Виталиан е византийски военоначалник,оглавил два бунта срещу византийското правителство.   
            Той се бунтува през 513 г. в Тракия против Анастасий I. Виталиан е роден в Залдапа в Долна Мизия (край Шумен,  североизточна България). Той е гот или скит. Син е на Патрикъл( Патриокъл). Майка му е сестра на Македоний II, патриарх на Константинопол през 496–511 г. Когато Анастасий през 511 г. смъква патриарха на Константинопол Македоний II и назначава монофизитския патриарх на Антиохия за наследник, в Източната Римска империя започват въстания. През 512 година Ареобинд е издигат като император. След една година comes foederatorum Виталиан ръководи съпротивата. През 514 Виталиан навлиза в Мизия с войска, съставена главно от кутригури, преминава през Одесос и Анхиал и през 515 година достига до Константинопол. Той не успява да превземе града и се споразумява с император Анастасий I да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518, при новия император Юстин I, военните действия са подновени и продължават до смъртта на Виталиан през 520 година. През 520 г. при Юстин I той е отново военачалник и става консул заедно с Флавий Рустиций (в Италия). Още същата година по нареждане на императорския племеник Юстиниан той е уволнен от военната му длъжност и малко след това убит. Евагрий Схоластик съобщава, Виталиан се стремял за императорския трон. Има четири наследници: Куцис, Бузет,  Венил и една неизвестна по име дъщеря. Стремежът на Виталиан за овладее трона на византийския трон се изтъква като причина за започване на военните действие. 
              Бунтът на Виталиан е считан от много съвременни изследователи за едно от забележителните събития, разиграли се по време на управлението на византийския император Анастасий I.  Баща му Патрикъл е ромейски офицер и командващ федератите по Дунав, майка му е сестра на Константинополския патриарх Македоний II (495 -- 511). Йоан Антиохийски посочва, че Виталиан е родом от Залдава (Шумен) градче в Долна Мизия. Единственото описание на бунтовника, достигнало до нас, дължим на същия хронист. В неговото произведение, Виталиан е представен като човек с дребен ръст, който имал говорен дефект. Към 513 г. Виталиан заема поста командващ на федератите разположени по Дунавския лимес. Според Дж. Б. Бъри той заема длъжността Count of the Federates (несъмнено превод на титлата Comes Foederatorum), която е овакантена от баща му Патриокъл. В бунта на Виталиан участват много българи от Мизия. Дори за този факт,  е спорно в какво качество са участвали те. Според привържениците на миграционните теории за произхода на българите, те са участвали като наемници срещу заплащаме. Това противоречи на историческите факти, според които във войската на Виталиан участват местни българи от Мизия, със статут на федерати, населяващи крайдунавските гранични райони. Късните византийски хронисти свидетелстват,че Виталиан подлага на грабеж Тракия, Скития и Мизия и завзема много градове. Във връзка с бунта можем да заключим, че българи, изпълняващи различни военни или социални функции обитават ромейските провинции Скития и Мизия от края на IV в. до края на VII век. Въпреки неуспеха на бунта той оставя трайни следи в българската историческа памет чак до Възраждането. Според ранните възрожденци Виталиан се смята за един от родоначалниците на българите.
            Император Анастасий I( 491-518 г.) заема престола като вече изградена личност и е противоречива личност по отношение на управлението на империята. Бунтът на Виталиан е едно от значителните събития, които се случват по негово управление. Другото е построяването на известната "Анастасиева стена",когато византийците бягат от кутригурите, за да се преедпазят. Стената се нарича още"Стена на страха".  Анастасий се възкачва на византийския престол, когато е на ок. 55-60 години, избран като съпруг от императорската вдовица Елия Ариадна. На 11 април 491 г., 2 дни след смъртта на Зенон Исавриеца, Анастасий е обявен за император от войските и народа в столицата. Елия Ариадна го провъзглася за император и малко след това се омъжва за него. През 513 г. императорът води тежка вътрешна война срещу Виталиан, подпомаган от кутригурите,. Опустошени са много големи площи в Тракия и бунтовниците стигат до столицата Константинопол. Тракийските хуни и военната им геополитика.
              През есента на 515 г. Виталиан, недоверчив към искреното желание за мир на императора, се разбунтувал за трети път и отново се появил пред стените на Константинопол. Той навлязъл с флота си в Босфора и установил лагера си до Состений. Планът му бил да атакува Сикай (дн. Галата) по суша, а флотът бил изпратен в Хрисопол. Този път обаче Анастасий бил подготвен. Вероятно той умишлено предизвикал този бунт, за да може по този начин да обезсмисли мирните договори. На Виталиан било отнето командването над Тракия и било предадено в ръцете на Руфин.   
( цитат от" Акакиевата схизма")       
          „... беше взет Безипол от хуните. И изпрати императора (Юстиниан І – бел. ред.) военачалника Маркел и своя племенник (Юстин ІІ- бел. ред.) с голяма войска, за да освободят града и Персида. През април беше превзет Анастасиопол от тракийските хуни” (Хрониката от ІХ в. на Теофан, л.м.6054).

           В първото изречение има неправилен препис и учените не могат да реконструират правилно името на града (Безипол ?), но става пределно ясно кой и къде е този град, ако се има предвид второто изречение. Къде и кой град се казва Анастасиопол? Теофан е дал сведение за това:
        „...император Анастасий огради стените на Дар, голямо и укрепено място в Месопотамия, на границата на римските и персийските владения, построи в него църква, пекарни за хляб, водоем и порти, и нарече тази крепост Анастасиопол; освен това построи в него две обществени бани и му даде права на град.”
                 Крепостта Дар се намира на изток от гр. Амида, в близост до персийската граница на Византия.
               Само бързото оттегляне спасило Виталиан от пълен разгром. Докато той проучвал възможностите за решителна атака, неговата флота неочаквано била унищожена благодарение на военната вещина, показана от Марин Апамейски, от една флотилия, разположена при Златния рог, която с помощта на „гръцкия огън” или на система от огледала, съсредоточаващи слънчевите лъчи в определена точка, унищожила или прогонила корабите на Виталиан. Офицерите от най-близкото му обкръжение, които били заловени, били екзекутирани. Той се принудил да вдигне лагера си и да отстъпи. След като, благодарение на прабългарите, избягнал готвения срещу него атентат, той успял да се установи в Анхиало.              ( цитат от" Акакиевата схизма") 
             Участието на българите в събитията покрай бунта на Виталиан се заключава в това, че има кутригури. Те са съставна часат от българския етнос. Заедно с Оногундурите и Утигурите Кутригурите формират състава на древните българи, които е предвождал кан Кубрат. 

Интересна летопис. Напълно непознати за мен имена и събития.

... Интересен материал! - Браво!
Има доста въпроси, които мога да задам, но ще се въздържа малко...
... "...Планът му бил да атакува Сикай (дн. Галата) по суша,..." - има една гръцка песен, която звучи странно, но ми хрумна, че може би става дума именно за Сикай-Галата... Ще го мисля...
... " ... На Виталиан било отнето командването над Тракия и било предадено в ръцете на Руфин. " - Руфин ме подсети за песента Руфинка болна легнала, или както я наричат, Руфинкината. - Дали може да се намери връзка? - Кой знае?
...
Поздрави!