При днешното време и случващото се в Европа навлизане на огромен брой бежанци предимно от арабските страни от близкия изток като се види заглавието изглежда, че ще бъде политическа тема. Аз имам предвид вдин процес, случил се през IV-VII в. сл. Хр. През разгледания период се случва разлагане на старите робовладелски общества и постепенно  зараждане на феодалните отношени в стария свят. Процесът, както винаги в историята протича в една посока и е необратим. Известен е с името" Великото преселение на народите". То започва от Азия, но от вътрешността и достига до Европа. Причините за него са няколко, но като основна според моето мнение е разпадането на Римската империя. Първо през 330 г. Константин Велики премества столицата от Рим в Константинопол, ккато това преместване се свързва с приеммане и налагане на християнството като основна и единствено разрешена религия в империята. По-късно при император Теодосий( 379-395 г.) Римската империя се разделя на Западна и Източна. Западната римска империя е завладяна от Одоакър през 476 г., като последният римски император Ромул Августул е свален от власт. По едно интересно стечение на обстоятелствата първият римски цар също се казва Ромул( братята Ромул и Рем). Източната римска империя продължава да съществува още близо 1000 години, като по-късно и дават името Византия. Ако разгледам случващото се в Азия и останалите части на Европа, докъдето Римската империя не стига се забелязва края на империята на хуните. Тя достига своя възход и най-голямо териториално разширение при Атила( 445-453 г.) и след него бързо се разделя и почти изчезва. В Западна Европа се създават държави, които римската и гръцката аристокрация нарича" варвари". Сред тях попадат в началото и българите. Силните прeз II-III в. държави на партите и кушаните намаляват своето значение и територии и постепенно престават да съществуват. На тяхно място се настаняват Сасанидите(224-650 г.). Създадените от българите държави западат и са принудени да се преместят. Зараждат се Аварския и Хазарския хаганати. Завоеванията на Римската империя още след император Адриан( 117-138 г.сл. Хр.) променя своята външна политика от настъпателна в отбранителна. Следващите императори разбират, че трудно биха упражнявали своята власт и защитили далечните си територии и преминават в отбрана, за да защитят постигнатото. Всички тези процеси водят до освобождаването на завладяни народи и започва борба за по-добри територии. Всеки гледа да победи противника си и да се настани на по-плодородна и в  климатично отнотешение земя. Разселват се много и най-различни по произход народи. За сформиране на трайнии държави още не може да се говори. По-силните държави успяват да завоюват по-апетитни територии и в по-късен етап си ги защитават, а които не могат се заселват в покрайнините.
      Първо се откъсват по-отдалечените народи, а по-късно по-близките и по-силно обвързаните с господстващите. При създаването на нови държавни формирования се извърпва ново разселване. Всеки който завладее нова територия и подчини намиращото се на  нея населения прави разселване и я заселва с хора по-сближени с управляващите. В България по-нататък виждаме подобни действия от кан Крум( 800-814 г. ) и кан Омуртаг( 814-831 г.).
          Когато през IV век хуните предизвикали мощно преселение на народите от Изток на Запад, то засегнало най-напред Източната римска империя, а провинциите Мизия, Тракия и Македония отдавна били арена на опустошителни набези и ужасни плячкосвания. От 376 до 400-та годииа преди всичко вестготите кръстосвали страната и дори основавали постоянни селища, както личи от географските имена у Прокопий, някои от които  имат подчертано германски произход. Тяхната основна територия очевидно била Тракия между Марица и Родопите, където вестготите при император Валенс установили своите заселища, а по-късно през V век, остготите се заселват по долното течение на Дунав в Мизия. В Македония вестготите под предводителството  на Аларих идват в 395 г.; около 50 години по-късно идва Атила и се отправя почти по същия път към Гърция. Фактът, че не всички готи са се изтеглили от полуострова през 488 г., а от тях вероятно значителна част е останала, се доказва от обстоятелството, че на Хемус намираме Goti-minores, от които произлиза Улфила, създателят на азбуката за готите и траките. Дори се предполага, че през IX век в Томи (Констанца) готският е силно представен и че се извършват богослужения на готски. Източната римска империя, която става самостоятелна през 395 г., има следния вид от етнографска гледна точка: на запад – романизирани илири, смесени с римляни, а на изток – траки, които в Мизия били силно примесени с римляни, но в планините около Софийското поле и Родопите живеели етнически чисти тракийски племена. Както вече споменахме, на север от Балкана господства латинският, а на юг – гръцкият, който естествено се говорел от гърцизираните много преди това македони и от тамошната смесена раса от македонци, траки, илири и малка част гърци. В VI век след няколко набези на антите на Балканския полуостров се излива пороят на словените (склавини). В 581 г. от тази беда били сполетени дори Епир, Тесилия (град Велестино носи името си от славянското племе велегизити – велегостичи) и даже Ахея. През 583 г. славяните и аварите тръгват към Солун, който отново е в опасност през 597 г. Избухналата чумна епидемия в града и сред обсадилите го войски спасяват Солун от опустошаване. Можем да съдим докъде са нахлули славяните по имената на местностите, запазени навсякъде, където те са се заселили на по-големи групи. Столетия наред областите около Спарта и Елада били населени със славяни и още от ХIII век френските феодали били принудени да се бият с тези славяни, за да запазят своето господство. На Балканския полуостров се появяват готи, алани и други. В резултат на това настъпва пълна промяна в езиковите и народностните отношения. С нахлуването на славяните дошъл часът на раждането на два нови народа, които, незабелязани и неспоменати от историците, първоначално се развивали в отдалечени места и в планините. Това били днешните албанци, потомци на траките (бесите), и власите, потомци на романизираните траки и на романските колонисти и войници. В резултат на контактите, а очевидно и на смесването, се получило така, че въпреки големите различия в словесното богатство на двата езика, които принадлежат към съвсем различни индоевропейски езикови клонове, целият им дух и редица флексивни и синтактични особености представят много сходства . Немалко албански езикови елементи преминават в румънския и такива от латински проникват в албанския, което е най-доброто и сигурно доказателство, че двата народа са възникнали в една и съща област и по едно и също време. Не ни остава нищо друго, освен да приемем, че това е областта между и около София, Ниш, Скопие, наречена от древните Dacia Maditerranea (това име очевидно е доказателство, че и тук е имало многобройни преселения на даките), и Дардания, откъдето извират българските реки Морава, Искър, Струма и Вардар. Може да се смята, че това се е осъществило в периода между 600-та и 900-та година, защото за последен път се споменават латински говорящи войскови части в 579 г. (Теофан,  изд. Бон, I, 394); за първи път обаче за власи, т.е. за техните потомци се говори в 976 г. (Кедрин, изд. Бон. II, 435). Следователно 300 години лежат в историческа тъма, през което време трябва да се е осъществила вътрешната връзка с трако-албанците, от една страна, и от друга, впрочем малко по-късно – със славяните; от този период датират по-старите славянски елементи в румънския, в основата на които е старобългарският и даже предстаробългарският. Албанците се приемат за наследници на илирите. Северно от Дунав обаче зее празнина в историята от над 900 години, а именно от 270-та до около 1200-та година. Тази територия е била слабо населена и на нея са идвали различни народи. Връзки с трако-албанците тук едва ли е имало. Дори само последното обстоятелство ни кара да търсим произхода на власите южно от Дунав, а към него се прибавят още цяла поредица други основания, на които обаче не се спирам тук.


             В началото на Великото преселение на народите централно място заема една голяма битка, която определя съдбата на народите и влияе върху бъдещето на Европа.Битката при Каталунските полета през 451 г. е между хунския съюз на Атила и останалия европейски свят( римляни, франки, алани, вестготи....). След нея в Европа дълго време няма основна силна държава, появяват се много нови народи, получили свободата си." Светът на е същият". В битката леко надмощие вземат римляните и техните съюзници, но дотолкова, че да спрат устрема на Атила.  Те не постигат решителна и пълна победа, дори владетелят на Вестготите Теодорих пада мъртъв на бойното поле. 
      Последици от Великото преселение на народите: 
           - в хода на огромното движение на хора и на завоеванията не само била унищожена Западната Римска империя, но загинали и огромно количество паметници на културата;
              - в упадък били римските пътища, търговията и производството. Колкото и да се стараели да подражават на римските императори , варварските крали нямали нито чиновнически апарат, нито уредена данъчна система, която да им донася сигурни приходи;
           - варварските държави били нестабилни организации , някои от които бързо изчезнали , а други се разпаднали на отделни, по-малки владения. Към средата на VI в, Европа била сполетяна и от жестока чумна епидемия, от която загинало не по-малко от една трета от населението;
         - варварите нанесли унищожителен удар на римското робовладение. Въпреки разрушенията, някои от елементите на римската цивилизация не били унищожени;
         - съхранила се идеята за силната и обединяваща централна власт, запазил се и латинският език , който станал официален на Западна Европа;
          - започнало постепенно налагане на християнската религия като основна.
           Грандиозно по мащабите си придвижване на племена и народи на територията на Централна Азия и Европа през 4-7 в. и нахлуване на хуни, германски, славянски, тюркски, сарматски и др. племена в територията на Римската империя. 5 в. - германските племена образуват свои държави на територията на Западната Римска империя. 6-7 в. - славяните се заселват на Балканския полуостров на част от територията на Източната Римска империя.

                   Карта на Евро-азиатската част през времето
  на Великото преселение на народите:  
             Причините за Великото преселение на народите са:
     - демографски срив;
     - климатични промени;
     - необходимост от търсене на нови земи;
     - поява на нови държави, освободили се от чужда зависимост;
     - нарастване на търговията между народите и стокообмена.
     Значението на Великото преселение на народите върху по-нататъшния ход на историята на Европа и Азия е голямо.То тръгва от дълбините на Азия- средната част и народите стигат до всички краища на Европа.Основните народи вслледствие изчезват от картата на Европа. Създават се нетрайни и държавни формирования: остготи, лангобарди, вестготи, франки, алани, вандали,гепиди и др. В процеса участие вземат и българите, които през 680 г. преминават р. Дунав и през следващата година създават държава. Тя, както малко други просъществува дуълго време, дори достига до наши дни под името България. 

.... Много ме привличат картите...
Карта на Евро-азиатската част през времето
на Великото преселение на народите: - това на изток (в дясно) от България - как се нарича (по картата)? - Т... (Черно море, но какво пише?)
пък и Кроатия (на запад от България) я има на картата...
Поздрави!

Ще ти кажа как мисля: Alans се има предвид алани, но по това време на мястото на излаза на Румъния на черно море има почти празно място.Територията е била ничия и са се настанявали хазари, печенеги и други. Името на Черно море е на някакъв непознат език и за първи път срещам думата Tinotorakan. Понеже има Киевска Рус, картата трябва да е след X-XI век, а има и Полша. Показал съм чрез картата последиците от Великото преселение на народите. Croacia без съмнение е Хърватия, а няма Сърбия.Унгария е голяма, а хърватите искат да се изкарат, че са сродни с " прабългарите", само да нямат общо със Сърбите, защото се мразят. На юг ина изток от Армения са малки държави от тюркски произход. Необичайно според мен голямо е показано Угро-финското ханство. То не е било по-голямо от Волжка България. Каракалпакс мисля, че са узите, а на печенегите е отделена огромна територия, което не го вярвам. Възможно е издателят на картата да не е бил наясно с териториите на държавите по това време. Картографията се появява по-късно,мисля по времето на Марко Поло. Благодаря ти, че писа, за да изясним нещата. Поздрави и всичко хубаво!