Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2015 22:36 - народните будители
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 3158 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 26.11.2015 14:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          
Наближава 1-ви ноември- ден на народните будители. Много хора си мислят, че само учителите трябва да празнуват и учениците да спечелят някой неучебен ден. Действително само те почиват, защото се явяват като последователи на делото на народните будители. Но народните будители в България не са само учители, просветители  и писатели.За това кои се смятат за народни будители и кои не имам собствено мнение. Народни будители са тези, които повдигат националния дух и самочувствието на българите. Отчасти в темата"Великите българи" съм споменал за някой от будителите. Към, народните будители мисля, че трябва да се причислят св.св. Кирил и Методий, седмочислениците, княз Борис I и оттам да се започне. Разбира се основните народни будители са от края на османското владичество. Голямата група започва от Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и завършва със Стефан Стамболов. Въпреки всичко най-големият ни държавник от времето след Освобождението не може да се нарече" будител", а по-скоро " Основоположник на нова България". За ден на народните будители на България е избран 1-ви ноември и от известно време насам се празнува подобаващо.
    
Великите български народни просветители са безброй, въпреки това, ще отбележа само имената на най-известните, които не бива да забравяме никога:
      Патронът на българските будители - Свети Иван Рилски е български духовник и най- великият български светец и отшелник.     Той е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.
          Друга водеща фигура в българското просветно движение през първата половина на 19 в е българския монах, учител и художник- Неофит Рилски. Константин Иречек го нарича „Патриарх на българските учители и книжовници”. Оставя след себе си дълги години на учителски труд и много съчинения.
         Паисий Хилендарски - български народен будител, духовник и автор на „История славянобългарска“от 1762 г.. Много учени да го обявяват за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г. по случай 200 годишнината от напиосването и. В трудовете си, известния още като Отец Паисий, изразява идеите си за национално възраждане и освобождение на българския народ.       
         Виден представител на Търновската книжовна школа е Григирий Цамблак, който е един от най- значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, освен това е радетел за налагането на правописна и езикова реформа. Пише 25 поучителни слова и поучения за църковни празници, а в славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известния писател.
             Български книжовник, писал на старобългарски език и работил през втората половина на 15 век в Северна Македония, считан за късен представител на Търновската книжовна школа, а в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература е Владимир Граматик. Той е автор е преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.
           Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането. Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение. Първи прави препис на"История славянобългарска".
        Виден представител на Софийска книжовната школа е Поп Пейо, който е български книжовник от XVI век.
        Друг виден представител на Софийска книжовната школа е Матей Граматик, който е български книжовник от XVI-ти век. Автор е на житието на св. великомъченик Николай Нови Софийски, убит с камъни през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар), като се явява свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения за града и за известните му други от софийските светци.
        Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар. В град Брашов Селимински взел активно участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.
        Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век и е смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в Рилския манастир между 1469 и 1479 г. Поддържа връзки с видния книжовник Владислав Граматик, на когото поръчва написването на „Загребския сборник“ от 1469 г. Пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.
          Петър Бодган Бакшев или Бакшич е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Автор е на първата "История на България", написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като "История на Охрид - столица на България", "Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий", "Призренската епископия" и други.
      Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови "Български народни песни". В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор.

             Васил Априлов до края на живота си той е най-яркият и авторитетен апостол на българската идея, най-ревностният проповедник на българското образование и най-енергичният ратник за културното обособяване на българския народ. Венец на усилията му образува отварянето и закрепването на габровското училище, което става истински разсадник на просвета, гражданско възпитание и книжовна дейност между българите от 1835 г. нататък.   
      Петър Парчевич е роден през 1612 г. в стар чипровски род,  става български католически епископ.
        Йоасаф Бдински - български книжовник и духовник, автор на „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“, в което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на XIV в. — падането на Търново и първите години на турско владичество.
       Не може без Иван Вазов. Наричан „Патриарх на българската литература“,  е български поет и писател. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Сред най- известните му произведения са романа „Под игото”, повестите „Немили- недраги” и „Чичовци”и стотици стихотворения.
         Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Най- известните му произведения са „Горски пътник” и „Българските хайдути”. Пише и много съчинение.
            Една от най- видните фигури в българската история е тази на Христо Ботев Той е български национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски” и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.
         Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество. За него повече съм писал в темата" Бележитите българи", защото го поставям на първо място.
       Захарий Стоянов е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия.
     Любен Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
      Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа  заедно с Димитър Николов Асенов, 
по-известен като Хаджи Димитър, са едни от най-значимите български войводи. Загиват едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части.  Христо Ботев написва едноименната поема „Хаджи Димитър”.
         Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог. Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо — , открояват се  "Къде си, вярна ти любов народна?", "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене". Автор е на учебници.
          Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. Автор е на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други.
           Освен изброените заслужават внимание Васил Друмев( митрополит Климент) и Иларион Макариополски от град Елена.
          Първото неофициално честване на празника е осъществено в Пловдив през 1909 г. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, да внесе предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 се обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. Сред народните будители има учители,духовници, книжовници, просветители, борци за свобода, революционери, творци
        След промените 1 ноември 1990 г. е подновено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало.
         Не са много народите, които в своя календар имат ден за почит към велики личности, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива, но ние, българите, сме едни от тях.
Честит Ден на народните будители!



Гласувай:
6



1. rosiela - За народните будители
15.10.2015 23:35
Поздравления.
цитирай
2. katan - Поздрави за постинга!
17.10.2015 13:10
Има БУДИТЕЛИ и в днешния ден!
Не са малко.
Поздрави!
цитирай
3. donchevav - Чудесен постинг! "Народни ...
01.11.2015 14:20
Чудесен постинг!
"Народни будители са тези, които повдигат националния дух и самочувствието на българите."
Споделям мнението, че изброяването трябва да започне още със св.св. Кирил и Методий и строителите на Първото българско царство.
Честит ден на народните будители! За повече светлина и любороден плам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646042
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67334
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031