Постинг
01.05.2016 23:11 -
Полезните изкопаеми в България
Автор: barin
Категория: Други
Прочетен: 47051 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2016 07:16
Прочетен: 47051 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 02.05.2016 07:16
Навсякъде се казва, че България е бедна на полезни изкопаеми страна.Дали е така? Не съвсем. Има много по-зле в това отношение от нас. Ние може да нямаме залежитена САЩ, Русия, Венецуела, ЮАР и арабските страни, но сме доста пред много други държави по света. Показател за икономиката на една държава е тежката промиошленост. Малко държави успяват само с лека промишленост и туризъм. Можело е и ние да сме сред тях, но насоките бяха други по време на надпреварата между социалистическия и капиталистическия строй.Залежите на полезни изкопаеми улесняват в голяма степен развитиетона черната и цветната металургия. В Европа не можем да се мерим с Германия, Швеция, Великобритания,но би трябвалода сме много пред останалите балкански страни, а защо не и пред Естония, Португалия и Словакия. Ето каква е картинката с полезните изкопаеми, които са открити в България. Не всички рудници се използват: някои нямат икономическо значение, защото залежите са малко, други са изчерпани или рудите са много на дълбоко и не са разработени, трети за да се разработят трябва много пари да се дадат и няма перспектива. Все пак за всяка добита руда аили въглища от земята трябва да се намери пазар. Развитите държави се поддържат взаимно и не искат нашите суровини, а много от останалите предпочитат по-скъпата, но по-чиста продукция от другаде да бъде доставена. Ето какво има в сегашните земи на България:
Полезните изкопаеми биват рудни и нерудни. От своя страна рудните се разделят на черни и цветни метали.Нерудните са горива и минерали.
Лигнитните въглища са с ниско съдържание на въглерод /55 - 65%/ и ниска калоричност /1500-2200 кал/кг/. Те са с младотерциерна възраст, разположени са на малка дълбочина с дебели пластове. Запасите им възлизат на 4,5 млрд.т. Най-големи са промишлените запаси на лигнитни въглища в Източномаришкия басейн, Западномаришкия лигнитен въглищен басейн е по-беден по промишлени запаси. Въглищата в двата басейна са основа за развитие на промишлено-енергийния комплекс Марица-Изток и за добив на електроенергия в ТЕЦ Марица-Изток 3. Софийският лигнитен басейн обединява въглищата в няколко находища - Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите му запаси са 840 млн.т. /20 % от запасите на лигнитни въглища/. Ломският, Самоковският и Елховскийт басейни са перспективни за разработка. По-малки са залежите на лигнитни въглища в Разложко, Кюстендилско /20млн.т./, Гоце Делчевско, Старозагорско.
Кафявите въглища са с общи запаси над 300 млн.т. Бедни са на въглерод /55-60%/ и имат калоричност 300-5000 ккал/кг. Мощността на пластовете е 1-30м., дълбочината им на залягане е голяма 150-1000м. Тя налага закрит добив, което оскъпява тяхата себестойност. Възрастта им е къснопалеогенска и неогенска. Кафявите въглища са съсредоточени в пет въглищни басейна с промишлени запаси - Бобовдолски /60%/, Пернишки /17%/, и Бургаски /18%/. Бобовдолският въглищен басейн има запаси около 190 000 хил.т., Черноморският въглищен басейн, и Николаевският, които са с ограничено значение.
Черните въглища са високо калорични /5000-7000 ккал/кг/. Запасите им възлизат на 22 млн.т. /0,5% от запасите в натура/. Съдържанието на въглерод е 80-85%. В резултат на високата степен на въглефикация са най-подходящи за коксуване. Около 85% от запасите са съсредоточени в Балканбас /разположен между Твърдица, Габрово и Сливен/. Въглищните пластове са от 3 до 8 на брой, силно натрошени, развити в сложна геоложка обстановка, което затруднява тяхната експлоатация. Много перспективен е Добруджанският басейн /1,2 млрд. т./, разположен на север от Балчик и Каварна. Въглищата са с висока калоричност /6000-7000 ккал/кг/, но се намират на дълбочина 1500-2700 м. Установени са над 60 въглищни пласта. Освен това експлоатацията се затруднява и от наличието на пет водоносни хоризонта. Въглищата в Белоградчишкия басейн са без промишлено значение.
Антрацитните въглища са с ограничени запаси /9 млн.т или 0,2% от запасите в натура/. Те са с най-висока степен на въглефикация /90% въглерод/ и калоричност - 6000 ккал/кг. Запасите са съсредоточени в Свогенския басейн /разположен в Стара планина. Точно от тях имаме най-малко.
Нефтът е важен енергиен източник. В България 43% от територията е нефтогазоносна. Първото нефтено находище е открито през 1951 г. при с.Тюленово. По-късно са открити находищата при Горни и Долни Дъбник /Плевенско/. По-значителни нефтени находища са тези при Долни Дъбник, Горни Дъбник, Луковит, Гостиля, Бърдарски геран, Кнежа, Гиген. Нефтът е с ограничени количества. През последните години се търси нефт, както и земен гас в Черно море.
Природен газ- най-голямото находище наки /Ловешко/ - 1 млрд.м3. По-малки са находищата при с.Чирен /Врачанско/ и Долен Чифлик /Варненско/. Почти всички находища са на изчерпване и се използват като резервоар за внасяния газ. Като перспективна зона се очертава шелфовата зона на Черно море, където в момента се извършват проучвания. Американската компания “Тексако” и английската “Ентърпрайз” през 1993 г. откриха находище на природен газ край н.Галата, което е перспективно за експлоатация.
Добиваните количества нефт и природен газ не са достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности.
Рудите на черни метали са железни, манганови, хромови и др. От тях с най-голямо значение са железните руди.
Желязна руда-основният добив е съсредоточен в Кремиковското находище /93% от запасите на железни руди или 250 млн.т./, разположено в Софийско поле. Главен руден материал е сидеритът, съдържа още хематит, лимонит, пирит, халкопирит, галенит и др. Средното съдържание на желязо е около 30%. Това обуславя обогатяването на рудата, което я прави с висока себестойност. Железнорудното тяло се намира на малка дълбочина, което дава възможност за открит добив. Останалите находища с промишлен характер са в Троянско, в района на Монтана /Мартиново - 37,8% и Чипровци - 28,5%/. Желязната руда в Чипровци е с ограничени запаси, ниско метално съдържание - 28,5% и наличие на вредни примеси. Това я прави неизползваема. Находищата в Крумово и Дряново са закрити, поради изчерпване на запасите. В Родопите са открити железни руди, подобни на тези от Кривой рог и Курската магнитна аномалия.
България е много богата на манганови руди -84 млн.т. запаси. Характеризират се с ниско метално съдържание. Най-известно находище на манганова руда е Варненското /по долината на р.Батова, край с.Игнатиево, с.Бяла и с.Оброчище/. Известни са и находищата при с.Пожарево - Софийско. В Кремиковското находище запасите на манган са 15 млн.т.
Хромовите руди, намиращи се на територията на България са малко, предимно Добромировци /Смолянско/, Джебел /Кърджалийско/, Каменяне и Яковица в Източни Родопи, които са без промишлено значение.
Рудите на цветни метали са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. Поради това се налага тяхното обогатяване, при което металното им съдържание се увеличава значително - до 30-40%. Находищата на оловно-цинкова руда /около 150 млн.т./ са съсредоточени в Източни Родопи /70% от запасите/ - Лъки, Рудозем, Златоград, Ерма река/, Средна гора /18% от запасите/, Стара планина /8% от запасите/. В Родопската рудна зона са съсредоточени около 46 находища и произходът им е свързан с вулканската дейност през олигоцена. В рудните жили преобладават металите пирит, титанит и др. Малко съдържание на метал - до 3%. По-високо е металното съдържание на находището при Устрем. Находищата в Стара планина са комплексни и добива на руда е свързан с прилагането на сложни технологии. Запасите на медна руда са съсредоточени в Бургаско, Етрополско, Панагюрско, като в находищата Асарел и Елаците рудата се добива по открития начин, а в бургаско- по галерийния способ.
Находища на молибденова руда са открити в Старозагорско и Кюстендилско, в Искърския пролом /с.Бов/, на антимон - в Благоевградск( с.Рибново), на волфрам – в местността Грънчарица, Велинградско, на никел- в Гоцеделчевско( с.Бабяк). В страната има находища на полиметални руди, съдържащи кадмий, кобалт, злато, сребро и др. България е относително богата на уранова руда. Находищата й са предимно в Северозападна България - Искърски пролом и Югозападна България( Елешница), Бухово. Тези руди нямат промишлено значение.
Нерудни изкопаеми: В България нерудните изкопаеми са много и различни: от 60-те вида около35 намират икономическо значение и приложение: апатит, каолин, барит, кварц, креда, огнеупорна глина, каменна сол, фосфорит, магнезит, перлит, флуорит
Строителни материали: азбест, фелдшпати, варовик, гипс, мрамор, сиенит.
Оказва се, че България не е толкова зле откъм залежи на полезни изкопаеми.
приложение:карта на полезните изкопаеми в България:
Полезните изкопаеми биват рудни и нерудни. От своя страна рудните се разделят на черни и цветни метали.Нерудните са горива и минерали.
Лигнитните въглища са с ниско съдържание на въглерод /55 - 65%/ и ниска калоричност /1500-2200 кал/кг/. Те са с младотерциерна възраст, разположени са на малка дълбочина с дебели пластове. Запасите им възлизат на 4,5 млрд.т. Най-големи са промишлените запаси на лигнитни въглища в Източномаришкия басейн, Западномаришкия лигнитен въглищен басейн е по-беден по промишлени запаси. Въглищата в двата басейна са основа за развитие на промишлено-енергийния комплекс Марица-Изток и за добив на електроенергия в ТЕЦ Марица-Изток 3. Софийският лигнитен басейн обединява въглищата в няколко находища - Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите му запаси са 840 млн.т. /20 % от запасите на лигнитни въглища/. Ломският, Самоковският и Елховскийт басейни са перспективни за разработка. По-малки са залежите на лигнитни въглища в Разложко, Кюстендилско /20млн.т./, Гоце Делчевско, Старозагорско.
Кафявите въглища са с общи запаси над 300 млн.т. Бедни са на въглерод /55-60%/ и имат калоричност 300-5000 ккал/кг. Мощността на пластовете е 1-30м., дълбочината им на залягане е голяма 150-1000м. Тя налага закрит добив, което оскъпява тяхата себестойност. Възрастта им е къснопалеогенска и неогенска. Кафявите въглища са съсредоточени в пет въглищни басейна с промишлени запаси - Бобовдолски /60%/, Пернишки /17%/, и Бургаски /18%/. Бобовдолският въглищен басейн има запаси около 190 000 хил.т., Черноморският въглищен басейн, и Николаевският, които са с ограничено значение.
Черните въглища са високо калорични /5000-7000 ккал/кг/. Запасите им възлизат на 22 млн.т. /0,5% от запасите в натура/. Съдържанието на въглерод е 80-85%. В резултат на високата степен на въглефикация са най-подходящи за коксуване. Около 85% от запасите са съсредоточени в Балканбас /разположен между Твърдица, Габрово и Сливен/. Въглищните пластове са от 3 до 8 на брой, силно натрошени, развити в сложна геоложка обстановка, което затруднява тяхната експлоатация. Много перспективен е Добруджанският басейн /1,2 млрд. т./, разположен на север от Балчик и Каварна. Въглищата са с висока калоричност /6000-7000 ккал/кг/, но се намират на дълбочина 1500-2700 м. Установени са над 60 въглищни пласта. Освен това експлоатацията се затруднява и от наличието на пет водоносни хоризонта. Въглищата в Белоградчишкия басейн са без промишлено значение.
Антрацитните въглища са с ограничени запаси /9 млн.т или 0,2% от запасите в натура/. Те са с най-висока степен на въглефикация /90% въглерод/ и калоричност - 6000 ккал/кг. Запасите са съсредоточени в Свогенския басейн /разположен в Стара планина. Точно от тях имаме най-малко.
Нефтът е важен енергиен източник. В България 43% от територията е нефтогазоносна. Първото нефтено находище е открито през 1951 г. при с.Тюленово. По-късно са открити находищата при Горни и Долни Дъбник /Плевенско/. По-значителни нефтени находища са тези при Долни Дъбник, Горни Дъбник, Луковит, Гостиля, Бърдарски геран, Кнежа, Гиген. Нефтът е с ограничени количества. През последните години се търси нефт, както и земен гас в Черно море.
Природен газ- най-голямото находище наки /Ловешко/ - 1 млрд.м3. По-малки са находищата при с.Чирен /Врачанско/ и Долен Чифлик /Варненско/. Почти всички находища са на изчерпване и се използват като резервоар за внасяния газ. Като перспективна зона се очертава шелфовата зона на Черно море, където в момента се извършват проучвания. Американската компания “Тексако” и английската “Ентърпрайз” през 1993 г. откриха находище на природен газ край н.Галата, което е перспективно за експлоатация.
Добиваните количества нефт и природен газ не са достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности.
Рудите на черни метали са железни, манганови, хромови и др. От тях с най-голямо значение са железните руди.
Желязна руда-основният добив е съсредоточен в Кремиковското находище /93% от запасите на железни руди или 250 млн.т./, разположено в Софийско поле. Главен руден материал е сидеритът, съдържа още хематит, лимонит, пирит, халкопирит, галенит и др. Средното съдържание на желязо е около 30%. Това обуславя обогатяването на рудата, което я прави с висока себестойност. Железнорудното тяло се намира на малка дълбочина, което дава възможност за открит добив. Останалите находища с промишлен характер са в Троянско, в района на Монтана /Мартиново - 37,8% и Чипровци - 28,5%/. Желязната руда в Чипровци е с ограничени запаси, ниско метално съдържание - 28,5% и наличие на вредни примеси. Това я прави неизползваема. Находищата в Крумово и Дряново са закрити, поради изчерпване на запасите. В Родопите са открити железни руди, подобни на тези от Кривой рог и Курската магнитна аномалия.
България е много богата на манганови руди -84 млн.т. запаси. Характеризират се с ниско метално съдържание. Най-известно находище на манганова руда е Варненското /по долината на р.Батова, край с.Игнатиево, с.Бяла и с.Оброчище/. Известни са и находищата при с.Пожарево - Софийско. В Кремиковското находище запасите на манган са 15 млн.т.
Хромовите руди, намиращи се на територията на България са малко, предимно Добромировци /Смолянско/, Джебел /Кърджалийско/, Каменяне и Яковица в Източни Родопи, които са без промишлено значение.
Рудите на цветни метали са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. Поради това се налага тяхното обогатяване, при което металното им съдържание се увеличава значително - до 30-40%. Находищата на оловно-цинкова руда /около 150 млн.т./ са съсредоточени в Източни Родопи /70% от запасите/ - Лъки, Рудозем, Златоград, Ерма река/, Средна гора /18% от запасите/, Стара планина /8% от запасите/. В Родопската рудна зона са съсредоточени около 46 находища и произходът им е свързан с вулканската дейност през олигоцена. В рудните жили преобладават металите пирит, титанит и др. Малко съдържание на метал - до 3%. По-високо е металното съдържание на находището при Устрем. Находищата в Стара планина са комплексни и добива на руда е свързан с прилагането на сложни технологии. Запасите на медна руда са съсредоточени в Бургаско, Етрополско, Панагюрско, като в находищата Асарел и Елаците рудата се добива по открития начин, а в бургаско- по галерийния способ.
Находища на молибденова руда са открити в Старозагорско и Кюстендилско, в Искърския пролом /с.Бов/, на антимон - в Благоевградск( с.Рибново), на волфрам – в местността Грънчарица, Велинградско, на никел- в Гоцеделчевско( с.Бабяк). В страната има находища на полиметални руди, съдържащи кадмий, кобалт, злато, сребро и др. България е относително богата на уранова руда. Находищата й са предимно в Северозападна България - Искърски пролом и Югозападна България( Елешница), Бухово. Тези руди нямат промишлено значение.
Нерудни изкопаеми: В България нерудните изкопаеми са много и различни: от 60-те вида около35 намират икономическо значение и приложение: апатит, каолин, барит, кварц, креда, огнеупорна глина, каменна сол, фосфорит, магнезит, перлит, флуорит
Строителни материали: азбест, фелдшпати, варовик, гипс, мрамор, сиенит.
Оказва се, че България не е толкова зле откъм залежи на полезни изкопаеми.
приложение:карта на полезните изкопаеми в България:
Тагове:
Отива ли България към президентска репуб...
© Защо му е на Запада "Велика Албан...
© Вечният двигател "българска полит...
© Защо му е на Запада "Велика Албан...
© Вечният двигател "българска полит...
Орфей - християнинът, или синкретизмите ...
Свещенната сила на договорите
Материал за коронавируса от член на Меди...
Свещенната сила на договорите
Материал за коронавируса от член на Меди...
За потребностите на страната ни природните ни изкопаеми са почти достатъчни. Само че днес те се изнасят в суровинен вид в други страни - злато, мед, олово и цинк, соли, каолин, флуорит и прочие.
Добивът на други е прекратен - желязо, барит.
Суровината в хвостохранилищата също подлежи на преработка.
цитирайДобивът на други е прекратен - желязо, барит.
Суровината в хвостохранилищата също подлежи на преработка.
Автора на постинга би трябвало да спомене, че в недрата на България има злато за над 20 000 тона. А концесията за злато е дадена на Дънди Прешъс за 25 години след ДВУКРАТНО НАМАЛЯНЕ на прогнозното количество. А покрай добива на злато се добиват и много по-ценни и скъпи редки метали, които не фигурират в концесията. На практика това означава яка корупция, за която е МИСЛЕНО ПРЕДВАРИТЕЛНО И УМИШЛЕНО. Къде са ДАНС, къде е прокуратурата? Какво правят и изобщо защо ги има? Въпроси, въпроси, въпроси?
цитирайПърво,честит Великден и благодаря, че четете и коментирате моята тема. За потребностите на страната ни не са достатъчни засега само нефта и природния газ, но има изгледи да се намерят нови залежи. Злато има на няколко места,но не бях сигурен в информацията и затова не публикувах. Ако имаме над 20 000 тона злато- то ще е достатъчно да минем напред по залежи на полезни изкопаеми. Поначало съм се питал понякога къде отива изваденото злато от земята?
цитирай