Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2016 23:11 - Полезните изкопаеми в България
Автор: barin Категория: Други   
Прочетен: 6187 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 02.05.2016 07:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                Навсякъде се казва, че България е бедна на полезни изкопаеми страна.Дали е така? Не съвсем. Има много по-зле в това отношение от нас. Ние може да нямаме залежитена САЩ, Русия, Венецуела, ЮАР и арабските страни, но сме доста пред много други държави по света. Показател за икономиката на една държава е тежката промиошленост. Малко държави успяват само с лека промишленост и туризъм. Можело е и ние да сме сред тях, но насоките бяха други по време на надпреварата между социалистическия  и капиталистическия строй.Залежите на полезни изкопаеми улесняват в голяма степен развитиетона черната и цветната металургия. В Европа не можем да се мерим с Германия, Швеция, Великобритания,но би трябвалода сме много пред останалите балкански страни, а защо не и пред Естония, Португалия и Словакия. Ето каква е картинката с полезните изкопаеми, които са открити в България. Не всички рудници се използват: някои нямат икономическо значение, защото залежите са малко, други са изчерпани или рудите са много на дълбоко и не са разработени, трети за да се разработят трябва много пари да се дадат и няма перспектива. Все пак за всяка добита руда аили въглища от земята трябва да се намери пазар. Развитите държави се поддържат взаимно и не искат нашите суровини, а много от останалите предпочитат по-скъпата, но по-чиста продукция от другаде да бъде доставена. Ето какво има в сегашните земи на България: 
             
Полезните изкопаеми биват рудни и нерудни. От своя страна рудните се разделят на черни и цветни метали.Нерудните са горива и минерали. 
           Лигнитните въглища
са с ниско съдържание на въглерод /55 - 65%/ и ниска калоричност /1500-2200 кал/кг/. Те са с младотерциерна възраст, разположени са на малка дълбочина с дебели пластове. Запасите им възлизат на 4,5 млрд.т. Най-големи са промишлените запаси на лигнитни въглища в Източномаришкия басейн, Западномаришкия лигнитен въглищен басейн е по-беден по промишлени запаси.   Въглищата в двата басейна са основа за развитие на промишлено-енергийния комплекс Марица-Изток и за добив на електроенергия в ТЕЦ Марица-Изток 3. Софийският лигнитен басейн обединява въглищата в няколко находища - Габер, Алдомировци, Станянци, Чукурово, мина Болшевик, Кътина. Общите му запаси са 840 млн.т. /20 % от запасите на лигнитни въглища/. Ломският, Самоковският и Елховскийт басейни са перспективни за разработка.  По-малки са залежите на лигнитни въглища в Разложко, Кюстендилско /20млн.т./, Гоце Делчевско, Старозагорско.
            Кафявите въглища са с общи запаси над 300 млн.т.  Бедни са на въглерод /55-60%/ и имат калоричност 300-5000 ккал/кг. Мощността на пластовете е 1-30м., дълбочината им на залягане е голяма 150-1000м. Тя налага закрит добив, което оскъпява тяхата себестойност. Възрастта им е къснопалеогенска и неогенска. Кафявите въглища са съсредоточени в пет въглищни басейна с промишлени запаси - Бобовдолски /60%/, Пернишки /17%/, и Бургаски /18%/. Бобовдолският въглищен басейн има запаси около 190 000 хил.т., Черноморският въглищен басейн, и Николаевският, които са с ограничено значение.
           Черните въглища са високо калорични /5000-7000 ккал/кг/. Запасите им възлизат на 22 млн.т. /0,5% от запасите в натура/. Съдържанието на въглерод е 80-85%.  В резултат на високата степен на въглефикация са най-подходящи за коксуване. Около 85% от запасите са съсредоточени в Балканбас /разположен между Твърдица, Габрово и Сливен/. Въглищните пластове са от 3 до 8 на брой, силно натрошени, развити в сложна геоложка обстановка, което затруднява тяхната експлоатация. Много перспективен е Добруджанският басейн /1,2 млрд. т./, разположен на север от Балчик и Каварна. Въглищата са с висока калоричност /6000-7000 ккал/кг/, но се намират на дълбочина 1500-2700 м. Установени са над 60 въглищни пласта. Освен това експлоатацията се затруднява и от наличието на пет водоносни хоризонта. Въглищата в Белоградчишкия басейн са без промишлено значение.
          Антрацитните въглища
са с ограничени запаси /9 млн.т или 0,2% от запасите в натура/. Те са с най-висока степен на въглефикация /90% въглерод/ и калоричност - 6000 ккал/кг. Запасите са съсредоточени в Свогенския басейн /разположен в Стара планина. Точно от тях имаме най-малко. 
            Нефтът е важен енергиен източник. В България 43% от територията е нефтогазоносна. Първото нефтено находище е открито през 1951 г. при с.Тюленово. По-късно са открити находищата при Горни и Долни Дъбник /Плевенско/. По-значителни нефтени находища са тези при Долни Дъбник, Горни Дъбник, Луковит, Гостиля, Бърдарски геран, Кнежа, Гиген. Нефтът е с ограничени количества. През последните години се търси нефт, както и земен гас в Черно море. 
          Природен газ- най-голямото находище наки /Ловешко/ - 1 млрд.м3. По-малки са находищата при с.Чирен /Врачанско/ и Долен Чифлик /Варненско/. Почти всички находища са на изчерпване и се използват като резервоар за внасяния газ. Като перспективна зона се очертава шелфовата зона на Черно море, където в момента се извършват проучвания. Американската компания “Тексако” и английската “Ентърпрайз” през 1993 г. откриха находище на природен газ край н.Галата, което е перспективно за експлоатация. 
            Добиваните количества нефт и природен газ не са достатъчни за задоволяване на вътрешните потребности.             
         Рудите на черни метали
са железни, манганови, хромови и др. От тях с най-голямо значение са железните руди.
          Желязна руда-
основният добив е съсредоточен в Кремиковското находище /93% от запасите на железни руди или 250 млн.т./, разположено в Софийско поле. Главен руден материал е сидеритът, съдържа още хематит, лимонит, пирит, халкопирит, галенит и др. Средното съдържание на желязо е около 30%. Това обуславя обогатяването на рудата, което я прави с висока себестойност. Железнорудното тяло се намира на малка дълбочина, което дава възможност за открит добив. Останалите находища с промишлен характер са в Троянско, в района на Монтана /Мартиново - 37,8% и Чипровци - 28,5%/. Желязната руда в Чипровци е с ограничени запаси, ниско метално съдържание - 28,5% и наличие на вредни примеси. Това я прави неизползваема. Находищата в Крумово и Дряново са закрити, поради изчерпване на запасите. В Родопите са открити железни руди, подобни на тези от Кривой рог и Курската магнитна аномалия.
            България е много богата на манганови руди -84 млн.т. запаси. Характеризират се с ниско метално съдържание. Най-известно находище на манганова руда е Варненското /по долината на р.Батова, край с.Игнатиево, с.Бяла и с.Оброчище/. Известни са и находищата при с.Пожарево - Софийско. В Кремиковското находище запасите на манган са 15 млн.т.
               Хромовите руди, намиращи се на територията на България са малко, предимно Добромировци /Смолянско/, Джебел /Кърджалийско/, Каменяне и Яковица в Източни Родопи, които са без промишлено значение.
              Рудите на цветни метали
са представени от оловно-цинкови, медни и полиметални руди. Широко разпространени в България, но с много ниско метално съдържание. Поради това се налага тяхното обогатяване, при което металното им съдържание се увеличава значително - до 30-40%. Находищата на оловно-цинкова руда /около 150 млн.т./ са съсредоточени в Източни Родопи /70% от запасите/ - Лъки, Рудозем, Златоград, Ерма река/, Средна гора /18% от запасите/, Стара планина /8% от запасите/. В Родопската рудна зона са съсредоточени около 46 находища и произходът им е свързан с вулканската дейност през олигоцена. В рудните жили преобладават металите пирит, титанит и др. Малко съдържание на метал - до 3%. По-високо е металното съдържание на находището при Устрем. Находищата в Стара планина са комплексни и добива на руда е свързан с прилагането на сложни технологии. Запасите на медна руда са съсредоточени в Бургаско, Етрополско, Панагюрско, като в находищата Асарел и Елаците рудата се добива по открития начин, а в бургаско- по галерийния способ.  
              Находища на молибденова руда са открити в Старозагорско и Кюстендилско, в Искърския пролом /с.Бов/, на антимон - в Благоевградск( с.Рибново), на волфрам – в местността Грънчарица, Велинградско, на никел- в Гоцеделчевско( с.Бабяк). В страната има находища на полиметални руди, съдържащи кадмий, кобалт, злато, сребро и др. България е относително богата на уранова руда. Находищата й са предимно в Северозападна България - Искърски пролом и Югозападна България( Елешница), Бухово. Тези руди нямат промишлено значение. 
               Нерудни изкопаеми: В България нерудните изкопаеми са много и различни: от 60-те вида около35 намират икономическо значение и приложение:  апатит, каолин, барит, кварц, креда, огнеупорна глина, каменна сол, фосфорит, магнезит, перлит, флуорит
                 Строителни материали: азбест, фелдшпати, варовик, гипс, мрамор, сиенит.
             Оказва се, че България не е толкова зле откъм залежи на полезни изкопаеми.

      приложение:карта на полезните изкопаеми в България:

image            



Гласувай:
4
0



1. kvg55 - За потребностите на страната ни ...
01.05.2016 23:23
За потребностите на страната ни природните ни изкопаеми са почти достатъчни. Само че днес те се изнасят в суровинен вид в други страни - злато, мед, олово и цинк, соли, каолин, флуорит и прочие.
Добивът на други е прекратен - желязо, барит.
Суровината в хвостохранилищата също подлежи на преработка.
цитирай
2. truthful - Автора на постинга би трябвало да ...
02.05.2016 12:29
Автора на постинга би трябвало да спомене, че в недрата на България има злато за над 20 000 тона. А концесията за злато е дадена на Дънди Прешъс за 25 години след ДВУКРАТНО НАМАЛЯНЕ на прогнозното количество. А покрай добива на злато се добиват и много по-ценни и скъпи редки метали, които не фигурират в концесията. На практика това означава яка корупция, за която е МИСЛЕНО ПРЕДВАРИТЕЛНО И УМИШЛЕНО. Къде са ДАНС, къде е прокуратурата? Какво правят и изобщо защо ги има? Въпроси, въпроси, въпроси?
цитирай
3. barin - Здравейте,kvg55 и truthful
02.05.2016 21:36
Първо,честит Великден и благодаря, че четете и коментирате моята тема. За потребностите на страната ни не са достатъчни засега само нефта и природния газ, но има изгледи да се намерят нови залежи. Злато има на няколко места,но не бях сигурен в информацията и затова не публикувах. Ако имаме над 20 000 тона злато- то ще е достатъчно да минем напред по залежи на полезни изкопаеми. Поначало съм се питал понякога къде отива изваденото злато от земята?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 710057
Постинги: 241
Коментари: 2110
Гласове: 17305
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930