Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2015 22:56 - Писменостите по света
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 2440 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.11.2015 17:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Както много пъти съм писал и казвал писмеността е едно от най-висшите достижения на цивилизациите. По света много народи са създали своя писменост, но не всички са успявали да я наложат. Налагането на писмеността за една нация или общностна група, защото за нации се говори едва от XVIII в.не е никак лесно. Трябва да се преведат книги на съответната писменост, за което трябват обучени на новата азбука хора, на тях трябва да им се осигури работна обстановка. Вероизповеданието трябва да се отслужи на познатия език с новата писменост, за да е по-достъпно за народа. Именно поради тези и още няколко по-незначителни причини смятам, че княз Борис I е добър и силен владетел.При него се приема християнството и се създават две азбуки- Глаголицата и Кирилицата. Светите братя Кирил и Методий започват под покровителството на княза своето велико дело, а тяхните ученици( седмочислениците) го довършват. За България Йоан Екзарх, Константин преславски и Черноризец храбър( може би цар Симеон I) изиграват своята роля, Те поставят началото на българската литература, написана на български език с букви на Кирилица. Наскоро се отпразнува годишнината от написването на буквите-счита се 24 май 862 година- за Кирилицата, а през 855 г.е написана Глаголицата. По българските земи има още една написана, но неутвърдила се азбука- на готите и трайките от отец Вулфила през II в. пр. Хр, според повечето сведения- в Никополис ад Иструм( с. Никюп- Великотърновско). Писменостите по света се класифицират по няколко признака в различни категории:логографическа( китайска и японска, като представители), сричкова(индиански и африкански), азбука( повечето съвременни писмености), абджад( при семитските езици) и абугида( индийска и сродни на нея).
Причини за поява на писмеността:

 

Ш  От лингвистична гледна точка като достатъчно разумна причина за появата й може да се посочи несъвършенството на човешката реч. Разпространяваща се чрез звукови сигнали по слухово-вокален път, тя се разсейва твърде бързо и се губи безвъзвратно. Преходността на речта, в комплект с ефимерността на човешката мисъл и емоция – пред ‘улавянето’ на които се изпречва същия проблем – пораждат необходимостта от изобретяване на една по-съвършена система за съхраняване на изказаното, почувстваното и помисленото. Тази потребност естествено води до появата на знаци и кодове за записване. Колкото по-несъвършени са те, толкова по-древна е използваната писмена система. 

 

Ш  От философска гледна точка като задоволителна причина за появата на писмеността може да се открои човешката потребност от изразяване на вътрешните душевни състояния, търсения, терзания, въпроси. Още от времето на Аристотел и Платон, а защо не и много преди тях, хората не са преставали да търсят начини „да илюстрират чрез графични образи отношенията на разума с опита, на възприятието с паметта”. Именно този стремеж към споделяне мотивира прогреса и изменението към съвършенство на писмеността като цяло, и писмените системи в частност. 

Ш  От практическа гледна точка писмеността се появява следствие разселването на индивидите по ‘лицето’ на земята. При това положение социалната и териториална дистанция между тях нарастват до степен на отсъствие. „Отдалечени извън всякакво поле на видимост и отвъд всякакъв обсег на глас” хората имат нужда от подържане на връзки и комуникация, от пре-предаване на информация. Като най-практично средство за това се обособява писмеността.
        Чрез писменните знаци хората предават информация. Затова е необходимо да се изразяват точно и казаното да достигне до знанието на всички. Чрез използване на писмеността хората си общуват. При развитие  на цивилизациите е възникнала необходимостта от усъвършенстване и опростяване на писмеността, за да стане тя по-удобна за употреба. След възникване на писмеността идва необходимостта от нейното разпространение и утвърждаване. Спорно е кога и къде възниква за първи път писмеността. Аз съм виждал плочки с рунически знаци в нашите музеи( последно-розетата от Плиска). Чел съм, че подобни има в средната част на Азия. Напоследък се налада мнение, че руническата писменост от нашите земи край река Дунав е най-старата, иначе се смята шумерската за първа( около 3000 г. пр. Хр.). За американските писмености на олмеки, толтеки и предколумбови култури няма записани данни откога са. При тях на много малко места има записани години, а има много писменни системи, които до ден днешен не са разчетени. Що се отнася до египетските йероглифи- те са разчетени благодарение на намерения триезичен розетски камък от наполеоновите войници в края на XVIII в. и на уменията на Шамполеон.   
       Може да предложа още една класификация на писменостите: 

 

 

Ш  Идеографична писмена система, при която „думата е представена от един-единствен знак, чужд на звуковете, които я изграждат. Този знак се отнася до думата като цяло, а от там косвено – до идеята, която тя изразява” Към тази група писмени системи спадат китайската, египетската, месопотамската, древнокрит-ската (минойска) писмености, хетското писмо и т. н. 

 

Ш  Фонетична писмена система, която се базира на неразложимите елементи на речта и възпроизвежда „последователността от звуковете в думата”. Тя преминава през няколко етапа на развитие и усъвършенстване, а именно:

 

28]

 

 -      Ребусна писмена система – при нея „знакът с определено значение става знак за названието на това значение и се използва, както за означаване на всички еднозначни думи, така и за означаване на съзвучни части на думите”.
 Ё      Сричково писмо – при него „всеки знак обозначава една сричка”.

 -   Буквено (азбучно) писмо – то отразява стремежа за ”представяне на всеки отделн звук с отделен знак (буква)”.Обикновено, в своите разновидности, буквеното писмо съдържа средно между 20 и 30 знака. „Азбучната писменост сама по себе си е най-интелигентната”– според немският философ Георг Хегел.
         
Кирилицата е базирана на гръцката азбука.
Гръцката азбука е на основата на финикийската. От финикийската азбука произлизат еврейската, арабската и гръцката азбуки.
Гръцката азбука е послужила за основа на други азбуки като латинската, коптската и кирилицата.
За разликата от финикийската азбука, тя за пръв път добавят гласните в азбуката. Първата азбука е шумерската, която съдържа около 800 знака, но е доказано, че са били използвани по-малко от половината. След шумерската азбука възниква азбуката на пеласгите, която е подобна на нея. Финикийската азбука възниква някъ
де през XII в. пр. Хр., а фризийската и гръцката- през VIII в. пр. Хр. Писменост, отбелязваща единствено съгласните, се нарича абджад и първите консонантни системи са могли да бъдат определени по този начин. Съществуващите днес абджади обаче могат да обозначават гласните звукове, в някои случаи посредством графеми, чиято първоначална функция не е била такава, в други случаи посредством диакритики. Но това отбелязване на гласните рядко се прави освен в текстове за деца или чужденци или когато се получава двусмислие. Пример за абджад е арабската и еврейската азбука, а от неизползващите се вече- финикийската. При този вид писмена система не е удобно вече, поради многото думу и различни срички.
image

 

таблица 1-арабска азбука

  • Алеф -א
  • Бет/вет -ב
  • Гимел - ג
  • Далет - ד
  • Хей - ה
  • Вав - ו
  • Зайн - ז
  • Хет - ח
  • Тет - ט
  • Йод - י
  • Каф/хаф - כ
  • Хаф софит - ך
  • Ламед -ל
  • Мем - מ
  • Мем софит - ם
  • Нун - נ
  • Нун софит - ן
  • Самех - ס
  • Айн - ע
  • Пей/фей - פ
  • Фей софит - ף
  • Цади - צ
  • Цади софит - ץ
  • ков - ק
  • Рейш - ר
  • Шин/син - ש
  • Тав -

 


                               таблица 2- еврейска азбука
       Абугида- азбука,при която гласните букви се отбелязват чрез промяна на модификацията на предхождащия знак. Използва се основно на индийския полуостров. Обръщам внимание ако някой не знае, че в Индия се говори на повече от 50 езика и буквите на всичките, макар да принадлежат към една езикова група.Най-древна от тях е от първите държавни формирования, създадени на индийска територия по поречието на река Инд- Мохенджо даро и Харапа. Една от писменостите, използвани в Индия е Деванагари.



таблица 3- азбука Деванагари
      Между гръцката и латинската азбки има много общи неща. Кирилицата е създадена върху основата на гръцката азбука, като са отчетени фонетичните особености на българския език. На европейския континент се използват още три азбуки: Армения, Грузия и Азербайджан имат собствени азбуки. През последните години Азербайджан  премина на латиница и се отказа от своята азбука, която беше въведена след отделянето от Съветския съюз за кратко време. Арменската азбука се състои от 36 букви и е създадена от Машдоц. В новия свят след колонизирането и покръстването на" диваците" се въвежда задължително в употреба латинската азбука.Тя е най-разпространена в света, но не съм съгласен, че е подходяща за много от говоримите езици по света. На нашата Кирилица пишат около 280 000 души в Европа и Азия. Инките са използвали възлите и чрез тях са предавали съдържанието на думите. Възловото писмо се нарича Кипу. На територията на Азия са възникнали повечето видове писмености.
Съществуват множество легенди, свързани с появата на китайските йероглифи. Измежду тези истории най-популярна е тази за Цан Дзие (仓颉 Cāng Jiй). Той е описван като необикновена, легендарна фигура, изтъкнат с неговото постижение. Говори се, че е имал четири очи и е бил роден със знанието да пише. След като изучил законите на света, той създал своята чудновата система за писане. Според легендата, когато създал писмеността, зърно заваляло от небето, а духовете и демоните започнали да вият. Макар и тази история да е несъмнено недостоверна, е напълно възможно Цан Дзие наистина да е съществувал. Според китайските исторически летописи Цан Дзие е бил чиновник по времето на царуването на Жълтия император (黄帝 Huбngdм) приблизително преди 5000 години. Примитивни форми на писменост вече са съществували много преди Цан Дзие да бъде роден. Неговият принос се състои в това, че той е събрал и организирал вече съществуващата система на писане и представил като официална система. Успял е да застави китайците да я използват и изучават.. Въпреки че Цан Дзие не е толкова забележителен колкото го описват легендите, събирането и организирането на писмеността е важно постижение. В хода на развитие на китайските държави йероглифите се развиват. Има една цялостна смяна на йероглифите.
       
таблица 4- китайска азбука
        При японците и някои други народи се пише отгоре надолу, а при арабите- отдясно наляво.
      На Синайския полуостров е възникнало Консунатното писмо. От историческите предавания и книги са ни известни Линеар А и Линеар Б, както и клионописното писмо на Шумери, Акадци и други народи от Месопотамия. Бившите съветски републики в Азия също през Средновековието са имали собствени азбуки.
      Разбира се разглеганите дотук писмени системи, възниквали в различни периоди по света не са всичките. Аз не мога да обхвана и изброя всичките писмености по света. Разгледах само основните, които са дали развитие и са били използвани по-дълго време от повече хора, както и по-особените.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 710121
Постинги: 241
Коментари: 2110
Гласове: 17305
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930