Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2016 18:02 - Българите и римският свят XХII а1
Автор: herodotus Категория: История   
Прочетен: 2615 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2016 14:06


 Противоречия в средите на Отечествения фронт и оформяне на легална опозиция срещу режима   Когато на 9 септември е създадено новото правителство, формално е спазен принципът на паритет между участващите в О.Ф. коалицията партии. Комунистите обаче ръководят две от най-важните ведомства - Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието - което при започналите повсеместни чистки им позволява да установят сериозен контрол както над държавния апарат, така и над цялото общество. В тези дни дейността над милицията, оглавявана от комунистическите функционери, придобива особени правомощия и на практика няма институция в страната, която да е в състояние ефективно да й се противопостави. Оказва се, че никой не може да ограничи полицейския произвол и да защити подопечните си служители. Стига се до там, че дори военния министър ген. Велчев е принуден да издаде заповед офицерите да спят в казармите, а извън тях да се движат на групи и въоръжени, за да не бъдат обект на постоянните нападения на бойните групи и незаконни милиционерски арести. Друг много важен механизъм на засилване на реалното влияние на комунистическата партия в управлението е започналия процес на тотална политизация на държавните служители. Обратно на тенденциите, които се развиват в България от втората половина на 30-те години, сега завземането на служби се извършва изцяло по политическа препоръка на местните комитети на О.Ф., където преобладават членове на БРП (к). Назначенията стават не според управленческите способности и знания на кандидатите, а заради доказаната вярност към О.Ф. и най-често - към комунистическата партия, като зад тази цел едно от първите неща, които предприема новата власт, е да премахне изискванията за образователен ценз за държавните служители. Многобройни са случайте, когато министрите некомунисти признават, че кадровата им политика е силно ограничена и даже иззета от нисшите структури на О.Ф. По линията да се изграждат силни партийни ядра в държавните институции БРП (к) постига мощно средство за контрол и в единственото силово министерство което не управлява пряко - военното. Чрез създаването на т.нар. помощник-командирски институт се гарантира провеждането на партийната политика в армията. Помощник-командирите са политкомисари, най-често бивши партизани, които са аташирани към всяко поделение и следят за поведението и действията на командира и целия офицерски състав. Освен, че разполага с много лостове, с които да оказват натиск над своите партньори както сметнат за необходимо, комунистите прибягват и към открито отхвърляне на решения, взети от Министерския съвет. Характерен пример в това отношение е постановление № 4 на Военното министерство от 23 ноември 1944 г. В него е заявено, че офицери, които са подсъдими от Народния съд, ще бъдат освобождавани от преследване, ако активно се включат във войната срещу Германия. Главната цел на тази разпоредба е да се ограничат репресиите срещу българското офицерство. Но малко по-късно комунистическата партия категорично се противопоставя на това решение и организира силен уличен натиск. Следва и директна намеса на съветския представител в СКК (ген. Бирюзов), в резултат на което правителството е принудено да отмени постановлението. В резултат на това много от офицерите, герои от Отечествената война, непосредствено след декорирането им с ордени за храброст, при връщането им в страната са инквизирани, хвърляни в затвора и дори осъждани на смърт. Важен момент в борбата за водещо влияние във властта има и масовизирането на управляващите партии. След преврата от 9 септември всички политически сили на О.Ф. започват главоломно да увеличават броя на своите привърженици. Но този процес не протича равномерно. Най-бързо се разраства членската маса на БРП (к). От около 14 000 души през септември 1944 г., само за малко повече от година, към октомври 1945 г., членската й маса нараства с над 400 хиляди нови комунисти. В някаква степен това се дължи на факта, че в предходната епоха, когато всички партии са забранени, комунистите, благодарение на нагласата и опита да действат в нелегалност, успяват да запазят голяма част от структурите си, което в случая им дава значително предимство спрямо другите участници в коалицията. Главната причина обаче за рязкото увеличаване на комунистите в страната е, че партията контролира изцяло репресивните органи и все по-очевидно се налага мнението в обществото, че тя разполага с реална власт. Това чувство се засилва и от откритата подкрепа, която получава от съветските окупационни власти. Така, наред с хората, които искрено вярват, че комунизмът означава изграждане на справедлива обществена система (като баща ми например - бел.моя), в редовете на БРП (к) влизат множество българи, застрашени от развихрилите се репресии, а също и откровено стремящи се към властта службогонци. Докато привържениците на комунистическата идея  бурно се увеличават, ръководството на БРП (к) полага сериозни усилия да ограничи разрастването на другите О.Ф. партии. Постоянно се отправят обвинения към коалиционните партньори, че приемат в партийните си структури множество прикрити врагове на народната власт. Макар и да се водят равноправни участници в управлението на страната, другите партии са сериозно ограничени в публичните си изяви. Така например провеждането на по-значими обществени събрания и митинги или отправянето на изявления по държавното радио трябва да бъдат разрешени от вътрешният министър Антон Югов, следователно от комунистическата партия. Най-груби обаче са намесите на БРП (к) в политическите борби между отделните крила в земеделската и социалдемократическата партии. Целта е да се отстранят по-старите и авторитетни водачи на тези партии за сметка на по-малко известни дейци, но стремящи се към близки отношения с комунистическото ръководство. На чести атаки са подложени действията  на министрите некомунисти в правителството. Неравностойните взаимоотношения сред управляващите, от една страна, и липсата на разрешена опозиция, която да сплотява силите във властта, от друга, правят неизбежно избухването на конфликта в О.Ф. Първите опити да се противопостави на установения от комунистите диктат във властта се предприемат от земеделската партия, която по традиция се смята за най-влиятелна в българското общество. На 23 септември 1944 г. след близо четиригодишна емиграция (поради опита му да участва във военен преврат - бел.моя) в страната се завръща авторитетния лидер на "пладненци" Г.М.Димитров. Скоро той започва открито да се обявява срещу извършващото се в българското общество и срещу налаганите ограничения над Земеделския съюз. Поведението му го превръща в главен враг на комунистите и срещу него още през декември е подета яростна кампания. В борбата за политическото отстраняване на Г.М.Димитров се използва както разпалването на вътрешните противоречия в БЗНС, така и прилагането на груба външна намеса. С откровената подкрепа, която комунистическата партия оказва на лявоориентираните земеделци във висшите съюзни органи, се цели да се установи съвсем послушно на комунистите земеделско ръководство. Решаваща обаче е интервенцията на ген. С.Бирюзов, който на 17 януари 1945 г. във връзка с предстоящата конференция на БЗНС заявява категорично на д-р Г.М.Димитров, че комунистите не желаят да работят с него и той трябва да се оттегли от поста главен секретар на съюза. С тази декларация е дадено ясно да се разбере кой в действителност управлява България в момента. Пред заплахата да бъде забранена и разпусната земеделската партия Висшият съюзен съвет избира за неин водач Никола Петков. С това обаче атаките на комунистите срещу д-р Г.М.Димитров не стихват. През април 1945 г. той е поставен под домашен арест, където е строго охраняван. Все пак на 23 май той успява да избяга от дома си, като първо потърсва убежище в британската мисия, но по-късно, за по-сигурно, се установява в резиденцията на американския политически представител М.Барнс. Междувременно с одобрението на съветските окупационни сили българската милиция арестува и убива по особено жесток начин секретарката на д-р Г.М.Димитров М.Рачева, заподозряна, че му е помогнала в бягството. Заместник-председателят на СКК ген. Бирюзов настоява американската мисия незабавно да предаде Г.М.Димитров на българските власти. Американския представител Барнс категорично отказва  да изпълни съветското искане, като заявява, че дори е готов да го защити с малкото войници, с който разполага. След три месеца престой в американската резиденция в началото на септември Г.М.Димитров е изведен от страната. Комунистическото настъпление е насочено и към другия по-значим партньор в О.Ф. - БРСДП. И по отношение на тази партия БРП (к) твърде грубо се меси във вътрешнопартийния й живот, като подкрепя лявото крило, начело с Димимитър Нейков, и всячески се опитва да дискредитира авторитетните водачи на социалдемократите. Първоначално атаката на комунистите е насочена срещу Кръстъо Пастухов, който е убеден демократ, подлага на критика вътрешната политика на Отечествения фронт и безогледната политизация на държавните институции. След като е оказан силен вътрешен и външен натиск на БРСДП, в ръководството на партията се засилва ролята на левицата. Заемащия центристка позиция Григор Чешмеджиев и Коста Лулчев се опитват да запазят независимостта на партията - задача, която се очертава като много трудна за решаване. От началото на 1945 г. освен за разправа с "фашистки елементи" БРП (к) вече мобилизира многобройните си структури за настъпление срещу всеки изразяващ недоволство от режима. Въпреки подмяната на ръководствата на земеделската и социалдемократическата партия, от пролетта на 1945 г. атмосферата в правителството става все по-обтегната. Зачестяват разногласията и взаимните обвинения по принципни въпроси. Сериозен проблем възниква, когато на 31 май срещу неодобрен от комунистите митинг на БЗНС  полицията, заедно с група комунистически активисти, използва груба сила и се стига до кървави стълкновения. През май земеделци около Александър Оббов, подкрепени от БРП (к), оглавяват ръководството на БЗНС и малко след това отстраняват и Н.Петков от поста главен секретар. Остри противоречия избухват по повод обявените за 26 август избори за Народно събрание. При преговорите за изготвяне на листите на О.Ф. не се стига до споразумение. Тактиката на комунистите е кандидатите да се подреждат така, че да бъде гарантирано избирането на 95 комунистически депутати, а от съюзниците да се подбират близки до комунистическата партия хора. При това положение, водени от чувството, че в условията на комунистически диктат не е възможно да се работи съвместно, през юли и август 1945 г. повече от министрите-земеделци и някои независими напускат правителството. Скоро се обособява опозиция на деветосептемврийския режим, представяна от две основни партий: БЗНС Никола Петков и БРСДП (о) на К.Лулчев. Официално О.Ф. продължава да бъде коалиция, но в нея вече остават изцяли подчинените на БРП (к) звенари, земеделци на Ал.Оббов и социалдемократи на Д.Нейков. Като излизат от властта, водачите на опозицията вярват, че по този начин ще могат да съхранят автентичността на своите партии и да създадат една сравнително демократична алтернатива на доминираното от комунистите О.Ф. управление. Те са наясно, че във външнополитически план следвоенните реалности в света са такива, че определят водещо политическо влияние на СССР в България, но се надяват, че поне във вътрешната политика ще могат да издействат по-голяма самостоятелност на българските държавни институции (подлъгват ги надеждите и наивната вяра, че САЩ и другите съюзници няма да ги изоставят, още повече, че САЩ вече е изпитала ядреното оръжие, докато СССР е още далече след тях - бел.моя). Освен това смятат, че ще водят икономическа политика, която ще намали огромното бреме, произтичащо от изпълнението на Московското съглашение за примирие, и ще ускорят процеса на възстановяване на българското стопанство.  



Гласувай:
0



1. herodotus - Herodotus
22.04.2016 14:19
Съжелявам за лошото подреждане, но нещо този път ве се правих с компютъра !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: herodotus
Категория: История
Прочетен: 390026
Постинги: 127
Коментари: 92
Гласове: 42
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031