Постинг
15.10.2015 22:36 -
народните будители
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3176 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2015 14:09
Прочетен: 3176 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 26.11.2015 14:09
Наближава 1-ви ноември- ден на народните будители. Много хора си мислят, че само учителите трябва да празнуват и учениците да спечелят някой неучебен ден. Действително само те почиват, защото се явяват като последователи на делото на народните будители. Но народните будители в България не са само учители, просветители и писатели.За това кои се смятат за народни будители и кои не имам собствено мнение. Народни будители са тези, които повдигат националния дух и самочувствието на българите. Отчасти в темата"Великите българи" съм споменал за някой от будителите. Към, народните будители мисля, че трябва да се причислят св.св. Кирил и Методий, седмочислениците, княз Борис I и оттам да се започне. Разбира се основните народни будители са от края на османското владичество. Голямата група започва от Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и завършва със Стефан Стамболов. Въпреки всичко най-големият ни държавник от времето след Освобождението не може да се нарече" будител", а по-скоро " Основоположник на нова България". За ден на народните будители на България е избран 1-ви ноември и от известно време насам се празнува подобаващо.
Великите български народни просветители са безброй, въпреки това, ще отбележа само имената на най-известните, които не бива да забравяме никога:
Патронът на българските будители - Свети Иван Рилски е български духовник и най- великият български светец и отшелник. Той е живял по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил.
Друга водеща фигура в българското просветно движение през първата половина на 19 в е българския монах, учител и художник- Неофит Рилски. Константин Иречек го нарича „Патриарх на българските учители и книжовници”. Оставя след себе си дълги години на учителски труд и много съчинения.
Паисий Хилендарски - български народен будител, духовник и автор на „История славянобългарска“от 1762 г.. Много учени да го обявяват за основоположника на българското Възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 г. по случай 200 годишнината от напиосването и. В трудовете си, известния още като Отец Паисий, изразява идеите си за национално възраждане и освобождение на българския народ.
Виден представител на Търновската книжовна школа е Григирий Цамблак, който е един от най- значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, освен това е радетел за налагането на правописна и езикова реформа. Пише 25 поучителни слова и поучения за църковни празници, а в славянската литература от XV век Григорий Цамблак е най-известния писател.
Български книжовник, писал на старобългарски език и работил през втората половина на 15 век в Северна Македония, считан за късен представител на Търновската книжовна школа, а в Сърбия е приеман за един от ранните представители на сръбската литература е Владимир Граматик. Той е автор е преводач, съставител на сборници, преписвач и калиграф. Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.
Неофит Бозвели, наричан също Неофит Хилендарец, е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането. Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение. Първи прави препис на"История славянобългарска".
Виден представител на Софийска книжовната школа е Поп Пейо, който е български книжовник от XVI век.
Друг виден представител на Софийска книжовната школа е Матей Граматик, който е български книжовник от XVI-ти век. Автор е на житието на св. великомъченик Николай Нови Софийски, убит с камъни през 1555 г. в местността Три кладенци (Ючбунар), като се явява свидетел на събитията. В описанието си на духовната обстановка той дава кратки сведения за града и за известните му други от софийските светци.
Д-р Иван Селимински е изтъкнат български възрожденец, общественик и лекар. В град Брашов Селимински взел активно участие в превръщането на града в един от първите организационни центрове на българската емиграция.
Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век и е смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в Рилския манастир между 1469 и 1479 г. Поддържа връзки с видния книжовник Владислав Граматик, на когото поръчва написването на „Загребския сборник“ от 1469 г. Пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен.
Петър Бодган Бакшев или Бакшич е български католически архиепископ и книжовник. Автор е на първата история на България и е един от инициаторите на Чипровското въстание. Автор е на първата "История на България", написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като "История на Охрид - столица на България", "Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий", "Призренската епископия" и други.
Братя Миладинови са изтъкнати български възрожденци, просветители и фолклористи. Дълго време Димитър Миладинов е учител в много градове на Македония. Развива широка обществена и просветителска дейност. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови "Български народни песни". В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор.
Васил Априлов до края на живота си той е най-яркият и авторитетен апостол на българската идея, най-ревностният проповедник на българското образование и най-енергичният ратник за културното обособяване на българския народ. Венец на усилията му образува отварянето и закрепването на габровското училище, което става истински разсадник на просвета, гражданско възпитание и книжовна дейност между българите от 1835 г. нататък.
Петър Парчевич е роден през 1612 г. в стар чипровски род, става български католически епископ.
Йоасаф Бдински - български книжовник и духовник, автор на „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“, в което дава ценни исторически сведения за положението на българския народ в края на XIV в. — падането на Търново и първите години на турско владичество.
Не може без Иван Вазов. Наричан „Патриарх на българската литература“, е български поет и писател. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Сред най- известните му произведения са романа „Под игото”, повестите „Немили- недраги” и „Чичовци”и стотици стихотворения.
Георги Стойков Раковски е български революционер и възрожденец. Раковски е основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Най- известните му произведения са „Горски пътник” и „Българските хайдути”. Пише и много съчинение.
Една от най- видните фигури в българската история е тази на Христо Ботев Той е български национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски” и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.
Васил Левски, чиято отдаденост и саможертва в името на свободата е най-силното човешко качество. За него повече съм писал в темата" Бележитите българи", защото го поставям на първо място.
Захарий Стоянов е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия.
Любен Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и безспорен национален герой допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа заедно с Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, са едни от най-значимите български войводи. Загиват едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части. Христо Ботев написва едноименната поема „Хаджи Димитър”.
Добри Петров Чинтулов е български поет, композитор и педагог. Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо — , открояват се "Къде си, вярна ти любов народна?", "Стани, стани, юнак балкански", "Вятър ечи, Балкан стене". Автор е на учебници.
Григор Пърличев принадлежи на две национални литератури — гръцката и българската, духовно е съпричастен на две национални култури. Автор е на стихотворения, написани на български език („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонски“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“), на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и други.
Освен изброените заслужават внимание Васил Друмев( митрополит Климент) и Иларион Макариополски от град Елена.
Първото неофициално честване на празника е осъществено в Пловдив през 1909 г. Всенародното преклонение дава основание през 1922 г. на Стоян Омарчевски, тогавашен министър на Народното просвещение, да внесе предложение в Министерски съвет за определянето на първи ноември за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 се обявява 1 ноември за общонационален и неучебен за всички учебни заведения празник. Въпреки голямото културно и патриотично значение, което е имал празникът на будителите, през 1945 г. той е отменен, защото се дублирал с Деня на светите братя Кирил и Методий, обявен тогава за празник на българската просвета и култура. Сред народните будители има учители,духовници, книжовници, просветители, борци за свобода, революционери, творци
След промените 1 ноември 1990 г. е подновено честването на Деня на народните будители - книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало.
Не са много народите, които в своя календар имат ден за почит към велики личности, които в мигове на изпитание са поддържали жив националния му дух, помагали са му да не забравя кой е, откъде идва и къде отива, но ние, българите, сме едни от тях.
Честит Ден на народните будители!
Двете дузпи - кристално сини като очите ...
ЦСКА или до какво води фалшивата гордост
Честване на двоен празник
ЦСКА или до какво води фалшивата гордост
Честване на двоен празник
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздравления.
цитирайИма БУДИТЕЛИ и в днешния ден!
Не са малко.
Поздрави!
цитирайНе са малко.
Поздрави!
Чудесен постинг!
"Народни будители са тези, които повдигат националния дух и самочувствието на българите."
Споделям мнението, че изброяването трябва да започне още със св.св. Кирил и Методий и строителите на Първото българско царство.
Честит ден на народните будители! За повече светлина и любороден плам!
цитирай"Народни будители са тези, които повдигат националния дух и самочувствието на българите."
Споделям мнението, че изброяването трябва да започне още със св.св. Кирил и Методий и строителите на Първото българско царство.
Честит ден на народните будители! За повече светлина и любороден плам!