Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2014 22:16 - Свещения език на древните българи Бхаджа 1 ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1233 Коментари: 0 Гласове:
1



 Език свещен на моите деди…
В Балкхара е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните на Балкхара може да се достигне само чрез свещения език на древните българи Бхаджа.
Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а Бхаджа се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена когато идеализмът беше над всичко.

Нашите деди, знаейки че през Кали Юга — желязната епоха човечеството ще деградира, ще подивее отново, правят всичко възможно Балкхара да не изчезне безвъзвратно. Влагат неговите идеи като символика в обичаите от бита, в приказките, в митовете. Създават религии, писмености и езици. Изпращат ни чрез тях послания за да преоткрием Балкхара защото знаят това което е записано и в Библията:
… няма нещо тайно,
което не ще стане явно,
нито потаено
което не ще се узнае
и не ще излезе наяве.
Но колко назад ще се върне човекът през Кали Юга, никой не знае.
Границата между човека и животното е говора. Затова древните мъдреци са вложили тайните от Балкхара в култивираните и осмислени звуци на речта. Те са най-ниското равнище на човешкото в нас.
В началото бе словото.
Ако всеки от нас отпусне мускулите на лицето и долната челюст, като устните и зъбите са леко отворени и издаде звук, ще чуе само звука Ъ. Той не е обработен от нашия говорен апарат и е звукът майка на всички обработени звуци.
Един бърз поглед, за това как се произнасят звуците съответстващи на буквите от някои азбуки, ще ни покаже нещо интересно.
В испанската азбука буквите се четат А, Бе, Це, Де…, в английската Ей, Бий, Сий, Дий…, в руската А, Бе, Ве, Ге…, а в българската А, Бъ, Въ, Гъ, Дъ… В стария правопис на българския език, в края на думи завършващи със съгласна се е изписвало Ъ: столъ, хлябъ.
Единичните звуци които могат да се произнесат ясно и отчетливо от нашия говорен апарат са двадесет и два. На тази основа нашите деди са създали езика Бхаджа. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от Балкхара за същността и процесите във Вселената.
Езикът Бхаджа е известен в Индия със следните имена: бхача, бхаша, бача, баша, сандхйя бхаша или санкхйя баша.
Ето един откъс от книгата на Шри Свами Рама „Живот сред хималайските мъдреци“.
Този език е роден в Хималаите. Някои съвременни филолози се опитват да преведат и изтълкуват този израз_ (сандхйя баша) _като „език на здрача“, но пътят, по който мене ме учеха на този език, е напълно различен от представата, която имат по този въпрос съвременните писатели. Това е един чисто йогичен език, да говорят на който са имали щастието много малък брой йоги, мъдреци и адепти. Във философски и идеен план сандхйя баша много прилича на санскрит, доколкото всяка дума в него приема пълното си значение от своя коренен звук. Сандхйя баша е език предназначен за обсъждане само на духовни въпроси. Неговият словесен запас не дава възможност да се обсъждат деловите въпроси на този свят. Когато слънцето сключи брак с луната, когато денят сключи брак с нощта, когато токовете Ида и Пингала се изравнят, това обединение се нарича Сандхйя или Сушумна. Сушумна е майката, от чиято утроба е бил роден Сандхйя Баша — езикът на здрача. По време на този период Сушумна йогът изпитва такава огромна радост, каквато изобщо е възможна в съзнателно състояние. Когато такъв йог разговаря с другите адепти, те използват при общуването си този език, който е малко разбираем за другите хора. Знанието да се четат правилно ведическите химни постепенно се изгубва в течение на времето, защото граматиката на Ведите е различна от граматиката на санскрит (граматиката на санскрит се нарича нирукта). По същата причина изчезва и граматиката на Сандхйя Баша, която изцяло се основава на звуците. Така както композиторите на класическа музика записват с ноти височината и силата на тоновете, за да създадат своята музика, така могат да бъдат записвани с ноти и звукове и думите на Сандхйя Баша, който се нарича също и „език на девите“.
В книгата си „Тайното учение“ Елена Блаватска пише за древна „Книга на Джан“ и за езика на посветените, на който била написана тя.
Преданието гласи, че била написана на сен-зар — тайният жречески език — под диктовката на Божествените Същества, които я открили на Синовете на Светлината в Средна Азия още в началото на петата (нашата) раса. Имало е време, когато езикът сен-зар се е знаел от Посветените на всички народи.                                                                      
Няколко граматически правила

Единичен звук от Бхаджа означава всеобщо, принципно, потенциално, латентно, непроявено, идеално състояние на понятието чийто символ е той, отнасящо се въобще за всички настоящи и евентуални бъдещи системи и движения във Вселената.
Когато звуците се съчетават в срички, с участие на гласен звук, смисълът им се отнася за действителна изява или състояние от процеса на изграждане, съществуване, преобразуване и разграждане на дадена система или взаимодействие между системи.
Колкото по-кратка е думата, толкова понятието, чийто символ е тя е по-общо. Когато думата е по-дълга, понятието което тя символизира е по-конкретно, по-частно.
Пет са гласните звуци в Бхаджа и с тях са обозначени петте части на физическата система.
Звуците могат да се съчетават в едносрични думи от по два или три звука, смесени, гласни и съгласни и само от съгласни звуци.
Преобладаващата част от думите се образуват само с гласния звук А, тъй като всички понятия от Балкхара се изявяват осезаемо единствено чрез и във физическото поле, чийто звук е А.
Примери: Балкхара, Махабхарата, Парамардха, Самарамада, Кхарана, Мадара и др.
Тази е причината в семитските езици да се записват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат. Това днес създава много проблеми за съвременните изследователи на древни текстове на някой от семитските езици.
Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НЕ, а смисълът на думата става противоположен.
Примери: Дхарма — Адхарма, Суастикха — Асуастикха, Сад — Асад, Сур — Асур и др.
Това правило се е запазила и днес в някои чужди езици, от където се е завърнало отново и в съвременния български език.
Примери: морален — аморален, логичен — алогичен.
Някои едносрични думи от Бхаджа са станали устойчиви градивни единици за образуване на по-сложни думи и в много от древните и съвременни езици на Индия са изписвани с една буква от съответната азбука. Затова много азбуки от този район са различни графично, но четенето на буквите им (на азбуките) става по един и същ начин, с едносрични думи.
Такива азбуки са: Брахми, Бенгали, Деванагири, Грантха, Гуджарати, Гупта, Гурмикхи, Кадамба, Калинга, Канада, Кашмири, Кхарошти, Ланда, Малаялам, Моди, Нагари, Ория, Сарада, Синхала, Стара Канада, Такри, Тамили, Телугу, Тибетската, а вероятно и други.
За някои двусрични думи е от значение и къде се намира едносричната съставна дума, дали е първа или втора.
Примери: сара — раса, мара — рама.
Сара означава промяна, преструктуриране на някаква съществуваща вече конфигурация от ефира, а раса означава промяна, структуриране на някаква нова конфигурация в ефира. Целият процес може да се запише сараса, нещо се променя в друго нещо, но в рамките на ефира. Старото се унищожава и от него се изгражда ново.
Мара означава промяна, преструктуриране на химическо, лично поле. За личното поле това е край, смърт. Рама означава, че се изгражда ново химическо, лично поле. Целият процес може да се запише марама, унищожава се съществуващо лично поле и от него се изгражда ново.
Многосричните думи в Бхаджа се образуват като се добавят отпред и/или отзад към едносрична дума, други едносрични думи. Така е и в съвременния български език. Днес думите се образуват с представки и наставки прибавени към корена на думата.
Ще дам пример от Бхаджа с едносричната дума мар: мар+дха, а+мар+дха, пра+мар+дха, па+ра+мар+дха, мар+дху+кха+н, мар+га, а+мар+га, са+мар, мар+ин, мар+ин+кха и др.
За пример от съвременния български език ще ползвам корена лич. От него, с прибавяне на представки и наставки се образуват много съвременни думи: лич+ен, раз+лич+ен, от+лич+ен, пуб+лич+ен, у+лич+ен (от улика), из+лич+ен, раз+лич+ава+м, за+лич+ава+м, из+об+лич+ава+м, лич+но, раз+лич+на, раз+об+лич+ава+щ+и+я+т и др.
Мисля, че коренът лич днес е неизвестен като самостоятелна дума защото гласният звук в него е променен — лич е станал лъч.
За да разпознаем някого, да го отличим от множеството трябва да видим лицето му. То е неговият представителен образ пред света. Но човешките очи не вижда нищо друго освен светлина.
Ако през нощта се огледаме в нашата стая, ще видим там много предмети, но ако изключим осветлението няма да видим нищо, а предметите са си пак там.
За да видим и да различим лицето на човека трябва да го осветим — да го олъчим.
Ще дам два примера от Бхаджа за съчетаване на едносрични думи в многосрични.
Първият пример е с многосрична дума образувана от пет едносрични: Ма + кха + бха + ра + дха. Те се съчетават и образуват три други думи: Макха + Бха + Радха, а те пък образуват една дълга, сложна и трудна за произнасяне дума Макхабхарадха. Днес тя е останала като Махабхарата.
Втората многосрична дума се състои от четири едносрични: Па + Ра + Мар + Дха. Те се съчетават и образуват две нови думи: Пара + Мардха, а те пък образуват Парамардха Днес тя е останала като Парамарта.
Разчитането на думите от Бхаджа става на няколко равнища.
Първото равнище е когато думата се разчита звук по звук от Бхаджа, което означава понятие по понятие от Балкхара.
Пример: Макхабхарадха, ако бъде разчетена буква по буква ще се получи следното:
М, е символ за голямото, общо химическо поле на физическата система Земя, (трите гуни) и за личното, химическо поле на всяка самосъществуваща химическа или биологична система в него — Духът и душата.
А, е физическото поле на Земята, където се случва всичко.
К, е напрегнатостта на полето на Земята. Тя е различна на различно разстояние от земното ядро.
Х, са възможностите, идеите, кодовете, шифрите, гените за изграждане на всяка самосъществуваща физическа, химическа или биологична система, за областите с различна напрегнатост на полето.
Б, е Законът и неговите правила.
Р, е промяната, структурирането, поддържането, преструктурирането и съществуването на физическите системи и спътникови общности.
Д, е разполвяването и посоката разширение на физическото поле, каквато е тя днес на Земята.
Макхабхарадха, може да се прочете и изкаже по различни начини. Ето три примера.
Първи пример: Изграждане на цялото материално многообразие около земното ядро, по правилата на физическите закони, като следствие на промените в полето.
Втори пример: През четвъртия период от кръговрата на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно, Духът на Земята и душите на „десетте хиляди неща“ очакват своето време и място, за да бъдат образувани, според Закона и правилата.
Третият пример е от книгата Джан:
През време на Четвъртата Вечност
Синовете получават заповед да създадат своите Образи.
Една трета отказва, двете други приемат.
Проклятието е произнесено.
Те ще се родят в Четвъртата,
ще страдат и ще причиняват страдание.
Това е Първата Война.
По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…
Искрата на Майката изпълни всичко.
Имаше война между Творците и Разрушителите.
Водеше се битка за Пространство.
Семето се появяваше отново и отново.
На второ равнище се четат едносричните думи, които са придобили свое самостоятелно значение в практиката и понякога значението им е различно от това от първо равнище.
На второ равнище Макхабхарадха ще се прочете Ма+кха+бха+ра+дха.
Ма, е Азът на Земята, нейният дух, химическото и поле.
Кха, е творческата мощ.
Бха, е божествено.
Ра, е промяната, структурирането, преструктурирането, разграждането.
Дха, е диханието — издишване, разширението.
На трето равнище се преминава на двусрични думи.
Макха, е сътворяване на Аза, на Духа.
Бха, е божествено.
Радха, е осъществяване на възможностите, идеите, шифрите, кодовете, гените.
Но в Индия днес са променени и звученето и смисъла на Макхабхарадха. Тя е станала Махабхарата и отделните и двусрични думи се пишат и четат различно.
Маха, е велико.
Бха, е божествено.
Рата, война.
В Индия днес преводът на Махабхарата е „Великата божествена война“.
За четене на думите от Бхаджа е от значение и какво е тяхното окончание.
Ще дам за пример думата Балкх, с три различни окончания.
Първият вариант е Балкх+ан, Балкхан.
Звукът за установяването в Бхаджа е Н.
Първата противоположност Е, е установена в междузвездния вакуум ЕН. Втората противоположност И, е установена в ядрото ИН. Физическото поле А, е установено в простора АН. Но те не са се самоустановили там по свое желание, а са установени там по волята на Закона. Същото се отнася и за Балкх. Той е установен в Балкхан.
Това деяние на Закона е останало и в граматиката на съвременния български език като страдателен залог. Той днес се образува и със същите три окончания ен, ин и ан.
Примери с окончанието ен: защитен, изумен, възхитен, осветен, осиновен, променен, назначен, уволнен, освободен, опарен, оперен (от птичи пера), различен, уличен (от улика), заличен и др.
Ударението би трябвало да пада винаги върху ен и общо взето е така.
Примери с окончанието ан: командирован, изигран, освиркан, избутан, изтласкан, вкаран, скаран, боядисан, закопан, закодиран, складиран, отзован, поруган, излъган и др.
Ударението би трябвало да пада винаги върху ан. Така е в думите от Бхаджа: Балкхан, бхагаван, паган, кхалиман, брахман, атаман, варан, кхараман, кхан и др., но вероятно е заработило по-ново граматическо правило и днес, с малки изключения не е така.
Попитахме един учител: „Как да различаваме коя дума е страдателно причастие?“, а той ни отговори: „Когато можете да я замените с думата «такован».“
Примери с окончанието ин: бащин, майчин, мамин, бабин, лелин, тетин, чинкин, стринкин, учинайкин.
Тези съвременни думи са за принадлежност, притежание от жени, в затворен роднински кръг. Изключение прави сама бащин. В тях ударението пада винаги върху първата сричка и никога върху ин.
Днес за образуване на име на дете, чийто баща е неизвестен се използва майчиното му име: Пенкин, Донкин, Станкин.
Вижда се, че окончанието ин в съвременния ни език се използва в думи за лица от женски род. Вероятно това е така защото земното ядро ИН е символ за женското начало и за жената.
Окончанията за бащини и родови имена ов и ев, който са традиционни и преобладаващи в именната ни система произлизат от имената на първи и четвърти период от кръговрата, а имената на четирите периода изразени чрез звука за радиалното движение В са: ОВ — ИВ — АВ — ЕВ или ОВА — ИВА — АВА — ЕВА.
Окончанията за бащини и родови имена ен и он, който са традиционни и преобладаващи в именната система на скандинавските народи произлизат от звуците за Горната вода Е и горната граница на физическата система О, в съчетание със звука за покоя и установяването Н.
Примери: Амундсен, Хансен, Андерсен, Райконен, Ховалайнен, Йохансон, Петерсон и др.
При вторият вариант ще добавя наставката ар, Балкх+ар, Балкхар.
Звукът за промяната в езика Бхаджа е Р. Ако разгледаме една дума от Бхаджа като цяло изречение, примерно мардха, звукът Р в нея ще е сказуемото, действието. Ако думата е по сложна, образувана от две думи, примерно като парамардха, тук вече са две изречения с две сказуеми пара+мардха. Но ако думата завършва на ар, тогава цялата дума ще е подлог, извършителят на действието.
Такива думи от Бхаджа са: бар, балар, балкхар, кханар, мар, мардар, мадар, падар, самар, зар, зарар и др.
Едносричната дума ар, добавена в края на думите става граматическа категория, окончание за деятелен залог, което се е запазило и днес в съвременните български и английски езици. Употребява се за хора деятели, извършители, които обладават теоретическо и практическо знание, с приложно-битов характер в земния, материалния, човешкия свят. Така се образуват думи, които днес в повече от случаите означават професии.
Примери: Господ — господар, друг — другар, лек — лекар, хляб — хлебар, нож — ножар, желязо — железар, злато — златар, каца — кацар, бъчва — бъчвар, дърво — дървар, риба — рибар, овца — овчар, говедо — говедар, обуща — обущар, врата — вратар, зид — зидар и т.н.
Ударението би трябвало винаги да пада върху ар.
Не е изключено окончанието ар да е първообразът на думите ар ед.ч ари, арии мн.ч., име на известен народ от древността, а ара да е първообразът на арал — ареал и Арана — Ариана.
Третият вариант е Балкх+ара, Балкхара.
Първият звук от думата е изходното правило, състояние или движение, след което могат да се случат събития или състояния, докато се стигне до последния звук крайното правило, състояние или движение.
Когато последният звук на думата е съгласен, тя изразява незавършено действие или състояние.
Примери: балкх, балкхар, балкхан, мадар, самар, тар, бан, мар, мад, сар, самсар, бал, балар, кхан, кханар и др.
Когато последният звук на думата е гласен, тя означава завършено действие или състояние.
Примери: Балкхара, мадара, самара, тара, мара, сара, самсара, сагара, зара, вара, кханара и др.
Това разбира се не е цялата граматика на езика Бхаджа, но дава достатъчно добра представа и основа за бъдеща работа по въпроса.
А има ли и други прилики между Бхаджа и съвременния български език, освен посочените до тук?
Да, мисля че има. Ще посоча още две.
Първата е ятовата езикова граница в съвременния български език, която преминава през средата на съвременна България, от север на юг и разделя езика ни на западни и източни диалекти.
Съвременният българският книжовен език произлиза от източните диалекти. За негово начало се счита „Рибният буквар“ от Петър Берон, родом от град Котел.
Основното различие между източните и западните диалекти и причина за ятовата граница е различната употреба на звуците Е и Я. На запад казват нема хлеб, нема млеко и бегай в лево, а на изток няма хляб, няма мляко и бягай в ляво.
Друга разлика, не толкова категорична и повсеместна днес е употребата на звука Ъ. В източните говори казват мъж, път, лъже, а в някои югоизточни части от българските поселища те се произнасят маж, пат, лаже.
Каква е приликата и разликата на западните и източните български говори с езика Бхаджа? В Бхаджа няма нито двойни, нито меки звуци. Не се използва и звукът Ъ, което показва, че западните български говори са по близо до Бхаджа.
До същият извод ни отвежда и историята. Българите се заселват първо в западните балкани още в четвърти век. Източните ни земи са заселени с българи от Аспарух, в средата на седми век. Тук се проявява разлика от около два века, която за развитието на всеки език при различни условия и влияние е значим срок. Освен това в източните земи, след основаването на Аспарухова България се заселват трайно или преминават от там много народи прииждащи от изток. Всички те са повлияли в някаква степен на развитието на източните говори и отдалечаването им от западните и от Бхаджа. Но мисля, че най-решаваща е насилствената смяна на езика и народността ни, от българска в славянска, с налагането на славянския език от източното православие като официален език в България.
Същото се случва и с езика на волжските българи. От български, официалният религиозен език преминава в арабски заради Исляма, а говоримият по-късно преминава в тюркски, заради новите завоеватели и съседи от изток.                                                                     chitanka.info/text/18253/33#textstart          



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685517
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031