Постинг
15.08.2015 16:50 -
Българските обичаи и традиции
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3609 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2015 22:49
Прочетен: 3609 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 22.12.2015 22:49
България е древна страна с богато минало. Историята и българския национален дух се градят на основата на традициите. Запазването на традициите и народните обичаи е от първостепенно значение за запазване на народността. При България се случва така,че поробителят изповядва друга вяра и според Корана не трябва да се оставя религиозен храм, който да е по-висок от турчин възседнал кон. Освен това ислямът е религия, която има за цел да завладее и ислямизира света и не проявява търпимост към други вероизповедания. Именно народните обичаи са тези, които запазват народността и отличават българите от останалите държави. Народното творчество дава облика на народа. Народните традиции, народното творчество, танци и музика са характерни за всеки мотделен народ. Българите са се смесили през вековете с много народи, успяли са да ги приобщат и претопят в масата. От тях са взели по нещо.Всеки съседен народ също е повлиял върху народността ни. В темета за формиране на българския етнос съм писал подробно кои са и от къде идват българите. Народните обичаи и традиции, характерни за България са много.Отделно в тема 4 съм разгледал Мартениците- характерни за България и земите, които преди години са били населявани от българи. По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. Дървототрябва да е плодно, по възможност в плодоносна възраст( да не е съвсем малко или старо, изсъхнало). В някои област мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку".
Други типично български традиции са нестинарите, русалиите, кукерите, коледарите, сурвакарите.
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина( Българи, Кости....). Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си. В куриртните комплекси, като Слънчев бряг и Златни пясъци се пресъздаванестинарството. Аз на два пъти съм гледал нестинари в странджанските села и много са ми харесали.
Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Мисля, че идват от Ирландия, нотам са по-други и се свързват с празника Вси светии( Хелоуин) и гоненето на демони. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.
Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден, синаги в събота. Датата на празника предхожда празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта. Хората се закичват с върбови клонки, сплетени във формата на венец. Венците се пускат в реката от младите неомъжени моми.
Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости. Те са основните християнски празници, залегнали в религията и религиозния календар. Коледа не е чисто християнски празник, а идва от Еднажден- значителен празник по стария български календар. По-подробно за него четете в тема 7. Началото на годината при българския календар е Игнажден(Еднажден). След края на годината преди Игнажден се добавя един ден. Той има статут на отделен месец и не влияе на дните от седмицата. Игнажден се е празнувал по това време на 21.декември, а християнския календар премества датата с един ден напред( 20 декември). Християнството на един от вселенските събори, когато се уточняват празниците по света за релегията Игнажден се премества с един ден напред и става 20 декември, най-късия ден отива на 22 декември, а коледа() бъдни вечер)- 24 декември.След Коледа следващите три дена са празнични и за католиците и протестантите са най-големите християнски празници. За православните най-големия празник е Великден и според мен е по-добре. На Коледа се приема, че се е родил Исус Христос, защото той е роден на друга дата(тема 17) и какво като се е родил. Към момента на раждане Исус Христос е бил божий син, но и обикновен човек, който след като е извършил своите дела се е издигнал. На Великден(тема 11 за сведение) Исус Христос възкръсва, което го прави необикновен и основополагащ религията. Да припомня, че само трима са възкръснали( Енох, св. пророк Илия и Ису Христос).
Розата е символът на България. Розоберът, който някога е бил истински ритуал, сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. Килимите от епохата на Възраждането са произведения на изкуството. Основните центрове са Котел, Чипровци и Самоков. Народът е запазил натрупаното културно богатство в народните обичаи и песни и в народните занаяти. България е известна по света с роозовото масло. В Казанлък, Карлово и на други места в Розовата долина, както се нарича долината между Стара планина и Средна гора има празник на розата, който се чества около 31.май-1.юни със специална програма.
По време на Българското възраждане манастирите се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. На територията на страната са запазени много манастири – Рилският манастир( най-големия в страната), Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Гложенският манастир, Килифаревският манастир, Шипченският манастир и др. Страната ни е известна и с формиралите се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Най-известни от тях са Самоковската, Тревненската и Банската школа.
Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. С времето той преплита тракийски, славянски и древнобългарски мотиви. Основна дреха е бялата риза с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по форма, материал и украса горни дрехи. При жените се различават 4 вида носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна, а при мъжете 2 вида: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област (Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Тракийска и Шопска) има своя характерна работна, празнична и сватбена носия. В селата и малките градове на празници хората обличат нартодните носии и костюми. Много от съвременните изпълнители на народна музика излизат на сцената облечени в народни носии. За народната ни музика е характерен неправилния такт.
Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. Песентяа на Валя Балканска "Делю войвода" е пусната в космоса.Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ. Най-често те се изпълняват от група от хора, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, витообразно или в права линия. Те изпълняват едновременно и в такт еднакви движения, жестове и стъпки под определена мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, ръченични, пайдушки и криви хора. По области има друга класификация на народните хора: родопски, шопски, тракийски, македонски, дунавски, добруджански. Народното творчество и земеделските сечива, отдавна излязли от употреба може да се видят в етнографските музеи.
Сред другите български типични обичаи са празнуването на именните дни. Не във всички държави и вероизповедания има именни дни. Те са на имената на светци, мъченици, апостоли и пророци, направили много за християнството. През последните дни се измениха имената, изчезнаха някои остарели, други се обновиха, а също така се появиха много нови чужди имена, вследствие на смесените бракове и раждането на много българи в чужбина от емигранти. Има и подражание, като се взема името на известна личност или главен герой от сапунен сериал.На който името му не е включено в православния календар може да празнува на някое близко име или да си избере имен ден. Най-ранният пролетен празник е Трифон Зарезан-празникът на лозарите и винопроизвидителите. Той съвпада с католическия св. Валентин-ден на влюбените, срещу който празник съм категорично против празнуването му в България от православните. Отбелязва се на 14 февруари. Денят, в който лозите “проплакват” е в чест на лозата и на самите лозари.Ранен празник е Тодоров ден, наричан още "Конския великден". Известен е с провеждането на конните надбягвания и състезания. За всеки отделен район в България има характерни народни особености. За съответния църковен празник се извършват точно определени действия и ритуали. В по-малките населени места се спазват и хората ги знаят. Към характерните за България и за още много малък брой държави спадат и сурвакарите, мартениците, коледарите, надсвирването на събори, каквито се организират ежегодно в с. Гела, на Роженските поляни, в с. Жеравна и на още много места. По-нататък през годината следват Лазаров ден, Великден, Еньов ден, Петров ден, Есеннитев празници, Димитров ден, Архангел-Михаил, Коледа, Нова година.
Например на 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия, пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел-Михаил, представящ Божието слово. Той е смятан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола. В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). На Архангел Михаил е възложена от Бог възлова роля- да определя кой ще живее и кой не. Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел-Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Написах по-подробно за Архангел-Михаил, защото е свързано с годишнината на моята сватба. Денят е избран умишлено да бъде църковен нхристиянски празник, а конкретно няма причина да бъде точно Архангел-Михаил.
Други типично български традиции са нестинарите, русалиите, кукерите, коледарите, сурвакарите.
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина( Българи, Кости....). Ритуалът в автентичния му вид се извършва в Деня на св. св. Константин и Елена - 21 май или на 3 юни (по стар стил). Нестинарите се подготвят за танца, като цял ден стоят затворени в параклис, пазещ иконите на св. Константин и Елена и слушат тъпани и гайди, изпълняващи специалната нестинарска мелодия, след което нерядко изпадат в транс. Привечер изпълняват специалния си танц върху жарава. При танца винаги се държи с две ръце икона на св. Константин и Елена. Интересното е, че никога не нараняват или изгарят краката си. В куриртните комплекси, като Слънчев бряг и Златни пясъци се пресъздаванестинарството. Аз на два пъти съм гледал нестинари в странджанските села и много са ми харесали.
Кукерите са друга местна традиция, която има своите аналози и в други общества по света. Мисля, че идват от Ирландия, нотам са по-други и се свързват с празника Вси светии( Хелоуин) и гоненето на демони. Кукерските игри са специални обредни ритуали, провеждани най-често по време на Нова година и Заговезни. Те се изпълняват само от мъже, които обличат предварително изработени от всеки участник специални маски и костюми. С кукерите и ритуалния им танц хората гонят злите сили и демони в началото на всяка година, за да продължат напред пречистени и заредени с положителна енергия.
Лазаруването е ритуал, с който се свързва идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, 8 дни преди Великден, синаги в събота. Датата на празника предхожда празника Цветница. На този ден се берат върбови клонки, с които се украсяват входните врати на къщите на следващия ден. Тогава младите девойки в селото берат и цветята, от които ще си оплетат на Цветница венците. В съботата девойките се събират в дома на една от тях и се приготвят в празнични дрехи, украсени с цветя и клончета. След това тръгват през селото и от къща на къща пеят песни и благославят за здраве и добра реколта. Стопаните ги посрещат и ги даряват с дребни подаръци. Може би най-същественият символ на България е обичаят да се правят и подаряват мартеници за здраве и берекет в началото на месец март. За българите това е символ на новото начало, на здравето и добрата реколта. Хората се закичват с върбови клонки, сплетени във формата на венец. Венците се пускат в реката от младите неомъжени моми.
Най-големите празници, почитани от българите, несъмнено са Коледа и Великден – това е времето, когато цялото семейство се събира, няколко поколения празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към здравото българско семейство. На особена почит са и празниците Сирни заговезни, Местни заговезни, Богородични заговезни, задушници и пости. Те са основните християнски празници, залегнали в религията и религиозния календар. Коледа не е чисто християнски празник, а идва от Еднажден- значителен празник по стария български календар. По-подробно за него четете в тема 7. Началото на годината при българския календар е Игнажден(Еднажден). След края на годината преди Игнажден се добавя един ден. Той има статут на отделен месец и не влияе на дните от седмицата. Игнажден се е празнувал по това време на 21.декември, а християнския календар премества датата с един ден напред( 20 декември). Християнството на един от вселенските събори, когато се уточняват празниците по света за релегията Игнажден се премества с един ден напред и става 20 декември, най-късия ден отива на 22 декември, а коледа() бъдни вечер)- 24 декември.След Коледа следващите три дена са празнични и за католиците и протестантите са най-големите християнски празници. За православните най-големия празник е Великден и според мен е по-добре. На Коледа се приема, че се е родил Исус Христос, защото той е роден на друга дата(тема 17) и какво като се е родил. Към момента на раждане Исус Христос е бил божий син, но и обикновен човек, който след като е извършил своите дела се е издигнал. На Великден(тема 11 за сведение) Исус Христос възкръсва, което го прави необикновен и основополагащ религията. Да припомня, че само трима са възкръснали( Енох, св. пророк Илия и Ису Христос).
Розата е символът на България. Розоберът, който някога е бил истински ритуал, сега се е превърнал в туристическа атракция. Розоварството е един от най-старите и традиционни занаяти на българите. Килимите от епохата на Възраждането са произведения на изкуството. Основните центрове са Котел, Чипровци и Самоков. Народът е запазил натрупаното културно богатство в народните обичаи и песни и в народните занаяти. България е известна по света с роозовото масло. В Казанлък, Карлово и на други места в Розовата долина, както се нарича долината между Стара планина и Средна гора има празник на розата, който се чества около 31.май-1.юни със специална програма.
По време на Българското възраждане манастирите се оформят като огнища на творческа и просветна дейност. На територията на страната са запазени много манастири – Рилският манастир( най-големия в страната), Бачковският манастир, Троянският манастир, Земенският манастир, Гложенският манастир, Килифаревският манастир, Шипченският манастир и др. Страната ни е известна и с формиралите се национални художествени школи по иконопис и дърворезба. Най-известни от тях са Самоковската, Тревненската и Банската школа.
Българският национален костюм е неотменна част от българския бит и култура. С времето той преплита тракийски, славянски и древнобългарски мотиви. Основна дреха е бялата риза с дълги ръкави. Върху нея се обличат различни по форма, материал и украса горни дрехи. При жените се различават 4 вида носии: еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна, а при мъжете 2 вида: белодрешна и чернодрешна. Всяка етнографска област (Добруджанска, Пиринска, Родопска, Северняшка, Тракийска и Шопска) има своя характерна работна, празнична и сватбена носия. В селата и малките градове на празници хората обличат нартодните носии и костюми. Много от съвременните изпълнители на народна музика излизат на сцената облечени в народни носии. За народната ни музика е характерен неправилния такт.
Важна част от българската култура са и народната музика, народната песен и българските народни танци (хора). За изпълнението на българска народна музика се използват типични инструменти като гъдулка, тамбура, кавал, гайда, свирка, дудук, двоянка (двойна гайда), тъпан и тарамбука. Българската народна песен се предава устно от поколение на поколение. Ансамблите “Космически гласове”, “Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл ”Пирин” са световноизвестни. Песентяа на Валя Балканска "Делю войвода" е пусната в космоса.Българските хора и ръченици са една от ярките и масови прояви на художественото творчество на българския народ. Най-често те се изпълняват от група от хора, заловени един за друг за дланите на ръцете в затворен или отворен кръг, полукръг, витообразно или в права линия. Те изпълняват едновременно и в такт еднакви движения, жестове и стъпки под определена мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките се различават няколко вида хора: прави хора, ръченични, пайдушки и криви хора. По области има друга класификация на народните хора: родопски, шопски, тракийски, македонски, дунавски, добруджански. Народното творчество и земеделските сечива, отдавна излязли от употреба може да се видят в етнографските музеи.
Сред другите български типични обичаи са празнуването на именните дни. Не във всички държави и вероизповедания има именни дни. Те са на имената на светци, мъченици, апостоли и пророци, направили много за християнството. През последните дни се измениха имената, изчезнаха някои остарели, други се обновиха, а също така се появиха много нови чужди имена, вследствие на смесените бракове и раждането на много българи в чужбина от емигранти. Има и подражание, като се взема името на известна личност или главен герой от сапунен сериал.На който името му не е включено в православния календар може да празнува на някое близко име или да си избере имен ден. Най-ранният пролетен празник е Трифон Зарезан-празникът на лозарите и винопроизвидителите. Той съвпада с католическия св. Валентин-ден на влюбените, срещу който празник съм категорично против празнуването му в България от православните. Отбелязва се на 14 февруари. Денят, в който лозите “проплакват” е в чест на лозата и на самите лозари.Ранен празник е Тодоров ден, наричан още "Конския великден". Известен е с провеждането на конните надбягвания и състезания. За всеки отделен район в България има характерни народни особености. За съответния църковен празник се извършват точно определени действия и ритуали. В по-малките населени места се спазват и хората ги знаят. Към характерните за България и за още много малък брой държави спадат и сурвакарите, мартениците, коледарите, надсвирването на събори, каквито се организират ежегодно в с. Гела, на Роженските поляни, в с. Жеравна и на още много места. По-нататък през годината следват Лазаров ден, Великден, Еньов ден, Петров ден, Есеннитев празници, Димитров ден, Архангел-Михаил, Коледа, Нова година.
Например на 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия, пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел-Михаил, представящ Божието слово. Той е смятан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола. В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). На Архангел Михаил е възложена от Бог възлова роля- да определя кой ще живее и кой не. Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел-Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Написах по-подробно за Архангел-Михаил, защото е свързано с годишнината на моята сватба. Денят е избран умишлено да бъде църковен нхристиянски празник, а конкретно няма причина да бъде точно Архангел-Михаил.
Тагове:
Намалете бройката на хора, които не прои...
Даскаловата къща в Трявна
МАЛКО ПО-РЕАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗМИСЛИТЕ...
Даскаловата къща в Трявна
МАЛКО ПО-РЕАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ РАЗМИСЛИТЕ...
Няма коментари
