезе в стана на неприятеля... никога не съм виждал по-рисковано сражение. Взехме да отстъпваме. Само Караджата не можа да отстъпи, защото беше толкова пронизан и нашаран от куршуми, щото не можа да се бие и върви..." Ангел Обретенов добавя: "Слушахме ние до едно време гласа на своя любим войвода": "Дръжте се, братя!". Ние се простихме завинаги с него...".
Преминаването на р.Дунав е на 6-ти срещу 7-ми юли 1868 г. От тази дата започва в Сливен ежегоден поход"По стъпките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа". Двамата герои почти винаги се споменават заедно при изучаване на национално-освободителното движение, участие в чети, възпоменаване, поклонения и други мероприятия. Имената на Стефан Караджа и Хаджи Димитър съвсем заслужено носят села, училища, площади,улици, читалища. В много градове има паметници на тях двамата. Преди години излезе и възпоменателна монета с образите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През социалистическия строй главните герои и действащи лица бяха други и тези двамата бяха избутани малко на по-заден план. По-къснио всичко си дойде на мястото и те заеха по-предни позиции, като изместиха измислените герои.
на снимката- Хаджи Димитър( вляво) и Стефан Караджа
В "История на Блгария - осем тома,стр.263 също може да се намери подробна информация за действията и пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Списък на участниците в четата според Захари Стоянов, подредени по азбучен ред:
1. | Ангел Тихов Обретенов | Русчук | ||||
2. | Андон Пейов | Дряново | ||||
3. | Андрей Марков | Шумен | ||||
4. | Антон Стоянов | Куманово | ||||
5. | Арсений Мартинов | Велешко | ||||
6. | Танас Ганчев | Търново | ||||
7. | Танас Д. Боздугански | Русчук | ||||
8. | Танас Лилов | Сопот | ||||
9. | Божил Димитров | Куманово | ||||
10. | Божин | - | ||||
11. | Васил Пенчов | Правец | ||||
12. | Васил Рахнев | Градец | ||||
13 | Велико Николов | Котел | ||||
14 | Велко Кръстев | Махалата | ||||
15 | Ганчо Стоянов | Сопот | ||||
16 | Георги Кочев | Кучово село | ||||
17 | Георги Кръстев | Куманово | ||||
18 | Георги Пенчев | Стара Загора | ||||
19 | Георги Н. Кавлак | Сливен | ||||
20 | Георги Стоянов | Пазарджик (?) | ||||
21 | Георги Христов (Палеоглу) | Търново | ||||
22 | х. Георги х.Иванов | Тулча | ||||
23 | Георги Чернев | Търново | ||||
24 | Господин Куманов | Тулча | ||||
25 | Димитър Н. Мънзов | Браила | ||||
26 | Димитър Илиев | Търново | ||||
27 | Димитър Момчилов | Русчук | ||||
28 | Димитър Н. Захаралията | Черни нос | ||||
29 | Димитър П. Николов | Калофер | ||||
30 | - | - | ||||
31 | Димитър Стефанов | Калофер | ||||
32 | Димитър Стоянов | Церова кория | ||||
33 | Димитър Ценов | Видин | ||||
34 | Димитър Сирака | Самоков- | ||||
35 | Хаджи Димитър Асенов | Сливен | ||||
36 | - | - | ||||
37 | Тончо Стоянов | Стара Загора | ||||
38 | Дочо Колев | Стара Загора | ||||
39 | Еремия Българов | Лом | ||||
40 | Златю Пеушански | Трявна? | ||||
41 | Иван Дружанов | Котел | ||||
42 | Иван Иванов | Търново | ||||
43 | Иван Пеев | Казанлък | ||||
44 | - | - | ||||
45 | Иванчо Христович | Габрово | ||||
46 | Иван Симеонов | Котел | ||||
47 | Иван Тотев | Казанлък | ||||
48 | Илия Димов | Габрово | ||||
49 | Илия | Никополско | ||||
50 | Илия | Горна Студена | ||||
51 | Цонко Балкански | Габрово | ||||
52 | Калчо Георгев | Шипка | ||||
53 | Киро Илиев | Метиризово | ||||
54 | Колю Мартинов | Казанлък | ||||
55 | Коста Евтимов | Габрово | ||||
56 | Кръстю Велев | Пловдив | ||||
57 | Кръстю Минков | Казанлък | ||||
58 | Курти Петков | Видин | ||||
59 | - | - | ||||
60 | - | - | ||||
61 | Марин Начев | Железник | ||||
62 | Марин Николов | Свищов | ||||
63 | Минчо Димитров | Трявна | ||||
64 | Михаил Юрданов | Елена | ||||
65 | Найден Василев | Копривщица | ||||
66 | Начо Димитров | Димотика | ||||
67 | Недялко Григоров | Копривщица | ||||
68 | Нено Маринов | Кочмаларе | ||||
69 | Нено Спиров | Воден | ||||
70 | Никола Валев | Стара Загора | ||||
71 | Никола Георгев | Търново | ||||
72 | Никола Г. Красналъ | Русчук(Русе) | ||||
73 | Никола Дочев | Тетевен | ||||
74 | Никола Иванов | Прилеп | ||||
75 | Никола Ненов | Плевен | ||||
76 | Никола Савов | Ахърчелеби | ||||
77 | Никола Стоянов | Чаиркьой | ||||
78 | Паню х.Пенев(Тошооглу) | Стара Загора | ||||
79 | Пенчо Попов | Килифарево | ||||
80 | Пенчо Стайнов | Търново | ||||
81 | Пенчо Стоянов | Панагюрище | ||||
82 | Петко Димитров | Ловеч | ||||
83 | ПеткоПетков | Ловеч | ||||
84 | Петър Вълчев | Русчук | ||||
85 | Петър Кънчев | Търново | ||||
86 | Петър Наков | Разград | ||||
87 | Петър Сивков | Котел | ||||
88 | Петко Цонев( Царя) | - | ||||
89 | Петър Тихов Обретенов | Русчук | ||||
90 | Петър Тодоров | Сливен | ||||
91 | Първо Трифонов | Прогорелец | ||||
92 | Райчо Сивков | Котел | ||||
93 | Сава Генчов( Силов) | Ески Заара | ||||
94 | Сава Кънчев | Търново | ||||
95 | Симеон Кръстев | Етрополе | ||||
96 | Симеон Милков | Беброво | ||||
97 | Симеон Радев | Черна | ||||
98 | Сотир Пейов | Велес | ||||
99 | Спас Ненов | Копривщица | ||||
100 | Спиро Георгев | Битоля | ||||
101 | Станчо Николов | Казанлък | ||||
102 | Станю Стоянов | Лясковец | ||||
103 | Стефан п.Мешов | Русчук | ||||
104 | С. Господинов (Хитрият) | Сливен | ||||
105 | Стефан Данков | Шипка | ||||
106 | Стефан Иванов (Калцун) | Габрово | ||||
107 | Стефан Панев | Казанлък | ||||
108 | Стефан Караджа | Тулча |