РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ - Блог на Валентин Иванов - АТИЛ :: Легендите за Демир Баба-Железният Баща( в съвременен холиву...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.03.2013 08:20 - Легендите за Демир Баба-Железният Баща( в съвременен холивудски вариант - Айрънмен...)

Автор: atil Категория: История

Прочетен: 5592 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.11.2013 12:16

Само че с времето успях да се запозная с древнобългарската митология доста по-добре, отколкото с холивудската!
Но да погледнем най-напред в първоизточника и да видим кой е тоз персонаж от Небето, който отговаря за желязото, оръжието, огъня и т.н.

Алп Хурса(арх.Михаил, или някой друг от същата поредица..Но не и Айдърмен, негова снимка ще има в следващия постинг)

"...21) Хурса - алп на ковашко-оръжейното дело и Божията вест ( за предстояща смърт или наказание и т.н., син на Мара и Туран. По волята на Тангра доставял душите на умрелите от земята на небето. Приемал вид на грифон, орел, беркут, сокол и други хищни птици. В българското изкуство се явявал като символ на неизбежността на Божия съд и наказанието за греховете.
Именно Хурса предал на Иджик бунчука ( байрак, хоругва, челбир - свръзка от конски косми( приемано и като "конска опашка") на жертвенния кон, прикрепена към дърво( дръжка, копие, жезъл) - символ на духовната и царска власт.
Други названия на Хурса - Саин(Добър,Щастлив), Аспар(Суровия). ..."

Горното е цитат от публикация за древнобългарската митология:
atil.blog.bg/history/2012/01/15/drevnobylgarskata-mitologiia-2-chast.883333

Случайно или не доста от клиповете, които вкарвам в постингите си, след известно време изчезват от Ю-туб...
В древногръцката т.е. елинската митология, която по същество е преразказ на древнобулгарската, наследена от завареното население, Хурса е наречен Хефест, Гуругла - Геракл и т.н.. Но затова пък имат оцеляла книжнина, фрески, рисунки, които са много интересни за нас...!

Алпа-див Хурса е един от най-почитаните от древните българи. Това е видно от имената на много селища по нашите земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. На Хурса - старото име на град КУРСК в Русия.
Култът към Хурса е съхранен и в Лудогорието Алп Хурса е почитан и като Железният Баща (Демир Баба).
Железният Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баща се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Той може да се превръща както във вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието. Алп Хърса е изковал оръжието на средните алпи, но също така той е представен като покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:

И Тангра повелил:
да вложи Хърса в хората
своя огнен дъх.
Така у хората
се е появила душата.
А тя е безсмъртна
и е главното в човека.

…Той бил неуморен ковач
и пребродил цялата Земя
в търсене на руда
за своята ковачница.
По неговите пътеки
и сега хората вървят,
и считат Хурса
за свой покровител.
Никой не може
да пресече пътя на Хурса,
иначе изчезва силата
на оръжието му…

Алпите били безсмъртни, но могли да загинат само от оръжието изковано от Хурса. Такива били тризъбците подарени от Тангра на алпите - близнаци Самар и Кубар. С тяхна помощ те потушили бунта на Албастий(Сатаната) и го свалили от Небето. В късната християнска митология, чийто стар завет е юдейски(аборигенна проформа на ТОРЕ(тенгрианството), подобно на Митраизма, Маздакизма, Хиндуизма и др.), това е известният бунт на Сатаната против Господа. Така че ако потърсим и другите първообрази и оригинали на случки и персонажи от Библията и Корана ще ги намерим в религиозната митология на най-древната Небесна вяра - Тенгрианството. И за Потопа, и за Содом и Гомор и за Сътворението на света и за Петокнижието и т.н.
Стиховете са от "Шан Кизи дастан" от Микал Бащу(820 год.), в случая Тангра не пожелал хората да станат притежание на Шурале(дявола) и с помоща на Хурса вложил в тях безсмъртни души от Небето.
Остава да добавим, че алианите наричат Демир Баба - Деде. Своите старейшини също. За подобни названия на старейшини в Иран не съм чувал. Ако някой си спомня, старейшините на богомилите се наричали - Дедец. А богомилството възникнало от простонародната форма(ерес) на тенгрианството, наричана - худаярство или маджарство.
Но нека булото на Майя(илюзиите) да падне най-после! А ние да се запознаем поне с две от легендите за Демир Баба - Железният Баща.
Книгата на Борис Илиев "При извора на петте пръста" беше издадена през 1991 год., но досега не съм чул да има второ издание...Любознателният читател оттам може да се запознае и да научи за всичко събрано и записано досега.

ЖЕЛЕЗНИЯТ БАЩА - ВЕЛИКАН НАД ВЕЛИКАНИТЕ

През времената, когато страшният цар Джид-Дженевиз запушил изворите в Лудогорието и Добруджа, се появил Железният Баща - Демир Баба, Великанът над великаните и Заповедникът на водата и огъня. Той извадил огън от кремъка и донесъл на хората желязото от което ги научил да правят оръжия и сечива за работа.
Той се появил с железни обувки на крака, с желязна костура-касатура на пояс и с желязна брадва на рамо. С едната страна на брадвата сечал вековните дървета, а с другата дялал камъни от скалите. Дето стъпел, железните му обуща потъвали в камъка, та дирите му и сега могат да се видят по плочите на хълма Камен рид. Дето удрял с желязната си брадва, проломвал проходи между скалите и просичал път в гъстите гори, а като замахнел с желязната си касатура отсичал отвъднъж главата на мечка или на глиган.
Първата работа на Демир Баба, като решил да остане тук, била да си направи къща. И той обул железните си обувки, запасал желязната си костура-касатура, нарамил желязната си брадва и отишъл да сече дървета към хълма Малкия нос. Сякъл до обяд, уморил се и ожъднял. Но вода нямало никъде. Хванал тогава Железния Баща брадвата откъм острото, обърнал дръжката и към рида и натиснал под скалата при Иманярския кладенец. От дупката бликнала бистра студена вода. Напил се той и благословил извора, никога да не пресъхва и да се нарича - Дръжката на брадвата(Наджак сапъ).
Като насякъл достатъчно дървета и пръти, Демир Баба ги повлякъл под канарите на Камен рид, където решил да си прави къща. Набил коловете и започнал да оплита прътите на стените и, но отново ожъднял, а не му се искало да ходи до извора Наджак сапъ. Обърнал дланта си, разперил пръстите си и бръкнал под рида. От камъка бликнали студените води на извора на Петте пръста(Бешпармак). И пил Железния Баща и благословил водата да лекува от глад и от преяждане, да утолява жаждата на хора и на животни, и никога да не пресъхва!
Изворът Петте пръста - Бешпармак бликнал под скалата на мястото , където, Железният баща бръкнал с дланта си. Всеки от пръстите му обаче отключил далече под хълмовете още по един извор и от всеки извор потекла река: Царасар или Хърсовската река потекла от кутрето му, Лудня и Война - Голямоизворските реки, потекли от безимения и от средния му пръст. Янлъсча - Йонковската река - от показалеца му и Воденската река Чаир дере - от палеца му. Петте реки, разперени като петте му пръста от черната длан на великана, се спуснали към извора Бешпармак и се събрали в една река, която потекла и развеселила долината. Изплакнал Демир баба черната си длан във водите и, и благословил реката да се нарича Чернодланица(Карапанча).
Като се почувствувал господар на долината на р.Карапанча, Демир Баба - Великанът на великаните и господар на огъня и водата, решил да си направи и каменен манастир до студения извор Бешпармак. Разсякъл канарите, търкулнал една голяма скала и започнал да я дяла с желязната си брадва, от една скала цял манастир да направи.
Дялал и зидал два дни, зидал и дялал три дни, пък седнал да си почине. Уморил се самичък. Да имало един другар или побратим, ако не да си помагат, поне да се раздумват! И тъкмо си мислел за това, чул как някой го вика зад горите и хълмовете, да му подхвърли желязната си брадва, та и той да си направи манастир. Това бил великанът при извора на Воденската река Чаир дере, наречен Мъдрецът Стогодишник(Юзсенели Юсеин Баба). Зарадвал се Железният Баща, че не е сам на света и хвърлил желязната си брадва, та и той да си направи манастир. А Стогодишникът хванал брадвата, отсъкъл леко един вековен дъб, надялал го на дъски, та от едно дърво цял манастир да си направи,и хвърлил брадвата обратно, при Демир Баба. Той продялал няколко реда камъни за своя строеж и пак я хвърлил на Стогодишника. И така двамата великани си прехвърляли чудната брадва през гори и хълмове цели седем дни, докато не завършили строежите си, единият от камък, другият от дърво, и им сложили кубета.
След като свършил това, Железният Баща, Великан над великаните и господар на долината на река Чернодланица, започнал да учи хората на занаяти и умения.
Самият той орял с биволите си Караман и Сакар, зажеглени с железни жегли в ярема и ходел с тях на кирия за сол. Коловозите от колелетата на тежката кола и сега могат да се видят по камъните на хълмовете и скалите по долината на р. Чернодланица. А край тях се виждат и улеи от копита, където биволите се подхлъзвали под тежкия товар.
Железния Баща научил ловците да ловуват с капани с железни челюсти и да си правят стрели с железни върхове.
Глиганите и елените преследвал с бързия си кон Аладжата(Шарения), а за мечките му помагала хрътката Синджирлийка. Само сърни никога не биел и на другите не давал да бият, защото казват, че майка му била сърна. Казват още, че той самият можел да се превръща на сърна, на вълк и на пчела. И още много чудесии можел да прави Железният Баща - Великан на великаните, за някои от които от уста на уста се разказва, а други и в книга са записани, та да не се забравят и да останат за тия, които ще дойдат на тоя свят след нас.