Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2015 11:32 - достигането до южния полюс
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 1082 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 28.11.2015 11:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                

          След като  през 1909 г. Роберт Пири достига до северния полюс южния полюс става основна цел на полярните експедиции. В края на 1912 г.независимо един от друг се подготвят две експедиции от поплярни изследователи за южния полюс. Едната е предвождана от норвежеца Руалд Амундсен, а другата от шотландеца Робърт Скот.
             В края на 1911 година Южният полюс става мълчалива сцена на триумфа и трагедията на двамата му откриватели – норвежеца Руалд Амундсен и британския офицер Робърт Скот. Съдбата дава първенството на Амундсен, макар че Скот е учен и откривател, който има неоценими заслуги за изследването и описанието на Антарктида. Британският офицер отделя преди това десет години от живота си в тежки походи на ледения континент. Болезнено амбициозният Амундсен, чиято цел е полярното откривателство заради самото него, тръгва към полюса веднага, щом научава, че Скот ще направи опит да го покори. Добрата подготовка, непреклонността и суровата маниакалност на Амундсен го правят победител. Заедно с двама сънародници, той достига Южния полюс на 14 декември 1911 година и забива там норвежкото знаме. Тук пише иронично писмо на британския си съперник и го оставя до знамето. Времето е с Амундсен, докато  при Скот на връщане има силна виелица и е невъзможно напредването.
               Коравият шотландец, капитан от британската флота Робърт Скот, въпреки техническите нововъведения, не успява да организира добре своите бази и продоволствие. По пътя е застигнат от силна виелица, моторните шейни аварират, а манчжурските кончета във впряговете умират. Групата пътува пеша. Успява да достигне полюса едва на 17 януари 1912 година. Когато Скот вижда норвежкия флаг, заедно с петимата си колеги тежко понася факта, че е изпреварен с един месец от норвежците. Връщането на британците се превръща в катастрофа. Двама от другарите на Скот загиват по пътя в инциденти. Разочаровани, изтощени и страдащи от скорбут, останалите не успяват да открият базата с хранителните продукти. Само на 18 километра от нея Скот, Уилсън и Боуърс изстиват в ледената пустота. Телата на тримата и дневниците им са намерени от спасителна група едва на 12 ноември 1912.
          Предполага се, че Робърт Скот е умрял последен. Прощалните думи, които е записал в своя дневник на 29 март 1912 г. са: "Ние знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за нашите близки.”

                 По същото време Амундсен отпътува от Антарктида. Бърза да уреди авторските си права, за да може единствен от колегите си да публикува описания на събитието. По-късно се завръща тържествуващ в Норвегия и е обсипан с всички възможни национални и международни награди. Преди и след покоряването на Южния полюс, Амундсен многократно води експедиции, изучаващи Арктика и Антарктида и е първият, който преминава целия Северен морски кръг. Норвежецът е и първият човек, заедно със съратника си О. Вистинг, който е пребивавал на двата земни полюса. Въпреки това, често е обвиняван в жестоко отношение към другарите си, в алчност и преследване единствено на пари и слава. Загива през 1928 година - хидропланът, с който се отправя на спасителна операция, изчезва в Баренцово море. През 1928 при опит да открие италианската експедиция на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла „Италия“, Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета „Латам“, но изчезва безследно в Баренцево море. Отношенията между Нобиле и Амундсен не са никак приятелски, но въпреки всичко Амундсен се отправя да спаси своя колега изследовател. На 14 декември същата година - датата на откриването на Южния полюс, Норвегия официално се прощава със своя герой. Неговият сънародник, учен и полярник-откривател Фритьоф Нансен прочита слово пред краля и стихналия народ: „Той беше първопроходец и победител, не беше учен и не искаше да бъде... Главното в неговите усилия бяха самите усилия. Завършвайки пионерския си труд, Руалд Амундсен се завърна в просторите на Ледовития океан, където беше делото на неговия живот.” Странна реч. Любопитното е, че корабът на Фритьоф НансенФртам( на норвежки- напред) е ползван от Руалд Амундсен. Чел съм книгите за двамата първооткриватели и " Пионери на севера". До последно Руалд Амундсен е пазил в тайна истинската цел на подготвяната от няко експедиция, като е обявил, че ще ходи досеверния полюс. При тогавашното разпространение на информацията преди век е възможно това да остане задълговреме скрито.
             Амундсен и Скот преминават на шейни или пеша близо 3000 километра в двете посоки, изкачват се на височина над 3000 метра, за да открият Южния полюс. Вероятно днес техническите средства и познания правят задачата по-лесна. Но все така рискова и заслужаваща уважение. След тях се провеждат още много експедиции до южния полюс.
          Амундсен покорява Северозападния проход през 1906 г. и изминава разстоянието по северния полярен кръг. Руалд Амундсен става първият човек, стъпил на двата географски полюса. 
            Ако погледнем нещата от географска гледна точка южният полюс е по-труден от северния, поради няколко причини: температурите на южния полюс са много по-ниски от тези на северния. Причините затова са голямата надморска височина( на Антарктида почти изцяло надморската височина е над 2000 м, а на мнодо места и над 4000 м. На южния полюс почти не вали сняг, има дебел натрупан лед, на места достигащ над 2 км. Ветровете са по-силни. На северния полюс няма лед и континент, а той леживъв вечно замръзналия Северен левдовит океан . Като цяло в южното полукълбо е по-студено от северното.  Зимата на южния полюс е продължителна- от март до октомври. През полярната зима няма никаква светлина от Слънцето.
Слънцето винаги е ниско в небето, като през декември достига максимума си - 23°. По-голямата част от слънчевата светлина, която достига земята, се отразява от повърхността на снега. Липсата на топлина, идваща от Слънцето и голямата надморска височина правят полюса едно от най-студените места на Земята. В средата на лятото, когато слънцето достига най-високата си точка в небето (23,5°), се наблюдават най-високите средни температури на полюса (−25.9 °C през януари). Със спаденето на нивото на слънцето в небето падат и температурите. По време на залезите през март и септември температурата достига −45 °C. През зимата средната температура е около −58 °C. Южният полюс има пустинен климат, без почти никакви валежи. Влажността на въздуха е почти нулева. Въпреки това силните ветрове могат да донесат снеговалежи, при което на полюса падат около 200 мм сняг годишно.
             Ако се сравнят двете експедиции на Скот и Аминдсен се вижда, че норвежците са били по-подготвени, изминали са много по-малко километри, защото са минали по по-къс маршрут, изкачването им е било по-малко и времето по-поносимо. Времето, за което се е придвижвала норвежката група е било по-кратко. По-късно се извършват много изседвания от различни по народност изследователски екипи. 

image

             фиг. 1- карта на маршрутите на Руалд Амундсен и Робърт Скот.




Гласувай:
5
0



1. zaw12929 - ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНО ЗА ЧЕТЕНЕ!
29.11.2015 19:56
ИНТЕРЕСНО И ПОЛЕЗНО ЗА ЧЕТЕНЕ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 564230
Постинги: 218
Коментари: 1474
Гласове: 12511
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031