Блогът на barin :: Мартениците

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2015 21:08 - Мартениците

Автор: barin Категория: История

Прочетен: 1555 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.11.2015 18:47

              По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото. Дървототрябва да е плодно, по възможност в плодоносна възраст( да не е съвсем малко или старо, изсъхнало).
            В някои област мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку". Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие и да е спорна годината. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека. В други краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи – и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве". Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание. Има места, където обичаят се тълкува по следния начин: хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече. По други места слагат мартеницата под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених. Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени. Никой не се връща да си вземе обратно за догодина мартеницата, а само да изтълкува видяното. Никъде не се споменава, че мартеницата се носи до 31-ви март, както са ме учили катомалък. За да се омилостиви Баба Марта преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното “ ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво. Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден).
          Легендата гласи:
""Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…
        "Бил ден първи, март, лето 681.""
         Все пак дотук разгледах много народни поверия и останали обичаи за носенето и свалянето на мартениците. На практика как се получава? Мартеницата се носи до виждането на щъркел за първи път, като тогава мартеницата се завързва на цъфнало дърво.Обикновено по времето,когато идват щъркелите-около 18-22 март има такова. Напоследък се забелязва тенденция щъркелите да идват по-рано от обичайното време, поради по-меките зими. В градовете трудно могат да се видят щъркели, затова е прието малко след средата на месец март те да се свалят. В по-северните райони трудно може към 20. март да се види цъфнало дърво и не може да се спази напълно традицията. На практика се получава така, че около 10. март хората снемат мартениците си. Припомням на незнаещите, че мартениците са типично български стар обичай, който не е християнски. Не трябва обаче да се отрича, както напоследък много невежи пишат из интернет пространството разни небивалици и погрешни тълкувания на обичая за носене на мартениците. .Езически обичаи освен мартениците са: коледарите, нестинарите, русалиите, кукерите, сурвакарите. Ако ги премахнем, както четах едно изказване ще затворим един голям период от нашата история. Не трябва да се постъпва по такъв начин и да се омаловажава приносът на един народ и влиянието му върху световното развитие и култура. Християнството си е християнство, но българското си е българско.
      Може мартениците да идват от езическите религии, но те са български. Идват на Балканския полуостров от местата, където са живели нашите деди. Разпространени са само на голяма част от Балканския полуостров населена предимно с българи в някои части на Иран и Афганистан- старите български земи, управлявани от рода " Дуло". ( за родът"Дуло"- втората публикация). Припомням, че повечето християнски празници са взаимствани от старите религии. Няма как да се убедят хората, че има един бог и няма да се празнуват повече старите празници. Християнските празници( но в Европа-православните) са взели много неща от езическите. За американските, като ден на благодарността, ден на тиквите, на влюбените и др. въобще не си струва да коментирам. При тях няма традиции и няма откъде да се вземат свястни християнски празници. Защо българите напоследък празнуват 14-ти февруари-ден на влюбените, а да не си слагаме мартеници. Това е чуждопоклонничество и срам, а както преди се наричаше" упадъчно западно влияние". Не гледайте на традиционното българско само като на остарял и ненужен езически обичай, точно традициите, азбуката, обичаите, по-късно религията са запазили българите да не изчезнем от историческата сцена като държава. По отношение на българите, Св. Валентин, родът " Дуло", кан(хан) Омуртаг съм писал на няколко места. Българите са стар народ, най-стария в Европа, запазил името си- за първи път официално според именника се споменават от 153(165) г. сл. Хр., а според някои източници и по-рано. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, а червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Баба Марта е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Затова след края на зимата, а преди години зимите са били тежки и продължителни си казваме с радост" Честита Баба Марта". Нашите славни владетели хан Кубрат, Аспарух и следващите са носили мартеници, защо ние да не носим сега? Ако трябва да изхвърлим езическите символи трябва да се променят имената на месеците, планетите и др. Месец март, например е кръстен на езическия бог на войната Марс.
         „Какво не й харесвате на Баба Марта, вие учете децата на любов и състрадание.Това, че са се закичили с една мартеница няма да накара Бог да се отрече от тях, нито те от него. Ами тогава и дядо Коледа им кажете, че няма, защото и той няма нищо общо с християнството. Не се заплитайте в детайлите и не се хващайте за дреболии. Важна е същността на християнството – любов и разбирателство”( цитат от коментарите в .hristiqni.com).

Нагоре