Постинг
05.10.2015 22:25 -
златния век на България
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3497 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2015 14:29
Прочетен: 3497 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 26.11.2015 14:29
Повечето държави в Европа и по света си имат периоди на възход и падение. Ние също имаме такива( нали имаме дълга история). Периодът на управление на цар Симеон Велики( 893-927 г.) наричаме с основание" Златенн век на България". Какво означава понятието"златен век"? Измеренията са няколко: територията на страната, престижа по света, равнището на живот на населението, културните достижения, строителната дейност,духовността. При цар Симеон имаме почти всичко изброено. Затова той е наречен с определението"велики". Не всички държави имат владетел, на който му прикачат епитета" велики". Делата на цар Симеон I говорят сами за всичко написано дотук и по-нататък. Заслуга и съществен принос за развитието и издигането на България има и бащата на цар Симеон княз Борис I( 852-889 г.). Той губи цели четири войни, но териториално запазва почти цялата територия, която е наследил от хан Пресиян( 836-852 г.). Териториалните загуби са пренебрежимо малки, запазено е населението и е реализиран продължителен мирен период. Но не това са заслугите му, а писмеността- кирилицата и покръстването на българския народ. През IX-X в. християнството започва да завладява нови територии, пращат се емисари, изтъкват се предимствата му. Отдавна светът е преминал към монотеизъм( един бог).Аз си мисля, че двете събития- написването и разпространението на кирилицата и покръстването на българите са взаимно свързани.Имало е дълбок замисъл на княза да се приеме и наложи християнската религия по достъпен за населението побългарските земи начин. Най- удобно е това да стане на собствения език.В отделни теми" Кирилицата" и " Покръстване на българите"съм разгледал как са протекли процесите и събитията. За да се отслужва на български език, наричан погрешно" черковно-славянски" е трябвало да се пребори триезичната догма, че има три позволени езика, на които християнските свещенници да служат- латински, гръцки и иврит. Княз Борис I си е свършил отлично работата. Азбука могат много хора да измислят, но тя трябва да се утвърди.В противен случай трудът на автора ще бъде излишен и безсмислен( отец Вулфила).
Цар Симеон Велики приема една добре организирана държава с обширна територия и държавно устройство на ниво.Тя има авторитет в Европа.Дългият мирен период е трябвало да бъде прекъснат, за да се издигне на по-високо ниво Българияв. Цар Симеон Велики е учил в най-престижния за времето университет- Магнаурската школа във Византия. В неяима сведения да са учили Константин-Кирил Философ, Константин преславски, византийските императори, видни държавници и политици, а може би някои български владетели, освен цар Симеон, чужди владетели( сръбски и др.). Цар Симеон Велики е гласен и подготвян да бъде глава нма българската православна църква, но по стечение на обстоятелствата става цар и то един от най-успешните. Още със стъпванетона престола византийците преместват тържището на български стоки от столицата Константинопол в Солун и това е повод да се премести столицата от Плиска, разрушена от Никифор I генник през 811 г. във Велики Преслав и да се обяви първата от общо четирите войни на Византийската империя.Цар Симеон Велики е последователен в действията си: прекратява настъплението къмм Константинопол справя се с опасностите от другите страни- маджари, печенеги, сърби и отново действа срещу Византия. Исканията му са за нови територии, населени с българи, обединяване на териториите, населени с българско население, признаване на царската титла( през целия период на управление е княз), признаване на главата на българската православна църква на титлата"патриарх". Той не търси само изгоден мир.Обсажда Константинопол три пъти.
За животът и управлениетона цар Симеон Велики е писано много и няма нужда да повтарям и разглеждам всичко. Той е направилмного за България и е допринесал за издигане на авторитета и равнищетона живот на страната. През целия период на управяление е искал България да живее на равнището,което е видял по време на обучението и престоя си в Константинопол. Погрешно е схващането, че е бил войнолюбив цар.Всеки пълководец по всяко време от историята винаги е предпочитал да постигне помирен път целите си, като дори се е съгласявал на половинчат успех, отколкото на вопйна с неизвестен край.
Цар Симеон I Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета - Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.
Няма в българското средновековие друг владетел, който да притежава неговите разностранни дарби. Получава блестящо образование в Цариград, в прочутата Магнаурска школа. Поел управлението на държавата през 893г., Симеон I едва е навършил 27-ата си година. Пълководческото си умение, дипломатческият си талант и духовната му извисеност карат съвременнииците му да го нарекат Симеон Велики. Непрекъснатите войни на цар Симеон Велики доказват силата и мощта на България, превръщат я в най-могъщата държава на европейския континент. Наред с големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. В Преслав и Охрид кипи невиждана дотогава културна дейност. Новопостроени дворци и църкви красят столицата, наречена от съвременниците „Велики Преслав”. Ражда се и прочутата преславска рисувана керамика.
У българския владетел се засилва мечтата за Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до византийската столица. По време на преговорите Симеон е коронясан символично за ”цар на българите” от патриарх Николай Мистик. Получава възможност да овладее престола на василевсите, като стане регент на малолетния император Константин VІІ Багренородни. Това се осуетява, защото императрица Зоя извършва преврат и отхвърля споразумението с българите. Недоволен от тази измяна, цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). След дипломатическо затишие двете страни достигат до нова война. Решителната битка става при р. Ахелой в полето на Анхиало (днешно Поморие). На 20 август 917 г., предвождани от самия цар Симеон, българите нанасят най-голямото поражение на византийската армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока, и настъпват към Константинопол. Тогава Симеон започва да се титулува ”Цар на българите и василевс на ромеите”. През 922 г. цар Симеон прави нов опит да превземе Цариград, като търси помощта на арабската флота. Преговорите с арабите се осуетяват, но българските войски са край Босфора. Императорът Роман Лакапин иска преговори. На 09 септември 923 г. двамата владетели се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го акламира на гръцки като ”василевс на ромеите”. С много подаръци императорът склонява Симеон да се оттегли. През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета. Цар Симеон Велики умира на 27.05.927 г. от сърдечен удар. За смъртта му византийците разказват версия, която има мистиченн характер, че трябва да се отсече статуята, която била влезлия в столицата Симеон и Император Роман Лакапин през нощта изопращахора да сторят това.Сигурно са поетични измислици, защото след всяка война с Византия мощта на цар Симеон нараства, а на василевса намалява. След смъртта му цар Петър( 927-969 г.) обира плодовете на военните успехи на цар Симеон Велики, като получава титлата цар и за главата на българската църква- патриарх. При цар Иван Асен II ( 1217-1241 г.). България е по-голяма по територия, отново има излаз на три морета- Черно, Егейско и Адриатическо, но в културно-просвето отношение отстъпва много на симеонова България. Цар Иван Асен II пък с една победна кампания присъединява огромни територии към България. За мен цар Симеон Велики си остава може би най-успешния български владетел. Заслужено периодът на управление е определен като златен век на българската история. И сега има националисти, които мечтаят за България на три морета и обширни територии от р. Днестър, Тиса, поморавието,областите Белград и Браничево, Македония, половин Албания, цяла Тракия, Северна Добруджа и още земи. За съжалениие няма как да се присъединят към България.
карта на България при цар Симеон Велики
Цар Симеон Велики приема една добре организирана държава с обширна територия и държавно устройство на ниво.Тя има авторитет в Европа.Дългият мирен период е трябвало да бъде прекъснат, за да се издигне на по-високо ниво Българияв. Цар Симеон Велики е учил в най-престижния за времето университет- Магнаурската школа във Византия. В неяима сведения да са учили Константин-Кирил Философ, Константин преславски, византийските императори, видни държавници и политици, а може би някои български владетели, освен цар Симеон, чужди владетели( сръбски и др.). Цар Симеон Велики е гласен и подготвян да бъде глава нма българската православна църква, но по стечение на обстоятелствата става цар и то един от най-успешните. Още със стъпванетона престола византийците преместват тържището на български стоки от столицата Константинопол в Солун и това е повод да се премести столицата от Плиска, разрушена от Никифор I генник през 811 г. във Велики Преслав и да се обяви първата от общо четирите войни на Византийската империя.Цар Симеон Велики е последователен в действията си: прекратява настъплението къмм Константинопол справя се с опасностите от другите страни- маджари, печенеги, сърби и отново действа срещу Византия. Исканията му са за нови територии, населени с българи, обединяване на териториите, населени с българско население, признаване на царската титла( през целия период на управление е княз), признаване на главата на българската православна църква на титлата"патриарх". Той не търси само изгоден мир.Обсажда Константинопол три пъти.
Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето Симеон пристига,
воеводите зове:
„Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под ножа мой.
Скоро гърда Византия
ще да бъде в нашта власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп щъ водя вас!“
В Цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати дарове богати
в Симеоновия стан.
„Не щъ дарове, ни злато! —
гордо викна Симеон, —
мойто царство е богато,
златен е и моят трон.
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па видя-щем по-подир.“
Мъчно, срамно на Романа;
но какво да чини той?
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
И разплакан той излиза
из влахернските врата,
с чудотворческата риза
и с молитва на уста.
И когато той съгледа
българските редове,
гладни още за победа
и за нови боеве —
той падна пред Симеона,
унизено проси мир…
„Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир…“
Шумят войски и войводи,
вей се българският стяг,
Симеон умислен ходи,
гордо гледа своя враг.
Песента е за третото мнастъпление и обсаждане на Константинопло през 917 г. след битката при Ахелой.Именно тази битка е апогеят на цар Симеон Велики. Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г. край р. Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. България печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души. Начело на българската войска стои лично цар Симеон, който единствено не взема участие във войната от 926 г. срещу хърватите,която българите губят. Цар Симеон Велики няма друго поражение.
За животът и управлениетона цар Симеон Велики е писано много и няма нужда да повтарям и разглеждам всичко. Той е направилмного за България и е допринесал за издигане на авторитета и равнищетона живот на страната. През целия период на управяление е искал България да живее на равнището,което е видял по време на обучението и престоя си в Константинопол. Погрешно е схващането, че е бил войнолюбив цар.Всеки пълководец по всяко време от историята винаги е предпочитал да постигне помирен път целите си, като дори се е съгласявал на половинчат успех, отколкото на вопйна с неизвестен край.
Цар Симеон I Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета - Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.
Няма в българското средновековие друг владетел, който да притежава неговите разностранни дарби. Получава блестящо образование в Цариград, в прочутата Магнаурска школа. Поел управлението на държавата през 893г., Симеон I едва е навършил 27-ата си година. Пълководческото си умение, дипломатческият си талант и духовната му извисеност карат съвременнииците му да го нарекат Симеон Велики. Непрекъснатите войни на цар Симеон Велики доказват силата и мощта на България, превръщат я в най-могъщата държава на европейския континент. Наред с големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. В Преслав и Охрид кипи невиждана дотогава културна дейност. Новопостроени дворци и църкви красят столицата, наречена от съвременниците „Велики Преслав”. Ражда се и прочутата преславска рисувана керамика.
У българския владетел се засилва мечтата за Константинопол. През 913 г. той достига с войските си до византийската столица. По време на преговорите Симеон е коронясан символично за ”цар на българите” от патриарх Николай Мистик. Получава възможност да овладее престола на василевсите, като стане регент на малолетния император Константин VІІ Багренородни. Това се осуетява, защото императрица Зоя извършва преврат и отхвърля споразумението с българите. Недоволен от тази измяна, цар Симеон опустошава цяла Източна Тракия и превзема Адрианополис (днешен Одрин). След дипломатическо затишие двете страни достигат до нова война. Решителната битка става при р. Ахелой в полето на Анхиало (днешно Поморие). На 20 август 917 г., предвождани от самия цар Симеон, българите нанасят най-голямото поражение на византийската армия, предвождана от пълководеца Лъв Фока, и настъпват към Константинопол. Тогава Симеон започва да се титулува ”Цар на българите и василевс на ромеите”. През 922 г. цар Симеон прави нов опит да превземе Цариград, като търси помощта на арабската флота. Преговорите с арабите се осуетяват, но българските войски са край Босфора. Императорът Роман Лакапин иска преговори. На 09 септември 923 г. двамата владетели се срещат с военни почести. Гвардията на Симеон го акламира на гръцки като ”василевс на ромеите”. С много подаръци императорът склонява Симеон да се оттегли. През 924 г. Симеон присъединява към България Сръбското княжество. С това завършват успешните Симеонови завоевания, с които България придобива имперско могъщество с излаз на три морета. Цар Симеон Велики умира на 27.05.927 г. от сърдечен удар. За смъртта му византийците разказват версия, която има мистиченн характер, че трябва да се отсече статуята, която била влезлия в столицата Симеон и Император Роман Лакапин през нощта изопращахора да сторят това.Сигурно са поетични измислици, защото след всяка война с Византия мощта на цар Симеон нараства, а на василевса намалява. След смъртта му цар Петър( 927-969 г.) обира плодовете на военните успехи на цар Симеон Велики, като получава титлата цар и за главата на българската църква- патриарх. При цар Иван Асен II ( 1217-1241 г.). България е по-голяма по територия, отново има излаз на три морета- Черно, Егейско и Адриатическо, но в културно-просвето отношение отстъпва много на симеонова България. Цар Иван Асен II пък с една победна кампания присъединява огромни територии към България. За мен цар Симеон Велики си остава може би най-успешния български владетел. Заслужено периодът на управление е определен като златен век на българската история. И сега има националисти, които мечтаят за България на три морета и обширни територии от р. Днестър, Тиса, поморавието,областите Белград и Браничево, Македония, половин Албания, цяла Тракия, Северна Добруджа и още земи. За съжалениие няма как да се присъединят към България.
карта на България при цар Симеон Велики
Тагове:
Симеонова България. Българският Свят. В ...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
За селяните в Средновековна България (X-...
Нещо и за Украйна с любов към украинците...
За селяните в Средновековна България (X-...
... нашата история, тази която ни дава самочувствие,
но това не е достатъчно, това даже е престъпно. Да господине, фалшив и измамен е този патриоизъм, да величаем нещо преди десет века. Вие помните ли този филм наречен „Златният век“, помните ли какви отзиви имаше за него във в. „Работничиско дело“?
Защо казвам,че този патриотизъм е измамен който ни представяте, защото ние сега не се нуждаем от примера на Цар Борис и Симеон а се нуждаем от примера на нашите прадеди / за мен, буквално/ от след 1878г.
Този възход които те са постигнали се дължи на това, че богатите ни деди са извикали децата си от чужбина дето са учили да се върнат обратно, тук и да изградят „Третото Българско цардтво“ и те го правят.
А, ние сега сме предатели, пращаме си децата в чужбина да мият чинии, но да ни пращат пари с които си правим дограми, купуваме си стари коли и си мислим ,че сме хванали шлифера на Господ.
Аз имам лаптоп и ти имаш, но дядо ни преди 130-140 години е бил ..... по-умен!
цитирайно това не е достатъчно, това даже е престъпно. Да господине, фалшив и измамен е този патриоизъм, да величаем нещо преди десет века. Вие помните ли този филм наречен „Златният век“, помните ли какви отзиви имаше за него във в. „Работничиско дело“?
Защо казвам,че този патриотизъм е измамен който ни представяте, защото ние сега не се нуждаем от примера на Цар Борис и Симеон а се нуждаем от примера на нашите прадеди / за мен, буквално/ от след 1878г.
Този възход които те са постигнали се дължи на това, че богатите ни деди са извикали децата си от чужбина дето са учили да се върнат обратно, тук и да изградят „Третото Българско цардтво“ и те го правят.
А, ние сега сме предатели, пращаме си децата в чужбина да мият чинии, но да ни пращат пари с които си правим дограми, купуваме си стари коли и си мислим ,че сме хванали шлифера на Господ.
Аз имам лаптоп и ти имаш, но дядо ни преди 130-140 години е бил ..... по-умен!
