Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2016 18:43 - Облеклото на древните българи
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 1112 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 04.02.2016 18:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             При древните българи, живяли на обширни територии в Азия е интересно как са се обличали. По тогавашните времена не е имало разнообразието на съвременните дрехи, както и мода. Тенденциите в облеклото са се определяли от района на живеене, климата, географските особености. Обикновено един народ като се засели взема много неща от съседите си и се влияе от завладяните народи донякъде.
     "При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”.
                
Чембасът, е и често споменаван във народните песни, като символ на мъжествеността, и възмъжаването. Лъв Дякон пък твърди че тази прическа е символ на аристократизъм... Старите български владетели, особено от рода Дуло са изобразявани винаги с прическа чембас( остригани с един голям кичур коса отзад). В Именика на българските канове пише"  Тези петима князе управляваха отвъд Дунава с остригани глави". В песента на Стоян Керванджия пише:

...Царю си беглик посака
илядо кола беглички -
от Врачанската наия
петстотин кола с биволе;
от Софийската наия
петстотин кола с волове.
Писале, кого писале,
писале ми са Стояна,
Стояна младо кръмарче -
да води Стоян, да води
илядо кола беглички
у Стамбол града голема,
че има Стоян, че има,
че има кола железни;
па има медни ярмове
със тия жегли сребрани;
че има слога биволе -
Вранчо Врачанина
и Брешко Софианина.
Баща му кола стегаше,
бракя му коват биволе,
сестри му дреи доносят,
снаи му чумбас решеха,
майкя му в торба тураше.
Стоян си прегна биволе,
майкя Стояна изпраща
и на порти му думаше:
- Стояне, сине Стояне,
Стояне, чедо мамино,
със здраве, сине, да идеш
у Стамбол града голема;
да идеш, синко, да дойдеш,
та да те, сине, ожена
с убава Рада Попова...

            Когато през 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав. След като избива 300 български боляри, Светослав тръгва срещу гърците, но скоро се оказва затворен в крепоста Дръстър(Силистра), без възможности за бягство. Тогава той решава да преговаря със Йоан Цимисхий, и да си върви от "страната на скитите". В запазени източници от този период е описан неговият необичаен за византийците външен вид - обръсната наполовина глава, чембас и голяма златна обица. Лъв Дякон пише за него:

         "Светослав пък пристигнал от отвъдния бряг на една скитска лодка, с весло в ръка и гребял заедно с другите като обикновен войник. Външният му вид бил приблизително такъв: среден ръст, нито необикновенно висок, нито пък нисък, с гъсти вежди, сини очи и чип нос, без брада и горна устна, обилно обраснала с гъсти и дълги мустаци. Главата му била съвсем гола, но на  едната страна висял кичур коса, който означавал благородния му произход. Той имал набит врат, широки гърди и строино телосложение, изглеждал свиереп и див. "

            Без съмнение, чембасът е донесен именно от древните българи, и бива разпространен от тях, сред съседните народи. Хохолът у Украинците не може да бъде разглеждан като нищо друго освен остатък от древните българи, живели по тези земи около 4-5 столетия. Заедно със стотиците други наши достижения, този вид прическа със право може да се прибави към българското културно наследство и приносите на българите за европеиската цивилизация(която никога не би узнала за тях още преди 10-15 века).   
             Както се вижда от фреските (Мадарския конник), както и от илюстрациите на "Омуртаг" и "Българи, убиващи ромейски воини" - може да се съди положително че "гащите" и "кафтаните" /наричанани от Теофилакт "кожуси" -вероятно защото са изработени от кожа/ са били част от облеклото на древните българи в Дунавска България т.е те не носили пола, или препаска - като долна дреха, а тип "панталони"/гащи, штаны, носени от конните народи, или от народи чийто корени се намират в горската и степната зони на източна Европа. В действителност това е мнение не съм срещал писано от историци и изследователи на българите за облеклото им. Нашите хроники са много кратки и липсват подробни описания.  Срещал съм отдавна написано, че българите са взели носията на аварите, преписката с папа Николай, това, че Петър е наречен облеченият в кожи. В епоха без ластици вариантите са да се стягат с колан или вр ъв панталониили да се прикачат към ризата. По същия начин стои въпросът с чорапите - кожен ремък, връв  или нещо подобно за по-горна дреха.
             Предполагам българите да са имали по-официални дрехи, но само по-богатите и приближените на кана и двореца. По време на срещи със съседни пратеници, водене на преговори са ги използвали. Нямам представа как са изглеждали, защото няма запазени документи. Облеклото по време на война е ясно- доспехите, снаряжението, оръжието и бойния кон. В намереното съкровище от Наги Сент-Миклош, което се смята, че е на Атила не се виждат ясно по съдовете панталоните, поради по-голямата дължина на ризниците. Хуните не са българи, но тъй като сме били за голям период съюзници е твърде възможно да имаме сходство в облеклото.
   
                Фолклорните носии не са достатъчно стари, за да се причислят към облеклото на древните българи. За накитите, използвани от жените съдим от намерените предмети, които са изложени в етнографските и историческите музеи в градовете. Навсякъде има пафти, обеци, колани, брошки, пръстени. Размерът и видът на пръстените е имал значение и е съответствал на общественото положение. В гробниците на владетелите са намирани много предмети от злато и сребро.
Благодарение на изображения в древни летописи днес ние знаем как е изглеждала аварската куртка, която в стари времена българите са приели. Българската бойна дреха е тясна в горната част на тялото, а под кръста се разширява леко, за да даде свобода на краката. Украсата се състои от разположени хоризонтално ивици. Например  в едно писмено сведение пише, за един руски болярин: "видях българските пленници, всички са с ботуши", а арабите пишат приблизително : "облеклото на българите и хазарите е цялото от чудесно обработена кожа- мека като кадифе". На краката си българите са носели ботуши или високи обувки.  
           
Може да изглежда изненадващо, но не дамите а мъжете, са носили обеци.В съвременния свят носенето на обеци от мъжете не се приема добре., който в последствие се усвоява като украшение и от жените. Обеците са били както показател за принадлежност към висшото общество, така и войнски аксесоар. Това украшение е използвано и като защитен талисман, колкото и да е странно за опазване и продължение на рода. Обеци при мъжете са носени от всички прослойки. Имало е значение къде се носи обецата. На лявото ухо носели обеца синовете на единствена майка с убит мъж. На дясното – единственият син в семейството. На двете – мъжът, който е последният от рода. Такъв човек се охранявал от няколко съседи и дори по време на война не му разрешавали да се бие, за да не изчезне родът му завинаги. Тези обеци са играели роля на защитен талисман. 
         Българите са се обличали и бронирали доста добре. Обратно на популярното мнение са се къпели и поддържали добра хигиена… и всичко което правят се отличава с ефективността и прагматизма си. Няколко години след официалната християнизация на България, група българи отправят питане до римския папа Николай I за това как да съгласуват дотогавашните си обичаи с новите църковни норми. В един от отговорите на папата става дума за необходимостта да се свалят от главите на мъжете превръзките от ленен плат, когато се влиза в църква. От тук може да се заключи, че някои от ранните българи в официалния си живот са носели ленени превръзки на главите. Вероятно, някои от представителите на благородническото съсловие в  предхристиянска България са носели ленена превръзка на главата. На главата си българите от благороден произход са имали ленрта, която да пристяга челото.
Около 80% от погребенията на българите в предхристиянската епоха са с изкуствена деформация на черепа - отличителен белег за този етнос. Обичаят се считал за привилегия за хората с благороднически произход. Малко материали има относно облеклото на древните българи, но при всички случаи в различните райони, които преди много години са населявани от българи има по нещо от облеклото им, което се е запазило някъде. Причините са съседските отношения, смесването, продължителните контакти, които са имали съседните народи през епохите, влиянието. Навсякъде съседните народи оказват влияние и всеки етнос взема по нещо от тях. Може би из Азия, където са нашите стари земи ако се разтърсим може да открием по нещо ново относно начина на обличане у древните българи.
                Данните до момента сочат, че облеклото на аристокрацията и простолюдието се различава по качество на материите и количество на украсите, но не и по модел или кройка. Според Вера Наследникова дрехите на висшите обществени слоеве са по-дълги спрямо тези на низшестоящите, но археологическите находки не потвърждават това - в селските некрополи се срещат останки от дълги до глезена дрехи, а в пищното Калояново погребение поръбващият ширит стига до коляното. Отгоре българите са носили риза( туника),а понякога и две една върху друга. Според запазените изображения наметалото не е ясно разграничено от горната дреха, що се отнася до предпазване от атмосферни влияния. Често те са изобразени леки, с много гънки и с видима функция на моден аксесоар. Средновековните зографи най-често представят фигурите в анфас или три четвърти и затова е трудно да се дефинират различните им кройки.
             Важна част играе украсата за глава. Съдейки по ктиторските портрети, жените са криели косите си под покривала или шапки независимо от възрастта и семейното си положение. От своя страна археологическите разкопки свидетелстват, че дори селянки, не носещи никакви други бижута, са украсявали главите си със скъпоструващи сърмени ленти и висулки. Трудно е да се направи класификация поради голямото разнообразие, демонстрирано от стенописите, и оскъдната информация от находките. В част от случаите става дума за висока шапка с разноцветни апликации, в други - за диадема със или без платнено дъно, а понякога - за сложна комбинация от метални елементи, игли за коса, мъниста, панделки и кърпи. Не са намерени диадеми от плътен обръч, каквито се срещат през Първото Българско царство( VIII – XI в.), но се запазва обичаят челото да се украсява с метални пластинки, както и употребата на малки облодънни шапки. Според етнографите на базата на формираните през този период украси за глава впоследствие се развиват характерните фолклорни забраждания.
              Като написах темата си останах с впечатлението, че отстъпва по качество на много от предишните, но Вие ще прецените дали е така.




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. indiram - Здравей, Барин!
05.02.2016 15:47
Благодаря ти! - конкретно за мене, има полза, следователно, и качество.
Ще ли те разсмея? - като започнах да чета, с удивление, разбира се, още в първите редове, запремятах думички и думички, започна да ми просветва едно-друго. А, ето, защо да се поразсмееш - като стигнах до песента за Стоян Керванджията - сетих се, че снощи сънувах някой си Стоян, който ме пита, дали искам да ми докара кола и т.н. (или, сънувам Стоян и кола, и ето какво се случва - чета за Стоян и коли). И ми стана смешно, предполагам, и на теб сега.
За статията ти - интересна ми е и ще я прегледам отново, по-задълбочено (все пак, като по-поръчка ми е, нали) - казвам го с дълбоко уважение към теб и труда ти!
И, затова, дето мъжете носели обици - на едното, на другото, или и на двете уши - и причините (тълкуването) - изумително е, хитричко, простичко, уникално... По едната обица, както се казва, са могли да се познаят хората - феноменално!
Има база за размисли в материала ти!
Благодаря ти!
Поздрави!
цитирай
2. kvg55 - Интересен материал. На мен лично ми ...
09.02.2016 22:35
Интересен материал. На мен лично ми е интересно, кога са се появили навущата и свинските цървули с върви, дали са съществували още при средновековните българи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 710097
Постинги: 241
Коментари: 2110
Гласове: 17305
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930